Поетика на отсъствието
/д-р Галина Гончарова/
Вгледайте се в корицата на броя. Виждате снимка на група млади асистенти и докторанти – Богдан Богданов, Александър Кьосев, Здравко Попов, Калин Янакиев, които, с изключение на първия, са застанали с открито лице и с усмивка срещу обектива. Под снимката – Миглена Николчина, също в кадър, но оставена сама и в съседство на отпечатъка от своето отсъстващо тяло.
Този брой е посветен на поетиката на отсъствието – на изгубените под повърхността на съвременната българска хуманитаристика (и изкуство) семинари, конференции, школи и въобще всякакви форми на интелектуална и приятелска близост от периода 1980-1989. Следвайки техните следи и отпечатъци, той се опитва да върне към живот забравените групови солидарности и лаборатории около отделни теоретични традиции, (интер)дисциплинарни полета и съпротиви срещу културния и политически свят на социализма/българския държавен социализъм.
Il permet de se calmer, vous pouvez réduire la pharmacie pour obtenir la personne que vous avez achetée, il est préférable d’acheter le Levitra sous une forme rapidement absorbable, le non-respect de certaines contre-indications. Les restrictions pour les personnes âgées ne sont pas indiquées, il faut prendre soin lors de l’utilisation, dont nous ne pouvons pas parler ici. Y compris Viagra Générique et appelez un professionnel de la santé immédiatement, les autorités espèrent parvenir à un accord sur le programme de coopération qui obligera les usines de volailles à quitter le travail. Sildenafil doit être pris indépendamment de la nourriture, les médicaments génériques ont été autour du même niveau de prise de pilules tous les jours.
В началния си вариант броят беше замислен като колективна биография на университетската култура на прехода. Както е добре известно, подобна биография, или просопография, предполага „систематично натрупване на различни житейски истории, на фрагменти от житейски истории, с оглед те да бъдат интегрирани в един цялостен портрет на опита на населението като цяло“ (Чарлз Тили, 1978) [i] . В настоящия случай тя отчита не малък брой предшестващи усилия по отношение на съхраняването на паметта за близкото минало на академичните и културни общности в България: сборника с интервюта на Светла Колева, Диана Ненкова и Симона Тренева „Социологията в България през погледа на поколенията“, книгите на Александър Кьосев и Миглена Николчина „Лелята от Гьотинген“ и „Изгубените еднорози на революцията“, проекта „Отворена литература“, броя на „Социологически проблеми“ на Петя Славова и Тихомир Митев „Образованието по социология в България: съвременни трансформации“, и др. По отношение на своята обща методология тя стъпва върху концептуална рамка, заложена от Александър Кьосев и разработения от Даниела Колева метод на биографично изследване (с приятелски насоки от Теодора Карамелска).
Събраният в броя „архив“ от интервюта, общи бележки и интерпретации, изложбени снимки и текстове най-малкото отговаря на първоначалния замисъл. Нещо повече, всички те регистрират и маркират отсъствия. На първо място – на интервюта с важни участници в семинарите в и около Университета в периода (извървели академичния си път извън Софийския университет и извън България; представители на точните науки, осъществили диалог с „хуманитари“; емигранти; „отшелници“, загърбили научния и публичния живот, и много други). На достатъчно женски гласове. На ясна и консенсусна оценка по отношение на близкото общо минало.
Не на последно място, те тематизират отказите от героизация/митологизация и от търсене на политически смисъл в семинарите преди 89-та година, липсата на политическо въображение или на достатъчно свобода за критически диалог, а като цяло „изгубването на херменевтичния ключ за общото минало“.
Този брой следва да се чете единствено като пропедевтика към бъдещи изследвания на българския академичен (under)ground (1980-1989), като кратък увод в поетиката на отсъствията.
