Аналогия и аномалия: хетеротопия на библиотеката в Александрия и Пергам

Резюме: Новите утопии са хетеротопиите, както добре знаем от лекцията на М. Фуко от март 1967 г. „За другите пространства“. Музеите и библиотеките са пространства, които акумулират време или те са особено пресичане на хетеротопии и хетерохронии.

Генеалогията на институцията на библиотеката би ни върнала назад към времето на Елинизма, когато се появяват две могъщи библиотеки – едната в Александрия, другата в Пергам. Те развиват два противоположни възгледа за природата на езика: библиотекарите в Александрия обосновават принципа на аналогията [αναλογία], докато тези в Пергам развиват идеята за аномалията [ανωμαλία]. В историята на филологията това разделение е известно като спора между аналогисти и аномалисти. Текстът ще се опита да улови структурните и историческите разлики на парадигмите, построени върху принципа на аналогия и парадигмите, построени върху принципа на аномалия.

Ключови думи: хетеротопия, парадигма, пример, аналогия, аномалия, филология, библиотека, Александрия, Пергам

Камелия Спасова е главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. В първата ѝ научна книга „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) се занимава с поетика на опримеряването и изследва напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични дискурси. В периода 2016-2018 г. е български лектор в Славистичния институт на Кьолнския университет. Научните й интереси са свързани с преосмислянето на античното наследство в светлината на съвременните литературоведски теории. В момента работи върху проект, който се опива да проследи преобразуване на понятието мимесис през ХХ век. От 2009  г. е редактор в „Литературен вестник“.

 

Камелия Спасова – Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам (pdf) 

 

Analogy and Anomaly: Heterotopia of the Library of Alexandria and Pergamon

Kamelia Spassova

 

Abstract: New utopias are heterotopias as we are well aware by the lecture of M. Foucault, given in March 1967, “Of Other Spaces”. Museums and libraries are spaces, which are founded on the accumulation of time, they are complex conjunction of heterotopias and heterochronism.

If we try to trace back the genealogy of the institution of the library, we should return to the Hellenism when two mighty libraries appeared – the one in Alexandria, the other in Pergamon. A common topos in the presentation of the birth of philology is the narrative of the two Hellenistic schools, formed around these two libraries. They develop two opposing views of the nature of the language: the librarians in Alexandria organized the order by the principle of analogy [αναλογία], while those in Pergamon prefer the principle of anomaly [ανωμαλία]. In the history of philology, this split is known as the dispute between analogists and anomalists. This paper develops the concept of paradigm and outlines the structural and historical differences between the paradigm, based on analogy and the paradigm, based on anomaly.

Keywords: heterotopia, paradigm, example, analogy, anomaly, philology, library, Alexandria, Pergmon

Kamelia Spassova, PhD, is an Assistant Professor at the Department for Literary Theory at Sofia University. She has published a book on the poetics of example: Event and Example in Plato and Aristotle (2012), which deals with the tension between literary examples and theoretical discourses. She was a lecturer at the Slavic Institute, Department of Philosophy, University of Cologne (2016-2018). At present, she is completing a book on the transformations of the concept of mimesis in the 20th century. Editor of the cultural weekly Literaturen vestnik.

Нагоре ↑

« »