for english see below ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА НЕЧОВЕШКОТО Всяка епоха има своите Сфинксове – такива, каквито е заслужила. В началото на XX век шумният, натрапващ се сфинкс изглежда е бил Голямата война. За цели загубени в нея поколения тя е била надмогващо събитие, което изземва, стъписва въображението със своята прекомерност. Като че ли самото […]
В началото на май 1934 г. Валтер Бенямин получава покана от главния редактор на берлинския вестник Jüdische Rundschau Роберт Велч да напише съчинение по случай десетгодишнината от смъртта на Франц Кафка. Тъй като Бенямин отдавна замисля съчинение върху Кафка, той успява да напише есето за няколко месеца, така че то е публикувано за първи път […]
Валтер Зокел е роден във Виена през декември 1917 г. Напуска родината си през 1938 г. след аншлуса на Австрия към Третия Райх и на 21 години пристига в Ню Йорк. С препоръка, дадена му от Томас Ман, Зокел получава стипендия от университета Рутгерс и става виден учен. В близо 50-годишната си кариера Зокел е […]
Морис Бланшо (1907–2003) е един от най-интересните и проникновени френски литературни критици на миналото столетие – писател, който смята, че литературата е онзи необичаен език, чрез който можем да схванем пределните възможности на нашето битие, у когото фикция и теоретично знание, мисъл и измислица се разколебават в своето взаимопроникване, и чиято основна идея – дълбокото сродство […]
Публикуваният тук превод е направен по: Stanley Corngold, “The Structure of Kafka’s Metamorphosis”, Kafka’s ‘Die Verwandlung’: Metamorphosis of the Metaphor, достъпен онлайн на адрес: https://www.academia.edu/ Превод от английски език: Ангел Игов Стенли Корнголд – Структурата на „Преображението“ (pdf) The Structure of Kafka’s “Metamorphosis” Stanley Corngold The translation published here is based on: […]
Алън Тайър е почетен професор (Curators’ Distinguished Professor Emeritus) в Университета на Мисури-Колумбия и постоянен сътрудник в Clare Hall, Кеймбридж. Получава докторска степен по романски езици от Университета в Уисконсин. Автор е на книги за писатели като Селин, Кьоно, Пруст, Кафка, Музил, както и за литературна теория и литература и наука. Преведеният тук откъс е […]
Резюме: Изложението набелязва възлови моменти и въпроси за рецепцията на Франц Кафка и неговото творчество в България до 1989 г. В контекста на европейската рецепция на Кафка в периода на Студената война се оглеждат опитите на Николай Дончев, Минко Николов, Димитър Статков и най-вече на Димитър Стоевски отделни творби на Кафка да стигнат и до българския […]
Резюме: Статията е фокусирана върху енигматичното изречение „War er ein Tier, da ihn Musik so ergriff?“ и съдържащия го „музикален епизод“ от „Преображението“ на Кафка, като го интерпретира в три взаимосвързани контекста – определени идиосинкразии на писателя, синхронен срез на периода, когато новелата е създадена, и развойните тенденции на литературния модернизъм откъм 1911 до 1924 […]
Резюме: Тръгвайки от характеристиките на специфичния начин на разказване, статията изследва напреженията между разказваните събития и тяхната оценка и тълкувание и скритото зад разказа в 3. л. присъствие на един преживяващ и същевременно коментиращ Аз. В реконструкцията на миналите метаморфози в семейството и в старателното игнориране на протичащите в момента промени става видима връзката между […]
Резюме: Текстът проследява някои водещи теоретични дебати и историографски тенденции в изследванията на евгеничните дискурси. Наред с това са очертани концептуални ядра на евгениката в световен мащаб – теми, понятия, реторически фигури и практически ефекти. Те са разпознати като елементи в общо биополитическо поле, включени в сложни отношения на „привличане“ и „отблъскване“ със „съседни“ дискурси: […]
Резюме: Настоящият текст предлага четене на известната новела на Кафка през фигурите на чудовищното, биополитиките и границите на човешкото. Чудовището в текста обаче е особено: то е ungeheueres Ungeziefer (несполучливо превеждано на български като „хлебарка“ и „чудовищно насекомо“), нещо с неизразима непоносимост; не толкова страшно и ужасно, колкото отблъскващо, срамно и отвратително, скандално-възмутително. Грегор-чудовището-хлебарка е […]
