Този брой на сп. „Пирон“ събира текстове от международната конференция “Forefronts – Derrida”, организирана от Катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“, и японската Асоциация за деконструкция, проведена през юни 2018 г. в Софийския университет. Конференцията обаче беше само стъпка в цяла поредица от срещи между български и японски мислители и изследователи в областта на хуманитаристиката, които по различен начин, но в един и същи момент бяха задвижени от Юджи Нишияма, Боян Манчев, Ясуо Кобаяши и автора на тези редове през 2013 г. Текстове, произлезли от тези срещи, вече бяха публикувани у нас, най-вече в „Литературен вестник“, но също и в „Литературата“ и „Социологически проблеми“, и в Япония, в изданието на Центъра за философия на Токийския университет и в списанието за хуманитаристика на Токийския столичен университет. В тези срещи се включиха много приятели и колеги, но при цялото многообразие от теми и въпроси, които се разискваха, от самото начало – и дори, защо не, преди началото – една от събирателните линии беше наследството на деконструкцията. Затова ми се стори логично след един семинар с Юджи Нишияма и Дайске Камей в Париж в началото на 2018 г. следващото събитие да бъде пряко фокусирано върху мисълта на Жак Дерида и местата на деконструкцията днес. Благодарение на Мартина Недялкова и Юджи Нишияма имах възможност да се свържа с Жозеф Коен и Рафаел Загюри Орли, двама от последните докторанти на Дерида, които с готовност и приятелско отношение веднага се съгласиха да участват.
В броя успяха да се включат и изследователи, които нямаха възможност да участват на конференцията, като Венцеслав Шолце и Десислава Узунова, а за огромно съжаление Димитър Камбуров, активен участник във всички дискусии по време на конференцията и фигура, без чиято силна критическа мисъл деконструкцията в България не би била това, което е, не присъства тук със свой текст.
Движещият въпрос както на конференцията, така и при този брой беше с какви проблеми наследството на Дерида ни позволява да се справяме днес, какви битки ни позволява да водим и какви позиции да отстояваме. Заглавието на конференцията беше “Forefronts – Derrida”. Думата forefront на английски значи „преден план“, но също „челни редици“, предна линия, боева линия – и така обозначава мястото, където се правят пробивите, челното, водещото, авангардното място. Заглавието на конференцията водеше в няколко посоки. От една страна, става дума за предната линия на изследванията върху Дерида и изследванията, които се облягат на неговата мисъл. Дори сред деконструктивистите има неща като мейнстрийм, вървене по утъпкани пътеки, не особено интересни повторения на фрази и ходове, превърнали се в клишета. Но има и нови прочити, нови търсения, които разкриват незабелязвани насоки, предлагат различни перспективи, откриват неочакваността на стари текстове. От друга страна, става дума за предните линии за самия Дерида, множествените граници, които е чертаело движението на собствената му мисъл при спор с други мислители или при динамичното си самоотнасяне. На трето място, това заглавие сочи обещание, което делото на френския мислител носи за осмислянето на онези въпроси, които днес са на дневен ред. Актуалните въпроси и проблеми, които може би Дерида не е адресирал, могат да бъдат формулирани понякога другояче и по-внимателно, ако се изходи от неговите текстове.
