Резюме: Festina lente може да бъде посочена като отправна точка (Ansatzpunkt), през която централен стана въпросът каква е връзката между фигура и време? Как един и същи образ или едно и също понятие функционира в два или повече исторически контекста. Емблемата на рака и пеперудата с нейните модификации е само илюстрация за времевите аспекти на фигурата. Понятието фигура дава възможност да мислим за критическите прагове на засрещане между поетическото и политическото в променливата крива на протичащото време (хронос) и въплътеното време на събитието (кайрос). При Ауербах фигурата е динамично понятие със свой особен режим на историчност, свързващ едно конкретно лице/събитие с друго конкретно лице/събитие. Подобен режим предполага кайротичната логика на благоприятния случай, на извънредното контекстуално време, където нещо, което е подсказано като имащо да се случва, се случва. Така то се въплъщава. За да бъде изследвано обемно отношението кайрос – хронос, предприемам два паралелни прочита: Ауербах – Панофски и Ауербах – Бенямин.

Ключови думи: festina lente, фигура, мимесис, кайрос, псевдоморфоза, реконцептуализация

Камелия Спасова е доцент в катедрата по „Теория на литературата“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Книгата ѝ върху поетика на примера „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ изследва напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични дискурси. Втората ѝ научна книга „Модерният мимесис“ разглежда трансформациите на понятието мимесис с оглед на саморефлексивността в литературата.

 

Камелия Спасова – Kайрос и хронос на понятието фигура у Aуербах (pdf)

 

 

Abstract: Festina lente is grasped as a point of departure (Ansatzpunkt) through which the key question is raised: what is the relationship between figure and time? How the one and the same image or one and the same concept works in two or more historical contexts. The emblem of the cancer and the butterfly with its various modifications is only an example of the temporal aspects, embodied in a figure. The term figure gives us the possibility to think about the critical limits of the entanglement between the political and the poetical on the fluctuating trajectories of the passing time (chronos) and the embodied time of the event (kairos). In Auerbach’s article “Figure” (1938) the concept is defined as a dynamic with its own regime of historicity, connecting one particular person/event with another particular person/event. Such a regime presumes the kairotic logic of the right occasion, of the exceptional time of the context, when that which is suggested to happen, just happens. This is how it is embodied. In order to trace back the figural and conceptual aspects of the dynamics kairos – chronos, I undertake two parallel readings: Auerbach – Panofsky and Auerbach – Benjamin.

Keywords: festina lente, figura, mimesis, kairos, pseudomorphosis, reconceptualization

Kamelia Spassova is an associate professor in the Literary Theory Department at the University of Sofia “St. Kliment Ohridski”.Her book on the poetics of the example, “Event and Example in Plato and Aristotle’ (2012), deals with the tension between literary examples and theoretical discourses. Her second academic book “Modern Mimesis. Self-reflexivity in Literature” (2021) focuses on transformations of the concept of mimesis in the twentieth century.