Резюме: Тръгвайки от неопределеността на съществото, в което се превръща Грегор Замза, а оттам и от невъзможността да се даде ясен визуален образ за него, текстът развива асоциативната връзка между три непоносими за човешкия поглед фигури: ungeheueres Ungeziefer, мюсюлманина в концентрационния лагер (Der Muselmann) и Горгона Медуза. Докато връзката между фигурите на мюсюлманина и Горгоната […]
The Way towards a Cover: a Conversation on the Illustrations to “The Metamorphosis” Chavdar Ghiuselev and Alexander Kiossev Чавдар Гюзелев и Александър Кьосев – Пътят към една корица (pdf)
for english see below На 29 август 2016 г., по време на международен конгрес по геология, работна група от различни университети предлага на Международната комисия по стратиграфия доклад, който настоява на официалното и формално признаване на една нова геологическа епоха – антропоценът. Понятието, създадено през 60-те години на XX в. и популяризирано чрез работите на […]
„Изверги. Манифест за нечовешки театър“ е теоретична акция, основана на паратекстовете на две представления на МЕТЕОР, „Франкенщайн или Новата Пандора“ (2011) и „Фаетон: Изверги“ (2013) и развиваща материалите, публикувани под заглавието „Новата Пандора“ в „Литературен вестник“ (бр. 13, 2012), както и едноименната лекция на Боян Манчев в Берлинския Фолксбюне (януари, 2013), всички гравитиращи около въпроса за […]
Abstract: This essay compares six dogs who appear in the margins of four texts and two films, examining how they serve in the narratives as proxies or prostheses for plot and character. The first pair are from the two versions of Flaubert’s L’Éducation sentimentale (1845 and 1869) and feature at key turning-points in the protagonist’s […]
Джорджо Агамбен е италиански философ и теоретик. Една от най-влиятелните фигури в съвременната политическа философия, Агамбен е известен преди всичко с понятия като homo sacer, голия живот и извънредното положение. Ранните му съчинения обаче са свързани с късносредновековната и ренесансовата култура и литература, както и с анализи на художествена литература. През 90-те години издава трудовете […]
Резюме: Статията предлага анализ на два литературни текста, които по своя жанр се разполагат между утопията и антиутопията – повестта „Джан“ на Андрей Платонов, писана в началото ХХ век, и романът „Възможност за остров“ на Мишел Уелбек, писан в началото на ХХI век. Текстът разглежда възможността за щастие в условия на робство, или „естествено поданичество“ […]
Резюме: Текстът разглежда различни нива на писане на нечовешкото при Джойс – от тематично-образното до експериментално-техническото. Поставената задача е да се открои нечовешкото като нова форма на трансхуамнизъм (по Миглена Николчина) и даде един възможен отговор, през литературна илюстрация, на Хайдегеровия въпрос: как да дадем нов смисъл на понятието „хуманизъм”? През примери от различни произведения […]
Александър Кьосев е професор по културна история на модерната епоха, директор на Културния център на СУ и главен редактор на електронното списание „Пирон“. Неговите изследователски интереси са в сферата на проучването на четенето, културната история на комунистическия тоталитаризъм и автобиографичните изследвания. Публикувал е няколко книги и е редактирал многобройни колективни научни сборници на английски, немски […]
Красимир Терзиев (Добрич, 1969) е доктор по културна антропология към Софийския Университет „Св. Климент Охридски“ (2012). Завършва живопис в Национална художествена академия (1997). Негови работи са показвани в международни изложби и филмови фестивали по света. През 2015 г. изд. „Изток-Запад“ публикува монография, обхващаща работата му от 2002 до 2015 г., със заглавие „Между миналото, което […]
Дона Харауей е професор в Калифорнийския университет Санта Круз. Научните й интереси са насочени главно към връзката между науката, технологиите и феминизма. Автор е на многобройни научни трудове и изследвания, сред които най-важни са „Манифест на киборга: наука, технология и социалистически феминизъм през късния двадесети век“ и „Ситуирани знания: проблемът за науката във феминизма и […]
