Резюме: Може ли движението да бъде наратив? И какви биха били принципите на една феноменологична наратология, базирана на движението?

Като взима за отправна точка тезата на Мишел Анри, че всяко от петте сетива има своето начало в движението, статията се впуска в систематично изграждане на въплътената наратология на човешкото тяло в контекста на телесната и сетивната екология, невербалната изразителност и съвременни художествени практики като театъра на сетивата, експресивните и имерсивните изкуства. Крайна цел на изложението е аргументирането, негативно-естетическо по същество, че такава въплътена наратология с идеята за движението като свое ядро е мислима и устойчива единствено на цената на своята имплозивна систематичност, разискряща „интрафилософски ефекти“ (Ален Бадиу) и предизвикателства в каноничния свод на вербалните и образните наративи. И разказваща една колкото първична във феноменологичен смисъл, толкова и алтернативна и животворна естетика в съвременния свят, запленил сетивата и тялото във вторични модалности на живота и движението.

Ключови думи: феноменология на движението, израз, въплътена наратология, телесна и сетивна екология, Ален Бадиу

Силвия Борисова е доцент по естетика в Института по философия и социология – БАН. Автор е на книгите Граници на естетическото съзнание (2017) и Естетика на тишината и мълчанието (2019). Основните ѝ изследователски интереси са в сферата на естетиката, аксиологията, феноменологията, философската антропология, философия на образованието. Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; сборник с разкази от Джордж Еджъртън – Ключови тонове, 2017, и избрани разкази от Хърбърт Джордж Уелс – Богът на динамото, 2017; поезия).

The Body Telling: Towards a Bodily and Sensory Ecology

Sylvia Borissova

Abstract: Can movement be narrative? And what would be the principles of movement-based phenomenological narratology?

Taking as its point of departure Michel Henry’s thesis that each of the five senses originates in movement, the article embarks on a systematic construction of the grounded narratology of the human body in the context of bodily and sensory ecology, non-verbal expressiveness and contemporary artistic practices such as the theater of the senses, expressive and immersive arts. The final goal of the exhibition is to argue, negative-aesthetically in essence, that such a grounded narratology with the idea of movement as its core is conceivable and sustainable only at the price of its implosive systematicity, sparkling ‘intra-philosophical effects’ (Alain Badiou) and challenges in the canonical arc of verbal and image narratives. And telling a primary in a phenomenological sense, as well as an alternative and life-giving aesthetics in the contemporary world which has captivated the senses and the body in secondary modalities of life and movement.

Keywords: phenomenology of movement, expression, grounded narratology, bodily and sensory ecology, Alain Badiou

Sylvia Borissova is an Associate Professor in Aesthetics at the Institute of Philosophy and Sociology, Bulgarian Academy of Sciences. She is the author of the monographs Limits of the Aesthetic Consciousness (2017) and Aesthetics of Silence and Taciturnity (2019). Her main research interests are in the fields of aesthetics, axiology, phenomenology, philosophical anthropology, and philosophy of education. English translator of humanities and fiction (works by John Dewey, George Herbert Mead, Gerald Dworkin, Nell Noddings, Walter Truett Anderson, George Santayana; short story collection by George Edgerton – Keynotes, 2017, and selected stories by Herbert George Wells – The Lord of the Dynamos, 2017; poetry).