Резюме: Статията предлага типологично разграничение между микроутопии (засягащи индивидуалния успех), мезоутопии (надеждата, възлагана на социални революции) и макро-утопии (очакване за свръхестествена намеса в историята и въздаване на справедливост). Тъй като мезоутопиите са подробно разглеждани от многобройни автори, тук са тематизирани една микроутопия и няколко макро-утопии. На микроутопията за хетеросексуалната любовна двойка се отговаря, че подобен „егоизъм за двама“ (по израза на Ерих Фром) води до пренебрежение към обществото, околната среда и много от естетическите измерения на съществуването. А на макроутопиите за възкресението на мъртвите, много от които се появяват чак в XIX, XX и дори XXI век, се отговаря, че тяхното разнообразие и взаимни противоречия показват непреодолимите граници на нашите философски и теологически разсъждения. Колкото и дълъг да е личният ни опит и историческата ни памет, все пак нямаме достатъчно яснота за това, що е справедливост, каква би била тя по отношение на всеки един отделен и конкретен случай на оскърбление или страдание, за да постановим какви социални, физични или метафизични промени са необходими, че да възтържествува справедливостта.

Ключови думи: Микроутопии, идеализация на интимните взаимоотношения, мезоутопии, макроутопии, есхатология.

Георги Герджиков е доктор по философия и магистър по история на философията. Получил е образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от съвременна философия, история на културата и теория на образованието. Изследователските му интереси включват онтологичния и епистемологичен плурализъм, критическата теория в информационната епоха и философиите на песимизма.

 

Георги Герджиков – Микро-, мезо- и макроутопии (pdf)

 

Micro-, Meso- and Macro-Utopias

George Gerdjikov

 

Abstract: The article suggests a typological differentiation between microutopias (regarding individual success), mesoutopias (the hope attached to social revolutions) and macroutopias (expectations for supernatural interference in history and the achievement of ultimate justice). As mesoutopias have been analysed in depth by multiple authors, this text focuses on one microutopia and several macroutopias. The microutopia of heterosexual love is contested based on the observation that such “egoism a deux” (to borrow Erich Fromm’s phrase) leads to contempt for society, the environment and many of the aesthetic dimensions of existence. Then, macro-utopias involving the resurrection of the dead, many of which appear as late as the 19^th, 20^th and even 21^st centuries, are contested based on their diversity and contradictions, which seem to show the limitations of philosophical and theological speculation. However long out personal experience and historical memory may be, we do not have a clear enough notion of justice which would apply to every case of insult or suffering. Thus, we as human beings cannot fully know what social, physical or metaphysical changes to reality are necessary for justice to triumph.

Keywords: Microutopias, idealised personal relationships, mesoutopias, macroutopias, eschatology.

George Gerdjikov is a PhD in philosophy and MA in philosophy of science. He received his education at “St. Kliment Ohridski” Sofia University. His interests include contemporary philosophy, history of culture and theory of education. Among his research interests are ontological and epistemological pluralism, critical theory in the information age, and philosophies of pessimism.