Резюме: Изложението по-надолу поставя въпроса, дали машината може да мисли, през призмата на съвременния доминантен натурализъм, като се демонстрира неговата вътрешна непоследователност. Вместо това една последователна натуралистична позиция би трябвало да се обърне към опосредяващите мрежи между материята, контекста и органичното мислещо, а не само към универсалните и абстрактни изчислителни алгоритми, както по-често се случва. […]
Резюме: Uncanny valley (不気味の谷現象) е идея, въведена от японския професор по роботика Масахиро Мори през 1970 г. Хипотезата на Мори може да се редуцира до твърдението, че антропоморфните машини предизвикват обезпокоително-странен ефект поради несъвършената си прилика с човека. Хуманоидите изглеждат почти като хора, но отстоянието на това почти предизвиква горещи дебати. Появяват се две тенденции […]
Резюме: През последните двадесет години въпросът за приложимостта на биотехнологиите в процесите на подобряване на човешката природа и изкуственото оптимизиране на нейните основни структурни компоненти се превърна в неизменна част от далеч по-големия и значим въпрос за това, какво означава да бъдеш човек през ХХI век. В настоящия текст ще се опитам да очертая основните […]
Резюме: Текстът проследява някои от актуалните трансформации във визиите за човешкото, настъпващи в следствие на дигиталната ера, на все по-повсеместното използване на определени дигитални диспозитиви. Така например управлението чрез алгоритми, налагащо се след Big Data и Data Мaining-анализа, цели тъкмо да суспендира в името на сигурността, контрола и предвидимостта определени източници на несигурност като субективността, […]
Реза Негарестани е ирански философ и писател. Работите му са свързвани с философските нагласи на спекулативния рационализъм и рационалистичния универсализъм. Наред с множество философски статии и изследвания, Негарестани е автор и на книгата „Циклонопедия: Сводка с анонимни материали“ (2008), принадлежаща към авангардния жанр на теоретичната фикция. Статията „Бремето на нечовешкото“ (The Labour of the Inhuman) […]
Резюме: Статията е опит да се преразгледат формите и смисъла на съдебните процеси срещу животните в средновековието, но и в ранната модерност. Той не се основава изцяло, но се възползва от методология, изследваща манталитета на някогашните социални актьори през собствените им писмени свидетелства и по този начин цели да се предпази от идеологизираната преценка на […]
Резюме: Статията идентифицира определени значения на психиатричното понятие „морална лудост“, така, както се използват, дискутират и/или критикуват в българска културноисторическа среда от края на XIX век до Втората световна война. На първо място са фиксирани ключови елементи на понятието в западния психиатричен дискурс. На следващо място, анализът хвърля светлина върху местни конструкции на „морално лудите“ […]
Резюме: Във фокуса на текста са конкретни прояви на новия мит за еко/био идентичност в контекста на социалната мрежа фейсбук, изследвани като техника за откъсване от човешкото, асоциирано с недостатъците на тялото – болести, страдания, смърт. „Здравословният“ начин на живот (видян под формата на вегетарианство, веганство, суровоядство) се представя като опит за измъкване от човешкото […]
Резюме: Текстът работи с късните бележки на Ницше („Воля за власт“), за да покаже, че неговата добре известна критика на „субекта на действието“ има двоен систематичен ефект: От една страна, тя води до дехуманизиране на човека: Ницше унищожава възможността за есенциалистка антропология като „лишава“ човешката действеност от какъв да е примордиален образ и форма. Тази […]
Фредерик Нера е френски философ, бивш директор на програма в „Международния колеж по философия“ в Париж, преподавател по сравнително литературознание в университета Уисконсин-Медисън (САЩ) и редактор в няколко научни списания. Академичните му интереси са свързани с политическата екология, а в полето на съвременната философия се опитва да установи един „нов екзистенциализъм“. Автор е на множество […]
…идвайки с кола от град Етрополе (където е родена и израсла майка ми – Маргарита Лазарова Бояджиева на 82 г.,която се вози до мене в колата в състояние на трудно контролиран стремеж към разговор за каквото и да било), или от с. Млечево, намиращо се в Балкана под връх Ботев (където е роден баща ми […]