Резюме: Статията изследва връзките на остроумието и хумора с критическото мислене. Основният подтик за това изследване е, че в съвременния социополитически пейзаж тази ключова връзка, особено както е тематизирана в зората на просвещенския проект, се намира в задълбочаваща се криза, като проблемът не се изчерпва със сложните динамики на политическата коректност, cancel културата и прочее. Тезата на статията е, че кризата е обвързана с проблем в наследството на постмодерното – парадигма, смятана от немалко време за изчерпана сама по себе си. Въпреки това през изследване на три особени медийни скандала (Оскаровият шамар, атаката срещу комика Дейв Шапел и наръгването на Салман Рушди), свързани с формите на хумора, свободата на словото, изкуството и политическата коректност, текстът открива именно постмодерното наследство, превърнало се в странно, неартикулирано реторическо обвинение, използвано както от критиците на политкоретността, така и от нейни защитници. Така получилата се нерешимост застрашава едновременно остроумието, хумора и критическото мислене, ситуация, която статията се опитва да посрещне. Накрая през опита да се очертае кризата на смешното, текстът намира неочакван съюзник във фигурата на Латур и специфичната му позиция в хуманитарните науки. Позиция, отваряща възможна траектория вън от анализираната нерешимост.

Ключови думи: постмодерно, нерешимост, смешно, остроумие, философска приказка/басня, sensus communis, политическа коректност, съвременно, криза, Просвещение, разум, пренаписване, стенд-ъп комедия, (не)модерност, форми на смешното, съюзявания, практика, критика

Яким Петров е магистър към програмата „Изкуства и съвременност (ХХ – ХХI век) в специалност „Културология“ в Софийски университет.