Резюме: Статията проследява критично различни теоретични опити да се отчетат условията за вменяване на смисъл на видеоигрите. Тя щрихира усилията в тази насока на наратологическите изследвания в периода на формиране на дисциплинарното изучаване на тази дигитална форма на култура, а впоследствие подробно се спира и на тяхната методологическа алтернатива – проекта за „процедурна реторика“ на Иън Богост, който напоследък намира успешен прием и извън сферата на изследванията на видеоигри. Богост се опитва да опише изчислителните процеси на игровия софтуер като елементи от разгръщан от самите тези системи аргумент, насочен към техните потребители, чрез включване на действията на последните като компонент във формулирането на този аргумент под контрола на правилата на играта. Статията се спира на някои популярни възражения към неговата теория – това, че смисълът на играта се оказва напълно предрешен за играча, и това, че процедурите постигат убедителност за своя аргумент, защото в играта той придобива наративен строеж. Като алтернатива на тези възражения текстът на статията предлага приспособяване на понятийната рамка на деконструкцията, позволяваща по-сложно обвързване на представите за наративен и реторически строеж на игрите без недостатъка техният смисъл да се оказва предначертан и завършен.

Ключови думи: реторика, наратив, фигура, видеоигри, процедурност, деконструкция

Еньо Стоянов е асистент в катедра „Теория на литературата“ към Факултет по славянски филологии, СУ „Климент Охридски“, където води часове по „Увод в литературознанието“. Изследванията и публикациите му са с фокус върху литературна теория, теория на фикцията, наратология, трансмедиални изследвания и изследвания на видеоигрите.

Figurativeness and narrativity in video games

Enyo Stoyanov

Abstract: The article critically traces various theoretical attempts to account for the conditions for attributing meaning to video games. It outlines the efforts in this direction of the narratological inquiries from the period of formation of the disciplinary study of this digital form of culture, and subsequently dwells in detail on their methodological alternative – the project of “procedural rhetoric” of Ian Bogost, which has recently found a successful reception outside the realm of video game studies as well. Bogost tries to describe the computational processes of game software as elements of an argument deployed by these systems themselves and directed at their users by including the actions of the latter as a component in the formulation of this argument under the control of the rules of the game. The article examines some popular objections to this theory – that the meaning of gameplay is completely predetermined for the player, and that the procedures achieve the persuasiveness of their argument because of the game process acquires a narrative structure. As an alternative to these objections, the text of the article proposes an adaptation of the conceptual framework of deconstruction, allowing for a more complex binding of the notions of narrative and rhetorical construction of video games without the disadvantage of their meaning being predetermined and complete.

Keywords: rhetoric, narrative, figure, video games, proceduralism, deconstruction

Enyo Stoyanov is an assistant professor at the Department of Theory of Literature, Faculty for Slavonic Studies, at the University of Sofia “St. Kliment Ohridski”, where he teaches Introduction to Literary Studies. His research and various academic publications focus on literary theory, theory of fiction, narratology, transmediality, and game studies.