За корицата e използван фрагмент от Лучо Фонтана
Бунтът в едно общество, което го е превърнало в маркетингова стратегия, в мода и търговски продукт, ако още преди това не го е неутрализирало като нормална аномалия на порастването, изглежда обезсилен, изглежда невъзможен. Как консумираме бунтовете си днес? И няма ли риск най-крайните начини на разбунтуване под формата на вандализъм и терористични атаки да се окажат празна репродукция, винаги вече част от бруталния медиен спектакъл? Не трябва ли бунтът да е бунт също и срещу съществуващите форми на разбунтуване? Ала тогава дълбинното разбунтуване започва в размисъл, в една рефлексия върху бунта, която е способна отвъд собствените си граници да проследява линиите на изменение в непредзададените форми на бунт. И това изисква теоретична работа. Въпросът трябва да се отмести от натрапливото перманентно търсене на нови и нови форми на бунт, оставащо в удоволствен плен на недосдъвканите и недозабравени налични клишета, към поставянето под въпрос на собствените предпоставки и предели, на втвърдените идентичности и радикалните позиции. Поставянето на въпроса за бунта затова е също поставяне под въпрос на бунта. Това е питане за смислите, произтекли от конкретните му реализации в един или друг контекст, за неговите агенти и за неговите ефекти, което отваря една дългосрочна перспектива на осмисляне на бавните промени. Може би всеки бунт иска да бъде събитие, да прекъсва и отменя наличните смисли -политически, институционални, социални. Бунтът като рефлексия върху бунта изисква обаче допълнителното усилие на мисълта: да се върнем към мястото на бунта дори това да е място на травма и тревожност, за да се преразгледа какво прекъсва и какво продължава.
Този брой на списание „Пирон” тръгва от публичната лекция на Юлия Кръстева „Нови форми на бунта” и част от дискусиите, които тя породи. Лекцията беше едно от ярките интелектуални събития през изминалия академичен сезон; тя беше организирана от Посолство на Франция в София, Френският културен институт в България, Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар и се състоя в Софийския университет на 29 септември 2014 г. Отвъд всяка институционална подкрепа, трябва да се спомене, че това посещение стана възможно благодарение на Миглена Николчина, безспорен специалист и световно признат изследовател на Кръстева.
Към лекцията имаше огромен интерес – вероятно от години хуманитарно събитие не е било причина Aуата на Ректората да бъде толкова препълнена. Приповдигнатият дух бе съпътстван от различни критики в социалните мрежи и интернет форумите, насочили жилото си по-често не срещу аргументацията в лекцията, а като че ли срещу личността на Юлия Кръстева и медийния шум, създал свръхочакване и илюзията за апологетично отношение към мислителката. Така сякаш вече е нелегитимно хуманитарист – пък и жена! – да бъде обект на по-широк публичен интерес.
Малко след лекцията, в по-академичен формат, Софийският литературоведски семинар предложи обсъждане на основни положения в лекцията в присътвието на Кръстева, която веднага отговори пространно на всеки един от коментарите.
Списание „Пирон” се опитва да проследи и преосмисли дебатите, размислите, критическите посоки – въобще ефектите, отключени от речта на Кръстева, когато медийното внимание е вече отминало. Темата на лекцията и фигурата на Кръстева бяха повод да се зададе от различна перспектива въпросът за бунта и мястото на теоретичната рефлексия днес. Броят се фокусира върху актуалната задача да се мисли бунтът тук и сега – да се осмисли разбунтуването на групи от хора в целия спектър от мирни протести до организиране на терористични групировки, да се преосмисли наследството на нежни и не толкова нежни революции, – но също така и върху въпроса за мястото на човека на мисълта, на хуманитаристиката и философията в едно колкото разбунтувано, толкова и лишено от бунт време.
Творчеството на самата Кръсетва е поставяло неведнъж въпроса за бунта и го е подемало от различни перспективи през годините – от ранната й работа Революцията в поетическия език (1974) през Смисъл и безсмислие на бунта (1996) до лекцията в София през септември 2014.
Въпросите, които си поставяме, обвързват мисълта на Кръстева с формите на бунта и съвременния контекст. Какво е отношението между революцията в поетическия език и бунта в себе си, за който призовава психоаналитичната перспектива на Кръстева? Доколко е приложимо едно психоаналитично преработване на проблемите на младежта, за да се отговори на тежки социални катаклизми? Кой, от каква позиция, къде и кога може и има правото да съди за бунта и какво е истински бунт? По какъв начин трябва да се трансформира самата форма, в която се мисли бунт и бунтуване в контекста на постсоциалистическите страни, и в частност в българския случай? Следва ли да съизмерваме различните видове социален бунт дори тогава, когато очевидно и формата, и материята им се различават толкова радикално? Каква е ролята на езика, на различните кодове – религиозни, обществени, наложени от медии и конспиративни теории – при възраждането на стари и зараждането на нови форми на бунт?
В броя включваме не само писмения вариант на лекцията, но също и видиозапис към нейното представяне, по време на което Кръстева засегна и обсъди много проблеми, които отсъстват от текста, сред които – подемането на темата за шокиращите записи с обезглавявания. Вмъкването на коментари, бележки, отместването на някои акценти могат да се проследят при успоредяването на писмения текст и устната лекция. Непосредствените реакции от страна на Амелия Личева, Александър Кьосев, Мария Калинова, Дарин Тенев и Камелия Спасова, излезли най-напред в „Литературен вестник”, както и отговорът на Юлия Кръстева, първоначално публикуван в „Култура”, оформят обособена част от броя. Пряко отнесени към тези и теми от „Нови форми на бунта” са и по-късно развитите текстове на Миглена Николчина, Георги Илиев и Станимир Панайотов.
Включваме и две изследвания от Рени Йотова и Хисато Куриваки, които разглеждат съответно идеята за отношението към езика и бунта, като вземат превид цялостното творчество на Кръстева. Японската рецепция на Кръсетва е представена и от едно изненадващо стихотворение на японския литературовед и поет Садакадзу Фуджии, в което лено може да се открои работата на семиотичното и революцията в поетическия език.
В този извънреден брой на „Пирон” предлагаме и превод на първата глава от книгата на Юлия Кръстева „Съкровеният бунт” (1997). За съжаление, у нас все още повечето от теоретичните прозведения на мислителката не са преведени и не се познават. Изключение са „В началото бе любовта” (1992) и „Черно слънце” (1999), както и отделни статии, публикувани във сборника „Времето на жените” и в издания като „Литературата”, „Литературен вестник”, „Литературна мисъл” и др.
Броят на „Пирон” предложи пространство за дискусии около публичната лекция на Кръстева и темите за бунта и ролята на интелектуалеца. Средата е в средата: разговорът продължава >>>
/Камелия Спасова и Дарин Тенев/
Лекцията на Юлия Кръстева в Аулата на Софийския университет
***
ЕКИП БРОЙ № 10 „Юлия Кръстева. Форма и смисъл на бунта”
Водещи броя: д-р Камелия Спасова и доц. Дарин Тенев
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Отговорен редактор : Мария Цветкова
Техническа поддръжка: Павел Колев
Дизайн на корицата: Камелия Спасова
/Използван e детайл от Лучо Фонтана “Concetto Spaziale ATTESA Perché il mondo marcia male ? perché gli manca altro coglione al fianco!/
Сътрудници Културен център: Румяна Каишева, Моника Вакарелова и Христина Попова
* Списание „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”.
