Резюме: В статията си „А ако децата станат рядък вид?“ говорителят на френската трансхуманистична асоциация „Технопрог“ Марк Ру се ангажира да хвърли известна светлина върху тъмната страна на удължаването на живота, а именно, вероятността децата да се превърнат в изчезващ вид в едно човечество от възрастни с радикално удължен живот. Защото трансхуманизмът се стреми не просто към удължаването на живота в добро здраве на зрялата част от населението, но и към намаляване, свиване, „оредкостяване“ на най-младата част от популацията – децата. Според Марк Ру следващите няколко десетилетия ще представляват един преходен период, в който хората ще започнат все по-рядко да създават деца, след което децата ще бъдат правени единствено по изключение, за да компенсират редките случаи на смърт в резултат на инциденти, убийства или самоубийства. От друга стана обаче, фактът, че удължаването на живота на възрастните най-вероятно ще се нуждае все още от производството на деца, доколкото тяхното развитие предоставя твърде ценни първични суровини за подмладяването, лечението, регенерирането на хората в зряла възраст, не е успокоителен сам по себе си. Напротив, свидетели сме не само на едно радикално преобръщане на междупоколенческите отношения, при което по-старата генерация вече няма да препредава на следващата своето минало, памет, културен опит, но и на установяването на една био/танатополитика, при която възрастните, поне на едно молекулярно ниво, ще инкорпорират фрагменти, следи от несъстоялите се бъдещи поколения.

Ключови думи: трансхуманизъм, постсмъртно човечество, изчезващи деца, биополитика, биоикономика

Наталия Христова е главен асистент към Катедрата по Методика при Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”. Нейните актуални научни интереси са в сферата на философията и социологията на образованието, дигиталните технологии, алгоритмичната управляемост и трансхуманизма. И-мейл: natalija@abv.bg

 

Наталия Христова – Изчезващите деца: биополитика на постсмъртното човечество (pdf)

 

The disappearing children: biopolitics of the postmortal humankind

Natalia Hristova

 

Abstract: In his article What if children became a rare species? the speaker of the French Transhumanist Association Technoprog Marc Roux is committed to shed some light on the dark side of the lifespan increase, namely the probability that children might become an endangered species in a mankind of adults with radically extended lives. Because transhumanism doesn’t only aspire to increase the healthy lifespan of the mature part of the population, but also to decrease, to reduce, to rarefy the youngest part of the population – the children. According to Marc Roux the following couple of decades will be a transitional period where people will start having less and less children and afterwards children will be made only in exceptional circumstances to compensate for the sporadic cases of death due to accidents, murders or suicides.

On the other hand, the fact that the lifespan increase of adults will probably call for child production as far as their development provides rather valuable primary raw material for rejuvenation, treatment and regeneration of the mature people, is anything but comforting. On the contrary, not only are we witnessing a radical transformation of the inter-generational relationship, where the older generation will no longer transmit its past, memory and cultural experience to the next, but also a bio/thanatopolitic in which at least on a molecular level the adults will incorporate fragments, traces of the future generations, which would never happen.

Keywords: transhumanism, postmortal humanity, disappearing children, biopolitics, bioeconomics

Natalia Hristova works as an Assistant Professor in Methodology of Teaching Literature, Faculty of Slavic Studies, Sofia University St.Kliment Ohridski. Presently her research interests are focused on the philosophy and sociology of education, digital technologies, algorithmic governmentality and transhumanism. E-mail: natalija@abv.bg.