Резюме: В опит да се съобрази темата и концепцията, както и предполагаемата аудитория на конференцията и на броя на списание „Пирон“, бе подбран един от най-известните днес „сакрални текстове“ от Древна Месопотамия за генезиса и управлението на Космоса. Той е свързан с празника на началото на годината, тоест по същество съпътства ритуални действия, възпроизвежда първообразите в актуално време, без да теоретизира и размишлява. Дали някои мотиви като централния за измерването, благодарение на което нещо първично става модел на първия храм, Космоса, може да се съпостави с описанието на устройството на света във философски диалог като „Тимей“ на Платон? Тоест Апсу измерим ли е, или чрез числа и пропорции, съответно структура и форми еквивалентът му го изразява напълно по начин, достъпен за схващане. В „Енума елиш…“ речта и имената са признак на съществуващото или средство за неговото проявление, а основните божествени принципи се характеризират и с имена-числа. Творческото действие продължава с повторение на първообраз в подобието му, което го отразява. Тези фигури се срещат и в традициите-наследници, които ги развиват и предават напред във времето. Любопитен е и погледът на елинистични и късноантични автори към мотиви от „Енума елиш…“ като извор за философско осмисляне на местното предание в епохи на глобализация, в които вече и езикът е друг, съответно и изразните средства. С подобни посредници близкоизточното наследство изглежда по-разпознаваемо днес, но това не значи, че се е разкрило пред нас. А пътят на съпоставките може да постигне даже обратен ефект. Както обикновено, въпросите са много, отговорите остават до голяма степен скрити.

 

 Анелия Николова – „Измери Бел структурата на Апсу…“ (pdf)

 

---

And the Lord Measured the Structure of Apsu … (Enuma Elish, IV, 143-144)

Aneliya Nikolova

 

Abstract: Enuma elish …  is one of the most recognizable sacred texts for the genesis of the cosmic order from ancient Mesopotamia. According to the audience and the conference concept it was compared with the image of the Universe in Plato`s “Timaeus despite the time, origin, nature, purpose, language differences between two texts – Enuma elish… is connected to the ritual actions during the 4<sup>th</sup> day of the New Year`s festival, the poem is preserved in akkadian language, Timaeus is a philosophical dialogue,.written in greek. The idea of the number, ratio, proportion, of measurable cosmos reflecting an unchanging and eternal model or prototype and created by a demiurgus is discussed.

The reminiscences of “Enuma elish…” can be found in several hellenistic, roman, late antique and even medieval writers. The Mesopotamian metrology and knowledge of the stars can be considered as a probable background and source of inspiration for Kabballah and other schools of thought.