Настоящият брой на сп. Пирон е продължение на миналогодишната, шеста поред интердисциплинарна конференция, посветена на културната история на съвременността. С основна тема „Контекст и контекстуализации“, миналогодишното събиране в Априлци беше изпълнено с много смислени и оригинални подходи към проблема за контекста. Радостно е, че този брой ще успее да остави следа от това събитие, но […]

Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Джон Сърл (1932 г.) е американски философ, чиято работа върху теорията на речевите актове през 60-те и 70-те на ХХ век оказва огромно влияние върху аналитичната философия и го прави световно известен. По-късно развива своя философия на интенционалността, за да се насочи през 90-те към изследване на конструирането на социалната реалност. Ключови негови книги са: Speech […]

Жак Дерида (1930-2004) е френски философ с принос в работата върху философските концепти и историцизирането на смисъла в дискурса на философията. Световна рецепция получава въведеният от него похват на деконструкцията – апоретична текстуална стратегия, изведена в хода на преосмислянето на опозициите, конструиращи философския дискурс. Ранните му текстове тематизират пренебрегването на писмеността във философска традиция. В […]

Дейвид Люис (1941-2001) е един от най-големите философи в аналитичната традиция. Най-известните му приноси са в областта на модалната логика и анализа на контрафактуалните изказвания. В излязлата през 1986 г. нашумяла книга On the Plurality of Worlds (заглавие, звучащо като отглас от това на диалозите, издадени от Бернар дьо Фонтенел през 1686), Люис защитава крайна […]

Мануел де Ланда е американски философ и творец, чиято работа е с фокус върху самоорганизацията на материята и енергията. Онтологическият му проект очертава връзката на идеите на Жил Дельоз с различни проблеми в съвременната математика, физика, биология и архитектура. Предложеният тук текст е превод на първата глава от неговата книга „Интензивна наука и виртуална философия“ […]

Резюме: Първата част на статията демонстрира, че понятието „контекст“, макар и да е твърде често употребявано във всекидневието и науката, е квазипонятие. Не разполагаме с ясно дефинирано значение на „контекст“ – напротив, в „контекста“ са насложени серия от неясноти, които статията се опитва да покаже. „Контекстуалната зависимост“ също е редуктивна фигура, която при това е […]

Резюме: Статията твърди, че контекстът е продукт на контекстуализиране, че контекстуализирането е елемент не само на всекидневната или критическата интерпретация, но и на мащабни апарати като полицията, както и че контекстуализирането се характеризира със специфична икономия. Ще опитам да покажа, че големите данни са променили радикално икономията на полицейското контекстуализиране, правейки възможно прилагането на статистически […]

Резюме: „Контекст“ е релационно понятие, част от двойка. В този смисъл то е отношение, а не нещо; и въпросът е какво е това отношение. Тезата преплита идеи на Ян Хакинг, Ървинг Гофман, Грегъри Бейтсън: контекстът е отношение на интимност, в което контекстуализираното „нещо“ се изгражда чрез аналогия и логически парадокс. Институционално-практическата плътност на тези фигури […]

Резюме: Текстът предлага позиция, съчетаваща наблюдения от няколко автори, според която Ницшевите фигури Аполон и Дионис са победени от неочакван противник – един разтревожен за здравето си Нарцис. Показано е как подобни архетипни фигури, въпреки че са в известен смисъл социологически фикции, помагат да опишем съвременния социален и културен контекст. Предложена е също така хипотезата, […]

Резюме: Настоящата статия тръгва от питане за жизнеспособността и приложимостта на концепцията за политически театър в съвременни условия. Тя цели да очертае механизмите, по които писане за театър би произвело политически ефекти. За примерен текст е взет „Хамлетмашина“ – провокативна, неконвенционална постдраматична (анти)пиеса на източногерманския драматург Хайнер Мюлер. През понятието за ризома на Дельоз и […]

Резюме: Текстът разглежда някои нива на разгръщане на т.нар. „смесена реалност“ през призмата на един феномен на популярната култура – играта за мобилни устройства Pokemon Go. За да се проследят различните значения и употреби на комбинацията между виртуална, добавена (augmented) и физическа реалност, се изследват няколко възможни посоки: 1) Pokemon Go в контекста на все […]

Резюме: Преди сто години Марсел Дюшан скандализира света на изкуството с произведението си „Фонтан“. Обърнатият писоар на французина задава множество въпроси, основният сред които е този за контекста – в какъв именно контекст изкуството става разбираемо като такова. През изминалия век този въпрос става все по-централен за света на изкуството и придобива нова актуалност днес […]

Резюме: Текстът очертава източно-западната интелектуална мрежа на вече вътрешно отчуждената Christianitas от последните десетилетия на XII век. Той се опитва да я обясни през един симптоматичен случай: рецепцията и въздействието на De minoritate ac aequalitate Filii hominis ad Deum Patrem – текст на Уго Етериано (род. ок. 1120 – поч. 1182), резултат от участието му […]