Резюме: Порното. Eстетическа форма или занимание за автоеротични перверзници? Критическа метафора или излишък на културната продукция? Индустриално предприятие или фасцинираща илюзия с мащабите на утопична фантазия? С претенциите си да бъде своего рода аламбик на еротичното въображение, при който фантазиите стават плът, да изобретява и презентира форми на сексуално удоволствие, както и да употребява секса за разрушаване на интимността, порното като че ли мобилизира определен утопичен потенциал – да служи като укротител на желанието, като регулативен и терапевтичен социален фактор, но най-вече, като система от репрезентации, опредметяващи бляна за една друга телесност: утопично тяло, въобразено като маса от разнородна плът и функциониращо в режим на модифицирани базови удоволствия, отвъд общата икономия на труда, полезността и здравословния живот. Усложняването на технологиите допълнително засилва амбицията да се актуализират и стандартизират фантазмените форми на еротичното, да се поднесе в сферата на достъпното и в угода на едно приучено желание онова, което е може би най-непроницаемо у човека.

Ключови думи: утопия, порнографско, еротично, фантазия, тяло, индустрия, технологии, симулация, фасцинация, изложителна стойност

Биографична бележка: Филип Стоилов е докторант по Теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите му са свързани с литературата на модернизма и експерименталните наративни стратегии на фикционално светоизграждане. Превежда художествени и хуманитарни текстове от английски и френски език.

 

Филип Стоилов – PORNUTOPIA: между симулацията и фасцинацията (pdf)

 

PORNUTOPIA: Between Simulation and Fascination

Philip Stoilov

 

Abstract: Porn. Aesthetic medium or occupation for autoerotic perverts? Metaphor of criticism or excess of cultural production? Industrial enterprise or fascinating illusion equal in scale to utopian fantasy? While harboring the assumption of being a peculiar alembic of erotic imagination where fantasies become flesh, of inventing  and presenting forms of sexual pleasure, as well as of employing sex as a means of destroying intimacy, porn seems to mobilize a certain utopian potential – of serving as a charmer of desire, as a regulative and therapeutic social factor, but most of all, as a system of representations that materializes the longing for a different type of corporeity: a utopian body imagined as a mass of heterogeneous flesh and functioning in the mode of modified basic pleasures, beyond the universal economy of labor, utility and healthy life. Technological advancement additionally reinforces the ambition to actualize and standardize the various phantasmic forms of the erotic, to make easily available and in favor of a subdued desire what is perhaps the most obscure of human experiences.

Keywords: utopia, pornographic, erotic, phantasy, body, industry, technologies, simulation, fascination, Ausstellungswert

Bionote: Philip Stoilov is a PhD candidate in Theory of Literature at Sofia University. His primary scope of study includes Modernist literature and experimental narrative strategies of fictional world-building. He translates fictional and humanitarian texts from English and French.