Този брой на списание „Пирон“ е събрал статии, основани върху доклади от конференцията „Новите утопии“, проведена в гр. София и гр. Априлци от 6 до 9 декември 2018 г. Те опитват да мислят утопиите откъм онзи разрив между ‘преди’ и ‘сега’, който определя съвременността ни. Тук ще опитам да очертая общите места на това съвместно […]

Херберт Маркузе е немски марксистки философ, ключова фигура във Франкфуртската критическа теория. Неговата двойна критика на потисничеството и потискането на нагоните е един от импулсите на студентските бунтове, еманципаторните движения и контракултурите от края на 1960-те години. Тук публикуваме лекция пред студенти от Свободния университет на Западен Берлин от 1967 г., в която Маркузе опитва […]

Ернст Блох е немски марксистки философ. Мисленето и животът му са преплетени с тези на Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Гьорг Лукач, Бертолт Брехт. След Втората световна война Блох е професор по философия в Лайпцигския университет, но, разочарован от потушаването на унгарската революция и изграждането на берлинската стена, напуска ГДР и до края на живота си […]

Фредерик Джеймисън е американски литературен критик и философ. Богатото му творчество, насочено към съвременните културни тенденции и марксистката политическа теория, е достъпно за българския читател чрез публикуваната на български език „Единствена модерност. Есе върху онтологията на настоящето“ (A Singular Modernity. Essay on the Ontology of the Present). Неговите интерпретации на теми като постмодернизма и политическото въображение […]

Рут Левитас преподава социология в Университета в Бристол. Двете основни теми на нейните научни изследвания са утопизмът и социалното изключване. Книгата й The Concept of Utopia (1990) се занимава с историята на утопичното мислене и разглежда обвързаността на утопията със социалните науки, изкуствата, историята и паметта. В друго свое мащабно изследване The Inclusive Society?: Social Exclusion […]

Резюме: Статията „Принципът на надеждата срещу принципа на въображението“ е рисковано сравнение между двама трудни за сравняване автори – Ернст Блох и Хорхе Луис Борхес. Целта й е да изследва сложните връзки на утопията с категорията „възможност“ и произтичащите изводи за особените асиметрии между „принципа на надеждата“ на Блох и онова, което авторът на текста […]

Резюме: Статията разглежда някои важни развития в капитализма днес, които дават основания да се мисли, че продължаващата над 10 години глобална криза е структурна и е вероятно да доведе до неговия край. Същевременно текстът се фокусира върху определени дистопични тенденции в съвременните обществени науки, които определя като симптоматични за периода. Ключови думи: капитализъм, криза, дистопия, […]

Резюме: В текста се проследява отношението между идеологията и утопията като два социално функциониращи „разказа“, които имат различно отношение и влияние върху практиката и настоящето. Това отношение и неговата трансформация са разгледани през разбирането на трима автори: Карл Маркс и неговата критика на идеологията, Карл Манхайм, който експлицитно поставя идеологията и утопията в отношение, и […]

Резюме: Този текст е посветен на философските утопии на Джорджо Агамбен и Майкъл Харт и Антонио Негри. Използваното определение за философска утопия е работно, но визира конкретен подход. Това са проекти за промяна в мисленето, която се възприема първо, като възможна в голяма степен, и второ, от нея се очаква да доведе след себе си […]

  Резюме: Статията изследва хипотезата, че китайският социалистически идеал за общество, основано на половото равноправие, може да се разглежда като заемащо едно специфично полуутопично пространство. Тя разглежда проблема през призмата на политиката на ККП с пряко отношение към равноправието между половете – социалната и демографска политика, от една страна, и всеобхватна трудова мобилизация, от друга. […]

  Резюме: Статията предлага типологично разграничение между микроутопии (засягащи индивидуалния успех), мезоутопии (надеждата, възлагана на социални революции) и макро-утопии (очакване за свръхестествена намеса в историята и въздаване на справедливост). Тъй като мезоутопиите са подробно разглеждани от многобройни автори, тук са тематизирани една микроутопия и няколко макро-утопии. На микроутопията за хетеросексуалната любовна двойка се отговаря, че […]

Резюме: Новите утопии са хетеротопиите, както добре знаем от лекцията на М. Фуко от март 1967 г. „За другите пространства“. Музеите и библиотеките са пространства, които акумулират време или те са особено пресичане на хетеротопии и хетерохронии. Генеалогията на институцията на библиотеката би ни върнала назад към времето на Елинизма, когато се появяват две могъщи […]

Резюмe: Текстът сравнява „Есента на патриарха“ с големите антиутопии на ХХ век. Поставената цел е да се открие близост между тоталитарните и авторитарните режими, така както са описани в определени романи. Основният фокус на текста е да дискутира две омнипотентни фигури на властта – Големият брат („1984“-та) и безимения президент („Есента на патриарха“). Ключови думи: антиутопии, магически […]

Резюме: Статията разглежда особеностите на художествения свят в романа на Колсън Уайтхед „Подземната железница“ с оглед на проблематичното мислене на утопиите и дистопиите днес. Това жанрово флуидно произведение започва като исторически роман, но продължава като поредица от фрагментарни дистопии, разположени в миналото като негови алтернативни версии. Това са „щатите“, през които преминава клаустрофобичното повествование – […]

Резюме: Статията изследва приложението на технологията на добавената реалност в модната и козметичната индустрия като средство за постигане на съвършена красота. Използването на добавена реалност в модата и козметиката снабдява с власт за лесно (виртуално) постигане на красотата, но и поражда постоянна неудовлетвореност от (физическото) тяло и зависимост от технологиите. Така утопията за перфектната красота […]

Резюме: Този текст коментира съвременните здравни утопии, предлагайки няколко основни линии на анализ по темата. Първо, проблематизира критически концепцията за здраве и явяващите се като „естествени“ мисловни форми, които я придружават, и демонстрира историчността на същите тези форми. Второ, изгражда типология, описваща съвременните здравни утопии (това е осъществено през работата на Жорж Кангилем върху понятията […]

Резюме: В статията си „А ако децата станат рядък вид?“ говорителят на френската трансхуманистична асоциация „Технопрог“ Марк Ру се ангажира да хвърли известна светлина върху тъмната страна на удължаването на живота, а именно, вероятността децата да се превърнат в изчезващ вид в едно човечество от възрастни с радикално удължен живот. Защото трансхуманизмът се стреми не […]

Резюме: Текстът стъпва върху ключови моменти от философията на Жан-Люк Нанси – телесността и другостта – които са тематично присъщи и на филмите от френската режисьорка Клер Дени. Дени и Нанси имат дългогодишна колаборация, изразяваща се в размяна на текстове (от негова страна) и филми (от нейна страна), творбите им са обединявани от идеята за […]

Резюме: По своята същност утопията може да бъде мислена през понятието за виртуалност. Или обратно – виртуалната реалност, разбирана като компютърна симулация, може да бъде вписана в регистъра на утопията. Доколко обаче тези схващания успяват да се препокрият при наличието на толкова много вътрешни противоречия? Настоящият текст се опитва да подхване тази нишка, позовавайки се […]

  (Анти)утопично въображение и трансхуманизация във видеоигрите – Разговор между Еньо Стоянов и Миглена Николчина (pdf)  (Anti) Utopian Imagination and Transhumanization in Video Games Conversation between Enyo Stoyanov and Miglena Nikolchina