Резюме, ключови думи и биография:

Периодът от втората четвърт на XIX в. нататък е съсредоточен в изследване на непознатото интересно. Непознаването е това, което поражда желанието за пътешествия, но и това, което засилва възможността за преувеличаване, изкривяване или подмяна на истинността във видяното. Характерът на пътешествието не позволява достатъчна дълбочина на тълкуване. Пътешественикът преминава за кратък период от време през места с различна стилова и смислова наситеност и добавя своите нагласи и представи. Съчетаването на действителност и лично усещане създава богатата обстановка от пътеписите на Феликс Каниц, Ханс Вахенхузен и Ами Буе.

Пътеписният жанр е необятна територия за тълкуване, но вниманието ми е насочено към град, който през XIX в. е крайна точка. Видин има стратегическа позиция в тогавашна Европейска Турция, но съществуването му е натоварено и с други смисли. Налична е богата среда на общуване, обмен и търсене на различното, която мога да събера в понятието „вътрешен свят”. Дали той е бил видим или по-скоро желан за разкриване от тримата пътешественици, ще се опитам да изясня, разглеждайки тяхното словесно и/или визуално представяне на града.

Образите, които предлагат, предизвикват мисълта към коментар. Каниц премоделира представата за Видин като територия на контрасти, от които се създава богатата и колоритна атмосфера на град със собствена идентичност.

Преходът от историческата описателност на Каниц към художествената сюжетност на Вахенхузен показва друг тип гледане, водещ след себе си и нов тип четене. Той поражда въпроси, а именно доколко тази информация се доближава до реалните усещания, представи и позиции? Дали човешкото око и слова не са се увлекли в доукрасяването на ситуации, образи и места?

Художествената описателност на Вахенхузен е подменена от информативността на Буе. Разликата между текстовете е осезаема, но това обогатява и динамизира представата на западноевропееца. Словесността и визуалността се превръщат в представители на локалното пространство на града, те имат мащабната задача да продължат изграждането на неговата собствена идентичност.

Ключови думи: Пътепис, пътешественик, български градове, Видин, Европейска Турция, образи, идентичност

Яна Тодорова, докторант към катедра „Културология“, ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, област „Теория и история на културата“.

 

Видин – част от Европейска Турция между 1836 и 1870 г. Градът в пътеписите на Феликс Каниц, Ханс Вахенхузен и Ами Буе