Новият брой на електронното списание „Пирон” има нов облик, но продължава едновременно две вече съществуващи линии. Първата е, на публикации от традиционната интердисциплинарна международна конференция върху проблемите на културната история на съвременността, организирана ежегодно в гр. Априлци от Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”; последното издание беше посветено именно на „Визуалната антропология”. Втората линия е своеобразно продължение на брой 6 на сп. Пирон, който бе съсредоточен върху “Визуална култура/Визуални изследвания”. Това е продължение в истинския смисъл на думата – със своите отклонения, надграждания и неочаквани обрати. Уводните думи към брой 6 могат частично да бъдат повторени и тук, но като допълнение е редно да се уточни следното:
„Визуална антропология“ има поне две значения: едното е тясното дисциплинарно поле в рамките на социалната антропология, което се занимава с изследване и производство на етнографски филми, фотографии, картини и всякакъв аналогичен визуален материал; вж. текста на Люсиен Тейлър. Второто значение е продукт на естествените понятийни и идейни преходи между дисциплини (къде е границата на антропологията?), сложните исторически тенденции (визуалния обрат) и методологическата мощ на аналогиите и неразбирателствата (кой как разбира и схваща разнообразието в това поле); вж. текста на Никълъс Мирзоеф . Статиите в този брой принадлежат по-скоро на втората тенденция и могат да бъдат възприемани като имплицитен анализ и коментар на самото дисциплинарно поле.
Това, което е недостъпно за писменото, но се преживява и репрезентира, е общото място и за двете посоки. Затова не е случайно, че (не)[ре]презентируемото е обсъдено многократно; да, това, в някакъв смисъл, е дълбоко тривиална тема, но именно уменията по детривиализация и проблематизация са тези, които са ценни в подбраните статии. Разбира се, броят изобилства с образи. С образи и теми, свързващи разнородното и сложно поле между визуалното и човешкото със своите социални, политически, исторически, културологични и философски въпроси: може ли да бъде видяна изобщо катастрофата на човешкото и каква е връзката на образите със социалната тъкан – както при двупосочните движения между власт и потенция, така и през визуализацията на вътрешността и органите на нашето собствено тяло. Проблемът за репрезентацията е разгледан както в дискурсите на непредставимостта, така и в широкоразпознаваемата и клиширана иконография на концлагерите, а и през размислите върху невъзможността на конкретни образи и фигури изобщо.
В броя могат да бъдат намерени и изследвания върху екранната пластика, репрезентацията на сирийски бежанци като “зараза” в българските медии, политическите образи в медийната ни лайфстайл действителност, динамиката, дематериализацията и медийността на съвременния архитектурен образ, разглеждане на манга текстовете в българския периодичен печат или събуждащият удивление опит за компенсации на несправедливостта чрез образи на супергерои.
Представяме и четири разнородни, но добри исторически реконструкции: върху ролята на геометричността при Рене Декарт в делничното, научното и онтологичното; организацията на погледа и образа през XV в. чрез прозрачното и непрозрачното, образа на Видин в пътеписи от ХІХ век, както и всеобхватен анализ на антимодерността в творчеството на Леопол Луи Робер.
Радваме се, че този хубав резултат съвпада с новия облик на сп. „Пирон“ – публикуването на статиите в pdf-формат е само малка част от промяната.
Но нека накрая се върнем към началния проблем с визуалната антропология: вижда се, че изследванията не просто пресрещат човешкото с визуалното, а очертават кризите, вътрешните предели, пропуските, контрадвиженията, както и политическите импликации, употреби и залози. Тук теоретичното и практическото не могат да бъдат ясно разграничени и това е важно, любопитно достойнство. По този начин, дори когато е разбрана строго и аналитично, визуалната антропология не е дисциплина, а хибридно, ризоматично изследване и практика; и макар че това твърдение може да изглежда приложимо и към множество други области, тук имаме образцов пример. Естествено е, че в подобно поле трудно се забиват пирони, но когато това се случи, то има характер едновременно на пробив и захващане.
***
ЕКИП БРОЙ № 9 „Визуалната антропология”
Водещ броя: д-р Васил Видински
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Отговорен редактор : Мария Цветкова
Техническа поддръжка: Павел Колев
Художник на корицата: Лъчезар Бояджиев
Сътрудници Културен център: Румяна Каишева, Моника Вакарелова и Христина Попова
* Списание “Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”.