Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това свръхизобилие се третира като излишък, тъй като никаква методология не може да го обхване. Но именно безкрайната сложност води до реална хибридизация на различни феномени, а заскобяването й неизбежно създава хибриди в теоретичната сфера. Настоящата статия разглежда този проблем през класическия новозаветен сюжет за човека, обладан от многобройни бесове. Обладаният е разглеждан като парадигматичен хибрид. Тематизирани са детайлите от този сюжет (напр. отношението между хора и животни), вариациите му (включително удвояването на персонажа) и някои от възможните му интерпретации. Една от целите е да се покаже, че не е нужно да се създава изцяло нова методология за справяне с актуалният въпрос за излишъка на свръхизобилието – ако изобщо е възможна подобна методология. Вместо това въпросът може да бъде по-лесно третиран през нови прочити на класически сюжети и мотиви, вече залегнали в основата на западната култура. Също така се твърди, че за да се стабилизира наново безкрайно сложната съвременна култура е нужно увеличаване на хибридизациите: четене на повече текстови жанрове; съчетаване на повече видове изследвания; вглеждане в повече форми на живот и на предметност; търсене на нови естетически перспективи към човешката телесност.

Ключови думи: хибридност, свръхизобилие, безкрайна сложност на материалното и на културата, нови прочити на канонични наративи, Бруно Латур, Мишел Сер

Георги Герджиков е завършил магистратура „История на философията“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и в момента е докторант към катедра Философия в същия университет. Интересува се от съвременна философия, история на културата и теория на образованието. Изследователските му интереси включват темите за субектността след Ницше, новият реализъм и критическата теория в информационната епоха.

 

Георги Герджиков – Проблемът за хибридността, разгледан през един каноничен наратив (pdf)

 

---

The Problem of Hybridity through the Lens of a Canonical Narrative

Georgi Gerdjikov

 

Abstract: The article poses the question of how hybridity relates to the superfluous (i.e. the overabundant) and traces this question back to the problem of infinity. The infinite complexity of the material world, of organisms, cultures, works of art, has haunted modernity from its beginning. Such infinite complexity creates an overabundance of material for study in all disciplines. This overabundance is usually treated as superfluous, as no methodology can comprehend it. But it is the infinite complexity that leads to actual hybridization of different phenomena, and neglecting it necessarily creates confusing theoretical hybrids. The present article approaches this problem through the lens of the classical New Testament story of the Gerasene demoniac. The demoniac is presented here as a paradigmatic hybrid. By addressing the details of this narrative (such as the relation between humans and animals), its variations (including the doubling of the character), and some of its possible interpretations, the article attempts to show that it is not necessary to create an entirely new methodology to deal with the pressing question of superfluous overabundance (if indeed such a methodology is even possible). Instead, the question may be more easily addressed through new interpretations of classical narratives and motifs that already lie at the basis of Western culture. The article also claims that in order to re-stabilize the infinitely complex contemporary culture, an increase of hybridization is required: the reading of more textual genres; the combining of more types of study; the focusing on more forms of life and of existence; the search for new aesthetic perspectives towards human corporeality.

Keywords: hybridity, overabundance, infinite complexity of materiality and of culture, new interpretations of canonical narratives, Bruno Latour, Michel Serres

Georgi Gerdjikov has a master’s degree in History of Philosophy and is currently a PhD student at the Sofia University. His fields of interest include contemporary philosophy, history of culture and theory of education. His topics of study include subjectivity after Nietzsche, new realism, and critical theory in the information age.