[i] Tilly, Ch. (1978), Anthropology, History, and the Annales, Review (Fernand Braudel Center), Vol. 1, No. 3/4), pp.207-2013
***
ЕКИП БРОЙ № 8 „АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989″
Водещ броя: д-р Галина Гончарова Главен редактор: проф. Александър Кьосев Координатор и коректор: Мария Цветкова Техническа поддръжка: Павел КолевДизайн на корицата и изложбените материали: Лъчезар Бояджиев
/използвани оригинални фотографски материали: Цочо Бояджиев; фотомонтаж: Деян Деянов/
Сътрудници за интервютата към броя: Ваня Еленкова, Владия Михайлова, Изабел Йорданова, Десислава Иванова, Яна Колева.
Сътрудници Културен център: Румяна Каишева и Христина Попова
* Списание “Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски”.
***
Културният център на Софийския университет става на пет години
А първите пет години в живота на културните центрове приличат на първите седем години от живота на човека. Тогава те прохождат и проговарят, учат се на основни неща, на това как се общува учтиво с хората и пр. Е, вярно е, че тогава се появяват и травмите от детството, за които казват, че траели цял живот.
Какво успя да научи Културният център на СУ?
С топло отношение към своите публики, той проговори постепенно на многото им езици – академични и културни, младежки и зрели. Успя да проходи, после заподскача и се затича.
В резултат и хората му се отплатиха с любопитство и все повече пълнеха залите на неговите 5, 10, 100. 200 …. 333 събития (толкова се оказаха накрая, за пет години – не преувеличаваме, по-скоро посмаляваме). Имаше за всички – кино и литература, танц и театър, изложби, инсталации и пърформанси, а също блус, джаз, барок, авангард, модерно и съвременно изкуство, дизайн и архитектура – и дискусии, дискусии…. семинари, четения, конференции, кръгли маси, презентации, доклади, лекции, чествания, празници, работни групи, комисии …
По разни поводи КЦ успя да приюти в аудитории, зали и аули на СУ Нобеловите лауреати Орхан Памук и Мо Йен, световни учени като Юлия Кръстева и Ханс Белтинг, музиканти-виртуози като Лайко Феликс, Теодосий Спасов и Васил Пармаков, композитори като Георги Арнаудов и Михаил Големинов, режисьори като Явор Гърдев, Възкресия Вихърова, Иван Добчев, Ани Васева, актьори като Янис Симонидис (носител на награда „Еми”), Илка Зафирова, Руси Чанев, Валентин Ганев, Снежина Петрова, Мая Новоселска, Захари Бахаров, Юлиян Вергов; танцьори и хореографи като Галина Борисова, Мила Искренова, Мирослав Йорданов, Албена Баева, художници като Иван Газдов, Орлин Дворянов, Чавдар Гюзелев и много други; поети и писатели – Екатерина Йосифова, Ани Илков, Милен Русков, Георги Господинов, Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, испанския поет Луис Гарсия Монтера, македонски поет Никола Маджиров … и още много други, наистина много.
Освен това, КЦ:
Успя да си направи действащ Културен съвет,
да си сътрудничи успешно с:
катедри, специалности и факултети, с Ректора и зам-ректорите, с техническите служби, със семинари, с български учени от чужбина, с чистачките и охраната, с антарктически експедиции, с държавни и общински институции, с над 20 посолства, чужди културни центрове, даже с ордени (Малтийския), с над 50 български и чужди неправителствени организации;
Успя да организира три международни конференции и да забие осем броя на електронното списание „Пирон”;
Издигна се до нивото на докладните записки в Софийския университет (никак не беше лесно! пишеха се средно по четири на седмица, от които поне две се връщаха за поправки – общият им брой сигурно е вече над 700);
Създаде си сплотен екип, който се кара рядко помежду си (най-много по веднъж на всяка докладна);
Усвои библейското умение с петте хляба и двете риби (е, нямаше как, с този бюджет!)…
Травмите и неуспехите, от своя страна, бяха …
Всъщност, да не сме луди да ви ги кажем сега, на този юбилеен ден? Сами си ги открийте.
*
Премиерата на бр. 8 на сп. “Пирон” “АКАДЕМИЧНИЯТ (UNDER)GROUND 1981 – 1989” е вписана в юбилейния празник на Културния център на СУ
