Този брой на сп. „Пирон“ събира текстове от международната конференция “Forefronts – Derrida”, организирана от Катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“, и японската Асоциация за деконструкция, проведена през юни 2018 г. в Софийския университет. Конференцията обаче беше само стъпка в цяла поредица от срещи между български и японски мислители […]

Резюме: Статията предлага реконструкция на ролята, която въпросът за историзма играе у ранния Дерида. Първо се проследява критиката на историзма, която Дерида наследява от Хусерл, както и апорията, която тази критика съдържа. Второ, показано e, че мотивация на критиката на Дерида към Фуко от „Cogito и история на лудостта“ не е нищо друго освен нова […]

Резюме: Статията проследява рецепцията в Далечния Изток на френската теория като цяло и на Жак Дерида, в частност. Тя реконструира контекста за въвеждането в Япония на френската мисъл през 1960-те и 1970-те и обсъжда активното взаимодействие на японски мислители и интелектуалци с Дерида, като описва визитите му в Япония. Във втората си половина статията се […]

Резюме: Статията се фокусира върху настоятелното твърдение на Дерида, че деконструкцията не е метод, и го интерпретира в светлината на отношението на деконструкцията и събитието на невъзможното. Невъзможното, като вече не противопоставено на възможното, изправя мисълта пред особена трудност, доколкото не може да бъде направено актуално или присъстващо, без да бъде редуцирано до актуалност и […]

Резюме: Статията сравнява два прочита на „Отвъд принципа на удоволстивето“, предложени съответно от Жан Лапланш и Жак Дерида. Най-напред се предлага описание на начина, по който Дерида интерпретира „Отвъд принципа на удоволстивето“ и неговото отношение спрямо свободната и обвързана енергия при Фройд. После се разгледа прочита на „Отвъд принципа на удоволстивето“, предложен от Лапланш, и […]

Резюме: Понятието за животното често се мисли като една от слабите точки на Еманюел Левинас и е било критикувано от много философи като Дерида. За да разгледам значението на това понятие, аз представям една от основните критики на Левинасовата безотговорност по отношение на животните, която е развита от Дерида в „Животното, което следователно съм“. После […]

Резюме: Представен е откъс от непубликувания приживе лекционен курс на Жак Дерида „Животът смъртта“, изнесен през 1975-1976 г. Преводът е направен по изданието Jacques Derrida, La vie la mort, Séminaire (1975-1976), Paris: Seuil, 2019, pp.109-131. Заглавието, предложено тук, е редакторско, а не на Дерида. Преводът е със съкращения и е направен с образователна цел. Превод […]

Резюме: Настоящият контекст в Европа и в Запада, както и в много други части на света, е белязан от опустошителна атака над хуманитаристиката, а оттук – и над идеала на университета. Тези набези са видими в голям брой европейски страни днес, а импликациите им са особено осезаеми във Франция. Тази статия започва с изследване на […]

Резюме: В ранните си подемания на въпроси, свързани със статута на литературата, Жак Дерида категорично се опитва да разхлаби установената още от Платон нейна зависимост от търсенето на референциална истинност. В по-късни текстове, най-вече тези, посветени на жанра на автобиографичния дискурс, Дерида привидно изменя на по-ранните си възгледи и започва да настоява на истина в […]

Резюме: Текстът разглежда въпроса за обобщаването на наратива като познавателен модел, търси последиците и спецификите на това обобщаване и изследва възможностите за разработването на негови алтернативи чрез интерпретацията на теориите на лириката. Въз основа на това текстът набелязва определени неконвенционални стратегии за метадискурсивно моделиране и се опитва да изработи инструменти за преразглеждането на някои от […]

Резюме: Настоящият текст предлага опит да се улови белегът, който диференцира и оразличава; белегът, служещ като жанров определител за текста, очертавайки рамките, които го поставят в конкретен хоризонт на очакване. Обектът на изследването е „Човекът, който дойде от Америка“ на Светослав Минков – разказ, характеризиращ се с белези за принадлежност, които сочат към диаболистичния жанр, […]

Преводът е правен по Paul de Man, “Kant’s Materialism”, Aesthetic Ideology, Minneapolis/ London: University of Minnesota Press, 1996, pp. 119-128. Превод от английски език: Георги Илиев Translated from English by Georgi Iliev