Резюме: „Защо критиката е изчерпала силите си?“ e може би най-прочутата статия на френския философ и социолог на науката Бруно Латур, с която той става предшественик на посткритическия проект в областта на културните изследвания като подлага своята собствена дългогодишна научна дейност, наред с усилията на самата съоснована от него дисциплина (Science Studies) на безпощаден автокритически анализ. Обръщайки острието на критиката срещу самата нея, той стартира една метафорична по своя тон „военна офанзива“ срещу традиционните ѝ методи и поставя под въпрос всички нейни фундаментални предпоставки, набелязани цели и постигнати резултати. Според него критиката е изгубила своя жизнен устрем и значимост, тъй като се е превърнала в масово достояние за псевдофилософи, конспиративисти и екстремисти. Оттук следва, че в подобна мрачна ситуация истинността на самите факти е компрометирана, а критиката се оказва неизбежно принудена да преосмисли дейността си и да пренасочи вниманието си върху един нов и непознат предмет – загриженостите. Днес по-актуален от всякога, текстът на Латур удивлява и забавлява с безпардонната си откровеност, с язвителността и ожесточението на самоанализата, повеждайки читателя по пътя на горчивото съмнение: Нима критическите изследвания на науката са бъркали още от самото начало? Развенчавайки фактите, не се ли превръщаме в критически варвари? Ако фактите не са факти, а загриженостите не се вписват нито в науката, нито в историята – какво тогава остава от критиката? Въпросите се трупат, а отговорите са все така меланхолично обезсърчаващи. Въпреки това критикът си остава критик и в крайна сметка Латур съумява да предложи изход от тревогите и съмненията в съгласие със своята конструктивистка нагласа, усилена от един неочакван съюз с един от най-остро критикуваните от социолозите на науката философи – Мартин Хайдегер.

Ключови думи: критика, социални изследвания на науката, иконоборство, емпиризъм, антифетишизъм, позитивизъм, реализъм, факти, загрижености, наука, технология, предмет, вещ, сбор, арена

Преводът е направен по: Critical Inquiry, The University of Chicago Press, Vol. 30, No. 2 (Winter 2004): 225-248.

Превод от английски език Филип Стоилов.