Следейки тенденциите или поне водещите такива в документалното кино, неизбежно е да се отбележи силната позиция на британските телевизионни серии от жанра. Особено силно това важи за научно-популярния жанр, където са и най-големите постижения на британското документално кино. За разбирането в пълнота на този период е нужен определен поглед върху историческия аспект на въпросното развитие.

Като пръв проблем (до голяма степен водещ и досега) пред документалистиката се оказва възпроизвеждането на драмaтични персонажи пред камера. Следването на сюжетни линии и представянето на ключови перипетии и обрати е невъзможно за документалната камера, филмираща единствено живота пред себе си. Животът, който е невъзможно да бъде режисиран. По тази причина в историята на документалното кино в началато доминират две силно различни наративни техники – от една страна, принципът на крайния реализъм на Джига Вертов („Донбаска симфония“ и особено „Човекът с камерата“) и от друга страна сякаш следващият свой собствен романтичен уклон британски документализъм („Нощна поща“ на Хари Уат и Базил Райт, например). Но те скоро следва да отстъпят място на военната пропаганда – тя има друга документална стилистика. Обект на най-голям интерес обаче е следвоенният период: когато политическият аспект на „правдивото“ кино е отнет от лявата „нова вълна“ на Франция и Канада, докато отминава пропагандната мода на военния период, валидна и за двете големи суперсили.Във въпросното научно-документално затишие се ражда и развива личността на британеца Дейвид Атънбъроу. Наглед чист изследовател, той полага основите и осъществява истинска революция в документалисткото кино в телевизионния му период. От една страна, той създава контракултурния привкус на алтернативния BBC 2 (с включването на програми като „Monty Python’s Flying Circus), от друга – започва създаването на научно-популярна телевизия със свои собствени продукции. Тази насока се оказва и изключително подходяща.

Финансовите възможности и технологичните средства на BBC ще се окажат далеч по-благоприятни от тези на БНТ и „Атлас“. Но тук от значение е и концептуалният поглед на Атънбъроу – той има ключова намеса. Благодарение на държавната финансова подкрепа за телевизията той реализира своята мащабна продукция, наречена със слогана „Живот“ (Life). Това са телевизионни серии, обхващащи разнообразни теми: от социалната антропология („Tribal eye” – 1975) и племенния живот до силно застъпени „животински“ елементи като „Life of Birds”, „Life of Mammals” и смятаната за ключова “Life”, засягаща биологичния път на всички познати форми на живот.

В тази традиция се поражда и новата серия от 2011 г. “Earth Flight”. Тя отново засяга живота на птиците. Във въпросните епизоди е напълно пренебрегнат социалният или икономически аспект на наблюдението. Тяхна основна цел е представянето на определена житейска (птича) история чрез документални техники. Но за да бъде тя правдива, е използван буквално птичият поглед върху света. Наративни техники, възможни единствено чрез технически иновации, са в основата на новото сюжетно представяне.

Погледът директно през очите на птица е исторически залегнала мечта в европейското въображение. Тя се появява на много места – от полета на Дедал, през ренесансовите фантазми, до първите размахващи шперплат изобретатели. Но документалните серии на BBC ни карат да усетим, че в момента, в който тази мечта става технологично възможна, става възможно и моралното оприличаване с определен индивид. Новата документалистика ни дава непосредствен достъп до чувствата на лятящите създания – несигурност, самота, отчаяние и прочие крайни проявления на емоциите. Камерата лети с тях, гледа през очите им – а публиката просто ги съ-преживява.

Ефектът, невъзможен без най-модерните технологични иновации, се оказва ключов за успеха и добрия прием, който намират епизодите на BBC. Но той не би бил така важен, ако не бе поставен в широка морална рамка – способността на човека да съпреживява и съчувства на все по-широк кръг от същества. И ако тази рамка не беше особено подходяща за жанра – документалното кино се нуждае преди всичко от пряко асоцииране и директно свързване, дори взаимозаместване на гледните точки на наблюдаван и наблюдаващ. Иначе то би било безполезно и най-вече непредизвикващо интерес.

Това е и съвсем естествено в един прогресиращ информационно свят. В него пряката нужда и зависимост от информация се поставят преди всичко на първосигнално ниво. Там единствените сигурни показатели на заинтересованост са свързани с инстинктивната мисъл, накратко – с примитивните връзки между индивидите, свързани с пряко, предкултурно асоцииране. Именно използвайки тази сякаш животинска способност, сериите на BBC постигат своя особен успех. Историите на птици започват да приличат на ежедневни човешки ситуация. На някои може да изглежда прекалено, че рутините в живота на мършояди като кондора и лешояда доста приличат на човешките. Всъщност нищо прекалено няма. И в двата случая отъждествяването с гледната точка е природна, а не културна. И следователно напълно възможна, добра за кино.