Всяко правило, всяка норма, всяка общност се конституира, като произвежда някакъв остатък, нещо в повече, нещо, което не се вписва и изглежда излишно. Излишното бива отхвърляно или наказвано, защото не може да бъде овладяно. И тъй като живеем в една смесена и нехомогенна вселена, винаги рискуваме да се окажем в сферата на излишното и да […]

Резюме: В статията се анализират понятията „контекст“ и „излишно“. Изложението е разделено на три части, като в първата са скицирани основни съвременни тенденции върху осмислянето на контекста и са дадени работни определения на ключови понятия. Във втората са съпоставени радикалните теоретични репонятизации на Стивън Пепър и Готхард Гюнтер през идеите им за контекстуализма, danda, поликонтекстурата […]

Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез […]

Резюме: Темата за излишното ще бъде разгледана през фигурата на клошаря: конституирането на неговото тяло и предметния му свят. Основният мотив е свързан с битийния статус на предметността. Тук излишното се мисли като десубстанциализиране на вещта и едновременно като специфично усилие за нейното възстановяване и функциониране. Особен интерес от тази гледна точка представлява дрехата и […]

Резюме: Статията се занимава с въпроса за излишността на историята на философията, поставян и днес в определени кръгове. Чрез една кратка история на историята на философията съвременната продуктивна история на философията се описва като диалог с философи, физически мъртви, но живи в полето на културата. Тя се обсъжда като необходима база за създаването на привилегирована […]

Резюме: Текстът цели да бъде дескриптивно въведение към първия въпрос от тридесета книга на Псевдо-Аристотеловите „Проблеми“, посветен на меланхолията. Проблемът за меланхолията тук е разгледан през призмата на понятието за излишно. Псевдо-Аристотел успява да покаже по какъв начин меланхолията (черната жлъчка в тялото) трансформира излишното (разбирано като това, което е в повече и трябва да […]

Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, […]

 Резюме: Предлаганият текст стъпва върху анализ на биографични интервюта и фокус групи  с родители и по-точно майки на хора с увреждания (интелектуални и физически затруднения). Разказаното в интервютата разкрива едно особено преживяване и артикулиране на асоциализацията и маргинализацията, отключена от ежедневната  грижата за децата. Личността на майката се конструира и представя като ненужен и излишен […]

Резюме: Статията съсредоточава вниманието си върху някои съвременни трансхуманистични проекти за бъдещето на образованието и свързаните с тях актуални негативни процеси и тенденции в училищното образование. Текстът проблематизира антропологическите последствия от предвидените образователни трансформации, прицелени в радикалната реконструкция/деструкция на училището посредством усилващите биотехнологии. Ключови думи: образование, ИКТ, НБИК, трансхуманизъм, усилващи технологии. Наталия Христова е главен […]

Резюме: Текстът си поставя за цел да изследва опозицията между два типа комуникация в съвременния дигитален свят: от една страна, на натрупването и складирането на данни и, от друга – на автоматично изчезващата информация. Във фокуса е поставено мобилното приложение Snapchat – социална медия, в която съдържанието се споделя за ограничен период от време, технология […]

Резюме: В една постчовешка перспектива на трансформации и утопични инвенции изниква проблемът за сложното взаимодействие между органична и технологична телесност, както и за фантазмените представи, свързани с тяхното взаимопроникване. Утопичните визии за онова, което предстои, неизбежно се филтрират през желанията и фантазиите на крайното органично същество, докато процесът на трансформация се мисли предимно през телесността […]

Резюме: В повечето европейски градове днес в перифериите живеят много повече хора, отколкото в градските ядра. Въпреки това периферните пространства получават много по-малко обществено внимание от тези иконографски пространства в центъра, които поставят имиджа на града на картата на конкурентния глобален градски маркетинг. Едни от парадигматичните пространства, които днес може да се открият в перифериите […]

Резюме: Текстът изследва идеята за „излишното” (overbodig, overbodigheid) в работите на нидерландския поет Рутхер Копланд (1934-2012) въз основа на някои негови стихотворения, есета и интервюта. Ключови думи:  Копланд, излишното Боряна Кацарска (1967, София) е доктор по философия. Автор е на монография върху творчеството на В. Кандински, на две книги с поезия, както и на редица […]

Резюме: Статията поставя въпроса за връзката между ритъма на стиха и представата за предсказуемост на живота, като взема за отправна точка стихотворението на Вл. Набоков Как бледная заря, мой стих негромок, и метафората „излишна сричка” в този текст. Излишността на елемент – житейски или ритмичен – може да бъде дефинирана само спрямо идея за норма […]

Резюме: Статията разглежда тематизирането на излишното във фантастичната новела на А. С. Байът „Джин в окото на славея“, в която главната героиня, учен-наратолог, посещава конференция в Истанбул и скоро след това случайно освобождава джин от стъклена бутилка. През историите, които взаимно си разказват героинята и джинът, а също през изнесените на конференцията доклади, текстът повдига […]

Резюме: Концептът „излишни хора“ възнква в руската литерату през 50-те години на ХІХ век и постепенно се пренася в извънлитературна среда, превръщайки се в идеологема. Статията прави опит да изследва явлението в пространството на руската драматургия, започвайи от Грибоедов и достигайки до драматурзите от края на ХІХ – началото на ХХ век Лев Толстой, Антон […]

Резюме: Как може да се разкаже за особеното, прекомерното, хаотичното? В последния си роман „Космос“ (1965) Витолд Гомбрович излива множество антиномии и парадокси, които преливат от излишък към недостиг, размиват подробност и същина. Последната капка понякога поражда хаос, друг път – безредие, дори различни видове хаоси и безредия. Какви са те и доколко зависят от […]

Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без […]

Резюме: Статията поставя въпроса за отношенията между хибридното и излишното (свръхизобилното), проследявайки го до проблема за безкрайността. Безкрайната сложност на материалния свят, на организмите, на културите, на произведенията на изкуството, занимава модерната епоха от самото й начало. Тази безкрайна сложност създава свръхизобилие от материал за изследване във всички дисциплини. За целите на повечето изследвания това […]