Заглавието на този брой замества думата за челни редици с „фронтове“ и обръща реда на собственото и нарицателното име. Желанието, което движеше тази промяна, беше свързано с добавянето на по-силен полемичен елемент към посочените вече три насоки от конференцията. В академичен контекст, който все по-силно се съпротивлява на теорията и теоретичното мислене (защото има и теоретизации без завършена, успокоено застинала теория), говоренето за деконструкция, за Дерида, вече е предизвикателство към едно неприемливо статукво, застрашително хвърлящо сянката си върху всички процеси и институции в полето. В този нов контекст най-често на деконструкцията е позволявано да остане само като епизод от една приключила история, от едно „дълго лято на теорията“ – без да се види как след това лято и кратката му есен започва зима на наивистичен позитивизъм и самозаблуждаващ се в собствената си стойност нерефлексивен емпиризъм. Но новият акцент, който „Фронтове“ добавя или би било хубаво да добавя, сочи и към предишни сблъсъци, в които самият Дерида е участвал, битки, които е водил, касаещи статута на университета, мястото на истината, въпроса за фикцията, проблема за живота и живото, ролята на понятията, перспективите на историзирането и към него, битки, които не изглежда да са приключили, а продължават да се водят, понякога на нов терен, понякога с променени правила. Като активен отказ от превръщането на френския мислител в поредния автор от философско-исторически цикъл, с когото се занимават единствено като с нещо от миналото, питането за фронтовете на Дерида е питане и за трудностите, пред които е била изправена неговата мисъл, и за трудностите, с които се среща съвремието, трудности, включващи разпростиращото се усещане в хуманитаристиката, че на теорията като цяло, и на Дерида в частност, вече им е минало времето. „Фронтове“ казва или би било хубаво да казва, че става дума за борба и сблъсък на сили, и преди, и сега, сили срещу сили, а това е било многократно обсъждано от френския мислител както в общ план, така и конкретно по отношение на онтологическото, етическото, политическото, антропологическото – и разбира се, по отношение на онова, което се нарича „Теория“.[1]
След големите дебати около деконструкцията през 1990-те години, свързани най-вече с етиката, и през първите петнадесетина години на новия век, свързани предимно с политическото и суверенността, днес в предните редици на разговорите около деконструкцията все по-често се появяват въпросите за университетските институции, за връзката на деконструкцията и науките за живота, за справедливостта и истината, но също за сложния генезис на мисълта на Дерида и трансформациите, през които тя преминава. За това съдейства и продължаващото публикуване на все още неиздадени семинари и ръкописи на френския мислител, особено след като с тази задача се нае издателство „Сьой“, създало за това и поредица „Библиотека Дерида“. Но все по-често издаването на семинарите следва новия и различен интерес, поради което е нарушена първоначалната последователност, която предвиждаше да се издават от последните към по-ранните. Така например, въпреки че след публикуването на семинара върху прошката и лъжесвидетелството от 1997–1999 г.[2] през ноември тази година беше издаден първия том от курса върху гостоприемството[3], междувременно поради нарастващия интерес бяха издадени лекционният курс от 1975–1976 г. върху „Живота смъртта“[4], неиздаван ръкопис върху Кондияк, използващ формата, която по-късно ще бъде развита в Glas,[5] и частта от курса от 1978–1979 г. върху даряване на времето, която е трябвало да бъде в основата на втория том на едноименната книга.[6]
Този нов интерес е под някаква форма отразен и в блоковете на настоящия брой на сп. „Пирон“.
Първият блок обръща внимание към генеалогиите на деконструкцията в няколко различни плана. Статията на Дайске Камей се връща към текстовете от 1960-те години, за да проследи сложното отношение на Дерида към въпроса за историзма. Юджи Нишияма обръща поглед към връзката на Дерида и Япония, разказвайки за рецепцията му в страната на изгряващото слънце и диалога му с японски мислители, и разкривайки един в голяма степен непознат и за самите японци контекст на деконструкцията. Авторът на тези редове от своя страна се опитва да очертае в какъв смисъл деконструкцията не е метод и как това води до стратегически решения както по отношение на изследваните от Дерида неща, така и по отношение на собственото му писане.
Вторият блок се обръща към отношението между деконструкцията и науките за живота. Сатору Йошимацу реконструира задочния спор на Дерида с френския психоаналитик Жан Лапланш, който тръгва от прочити на Фройд, но има за залог как да се мисли живота и отношението му със смъртта. Руи Мацуба подема критиката на Дерида на философския дискурс върху животното и показва неочаквана перспектива към тази критика у Левинас, при когото Дерида е откривал етически антропоцентризъм. В този блок е включен с учебна цел превод на откъс от семинара на Дерида от 1975–1976 г. „Животът-смъртта“, където се разглежда книгата „Логиката на живото“ на нобеловия лауреат за биология Франсоа Жакоб.
