Резюме: Тръгвайки от неопределеността на съществото, в което се превръща Грегор Замза, а оттам и от невъзможността да се даде ясен визуален образ за него, текстът развива асоциативната връзка между три непоносими за човешкия поглед фигури: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманина в концентрационния лагер (Der Muselmann) и Горгона Медуза. Докато връзката между фигурите на мюсюлманина и Горгоната се появява още в текстовете на Примо Леви и е ключова за анализите на Жан-Люк Нанси и Джорджо Агамбен, разглеждани в настоящата статия, аналогията с Грегор Замза стъпва върху предложението да бъде прочетена новелата на Кафка в парадигмалната за модерността биополитическа перспектива.

Фокусирайки се върху проблема за видимостта, текстът експлицира следната смяна: унищожаването на порядъка на репрезентацията в концентрационните лагери чрез свръхизлагането на смъртта и прекъсването на антропологичната връзка на образа с отсъствието ни подканя да мислим за вкаменяващия/мъртъв поглед на Горгона Медуза като онзи възможен произход на образа – неслучайно митологичен – който е бил предпочетен в нацисткия проект за Endlösung.

Ключови думи: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманин, Горгона Медуза, образ, видимост, биополитика.

Моника Вакарелова е доктор по културна история на съвременността. Изследователските ѝ интереси са предимно в полето на визуалните изследвания и философията на образа, както и в това на изследванията на паметта и политиките на памет.

 

Моника Вакарелова – „Гледка, непоносима за човешките очи“ (pdf)

 

---

“A Sight Unbearable to the Human Eyes”

Monika Vakarelova

 

Abstract: Departing from the vagueness of the creature into which Gregor Samsa is transformed and hence from the impossibility to give it a clear visual image, the text develops the associative link between three figures unbearable to the human eyes: ungeheueres Ungeziefer, the Muslim in the concentration camp (Der Muselmann) and the Medusa. While the link between the figure of the Muslim and that of the Gorgon already appears in Primo Levi’s texts and is decisive for Jean-Luc Nancy and Giorgio Agamben’s analysis examined in this article, the analogy with Gregor Samsa stems out of the suggestion to read Kafka’s novel in the biopolitical perspective that is paradigmatic for the Modernity.

Focusing on the problem of visibility, the text makes the following shift explicit: the destruction of the order of the representation in the concentration camps through the overexposition of death and the breaking of the anthropological linkage between image and absence invites us to think of the petrifying/dead gaze of the Gorgon as that possible origin of the image – not accidentally mythological – which was preferred in the Nazi Endlösung project.

Keywords: ungeheueres Ungeziefer, Muslim (Der Muselmann), Gorgon, image, visibility, biopolitics.

Monika Vakarelova holds a PhD degree in Cultural History of Contemporaneity from the Faculty of Philosophy at the Sofia University “St. Kliment Ohridski”. Her research interests are in the fields of visual studies, philosophy of the image, memory studies and politics of representation.