Водещи на броя: Стефан Гончаров и Яким Петров

Бруно Латур

Греъм Харман

Резюме: Късната модерност върна на дневен ред очакванията или опасенията, че предстои някакъв вид край на света, които модерността като цяло беше оставила на заден план в полза на идеята за безкраен прогрес. Това показва, че въпреки безспорния научен и технологичен напредък, както и постоянно нарастващото влияние на идеите за демокрация и равноправие, в крайна […]

Георги Илиев

Огнян Касабов

Яким Петров

Силвия Петрова

Иън Богост

Марк Фишър

Боряна Узунова

Филип Стоилов

Северина Станкева

Александър Кьосев

Николай Генов

Ангел Игов

Стефка Пискулийска, Доротея Табакова

Резюме: Статията опитва да осмисли изобретените религии от гледна точка на начина, по който те проблематизират традиционните представи за същността на религията. На фокуса на вниманието е представено пастафарианството, което се концептуализира като хибридна форма, релативизираща границите между религиозно и светско. Изложението е разгърнато в четири части, които последователно идентифицират притеснителната „чудовищност“ на хибридността, нейните […]

Водещ на броя: Северина Станкева

Автор: Джанет Мъри / Брой 23: Модалности на повествованието

Автор: Бренда Лоръл / Брой 23: Модалности на повествованието

Преведеният тук откъс е направен по: Ryan, Marie-Laure, “From Possible Worlds to Storyworlds. On the Worldness of Narrative Representation”. In: Possible Worlds Theory and Contemporary Narratology. Edited by Alice Bell and Marie-Laure Ryan. University of Nebraska Press: 2019, pp. 62–87. Превод от английски език: Лидия Кондова.

Резюме: Непрекъснатостта на наратива дълго време е определяла културата на Запада. Разбирането на света и на себе си се осъществява през производството и възприемането на разкази. Настоящият текст разглежда кризата на тази непрекъснатост като изходна точка на медийната критика. След XIX век мозаичността и прекъсването се превръщат в структурен принцип на наратива и наративността. Изследва […]

Резюме: Статията представя теоретичен модел на научната фантастика, който я анализира като динамично взаимодействие между различни наративни „гласове“, или означаващи движения между „реалния“ свят, текста и фантастичния свят. Тривалентната структура на дискурса позволява на научната фантастика да преозначи света и да се въвлече в активно взаимодействие с трите най-мощни форми на мисълта, дефинирани от Жил […]

Автор: Силвия Борисова / Брой 23: Модалности на повествованието

Резюме: Статията проследява критично различни теоретични опити да се отчетат условията за вменяване на смисъл на видеоигрите. Тя щрихира усилията в тази насока на наратологическите изследвания в периода на формиране на дисциплинарното изучаване на тази дигитална форма на култура, а впоследствие подробно се спира и на тяхната методологическа алтернатива – проекта за „процедурна реторика“ на […]

Резюме: Настоящата статия се фокусира върху масовите ролеви игри в мрежа, за да разгледа трансмогрификацията като частен случай на лудонаративния дисонанс. Тя опитва да предложи един „вътрешен прочит“ на популярната игра „Рунскейп“, през която да щрихира развитието в логиката на образа, чието разрояване е свързано с онтологичната непълнота на мрежовите светове. Ключови думи: масови ролеви […]

Резюме: Разговорът откроява различните аспекти на играта „Диско Елизиум“ на естонското студио „ЗА/УМ“, използвани за трансформация и субверсия на редица типични за видеоигрите клишета, включващи амнезията, дървото на решенията, създаването на персонаж, трупането на опит и вдигането на нива. „Диско Елизиум“ сдвоява архаичното и наивното с авангарда, високото изкуство с поп културата, по този начин […]