Третият блок се занимава с въпросите на литературата, истината и справедливостта. В „Износването на европейските хуманитарни науки“ Жозеф Коен и Рафаел Загюри-Орли поставят с необходимата острота проблема за положението на хуманитарните науки в съвременния академичен контекст. Еньо Стоянов предлага интерпретация върху прочита на Дерида на един късен разказ на Морис Бланшо, където е дискутирана връзката на истина и фикция, като зад двете се крие сянката на въпроса за справедливостта. Венцеслав Шолце разгръща впечатляваща деконструкция на Рикьоровата теория за разказа и дава алтернатива към проблемите, които тя поставя, през теории за лирическото писане. Десислава Узунова от своя страна показва как може да се мисли с Дерида въпроса за двойниците в разказа на Светослав Минков „Човекът, който дойде от Америка“.
Добавен с учебна цел е и превод на важен текст на Пол де Ман, една от ключовите фигури на деконструкцията.
Този брой по различни причини се забави много и ако има нещо хубаво в това неохотно, но неизбежно забавяне, то е, че междувременно Димитър Вацов навърши 50-годишна възраст и по повод този прекрасен юбилей двама негови приятели имаха възможност тук да публикуват няколко думи за него.
Дарин Тенев
[1] За силите на теорията и силите, работещи отвътре на теорията, виж Jacques Derrida, “Some Statements and Truisms About Neologisms, Newisms, Postisms, Parasitisms, and Other Small Seisms”, In: Derrida d’ici, Derrida de là, dir. Thomas Dutoit, Philippe Romanski, Paris: Galilée, 2009.
[2] Jacques Derrida, Le parjure et le pardon. Volume I. Séminaire (1997-1998), Paris; Seuil, 2019; Jacques Derrida, Le parjure et le pardon. Volume II. Séminaire (1998-1999), Paris; Seuil, 2020.
[3] Jacques Derrida, Hospitalité. Volume I. Séminaire (1995-1996), Paris; Seuil, 2021.
[4] Jacques Derrida, La vie la mort. Séminaire (1975-1976), Paris: Seuil, 2019.
[5] Jacques Derrida, Le calcul des langues, Paris: Seuil, 2020.
[6] Jacques Derrida, Donner le temps II, Paris: Seuil, 2021.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Дарин Тенев – Уводни думи
Генеалогии на деконструкцията
Дайске Камей – Дерида и апорията на историзма: от текста за Фуко до „За граматологията“
Юджи Нишияма – Пред вратата в Земята на изгряващото слънце: Жак Дерида в Япония
Дарин Тенев – Указване на невъзможното, или защо няма метод в деконструкцията на Дерида
Животът, смъртта, разликата
Сатору Йошимацу – Неразбирателства за „свободната енергия“ у Фройд – около прочитите на Отвъд принципа на удовоствието от Дерида и Лапланш
Руи Мацуба – Животното и гладът
Жак Дерида – Деконструкция на генетиката
Истина, справедливост, литература
Жозеф Коен, Рафаел Загюри-Орли – Износването на европейските хуманитарни науки
Еньо Стоянов – Истина и литература: мимезис и смърт в Demeure на Жак Дерида
Венцеслав Шолце – Лирика, наратив, деконструкия. Към лингвофилософските залози на лирическото писане
Десислава Узунова – Машина за двойници
***
Пол де Ман
Материализмът на Кант
За Димитър Вацов
Боян Манчев – Димитър Вацов, Утвърждаващият философ
Дарин Тенев – Времето на приятеля
ЕКИП НА БРОЯ:
Водещ броя: доц. Дарин Тенев
Преводачи: доц. Дарин Тенев, гл.ас. Георги Илиев
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Отговорен редактор: д-р Моника Вакарелова
Коректор: Василка Шишкова
Електронно списание за изкуства и култура „Пирон” е издание на Културния център на СУ „Св. Климент Охридски” / ISSN 2367-7031
