Резюме, ключови думи и биография:

Въпросът за справедливостта обикновено възниква в случаи, които остават под прага на правосъдието, да речем защото изглежда скъпо, ненужно, нерационално те да станат предмет на следствие или на съдебен процес. В подобни случаи страните или се отказват да спорят, оттегляйки се в мълчалива убеденост в собствената си справедливост, или започват спор, който бързо преминава към въпроси, твърде далечни на справедливостта. За да опитат нещо друго, за да опитат да поставят въпроса за справедливостта, без същевременно да го превръщат във въпрос за вината на другия, те трябва да могат да артикулират права, да могат да настояват пред другия върху правото си или да изискват от него да докаже своето право. Но съвременните политически или правни езици трудно могат да бъдат използвани за тази цел, особено от участници в спорове, които не могат да претендират за правото да говорят от името на политиката или правото. Ще опитам да покажа, че всекидневното безсилие на тези езици може да бъде компенсирано с образи. С тази цел ще анализирам зачестилите през последните години случаи на хора, обличащи се като супермен, с цел да накажат всекидневни несправедливости, вариращи от замърсяването на градските градини до защитата на страдащи пенсионери.

Ключови думи: визуална култура, власт, справедливост, перформатив      

Тодор Христов, преподава теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е доктор по теория на литературата и социология. Последната му книга анализира Априлското въстание като опит за създаване на режим на суверенитет без суверен, предугаждащ много от предимствата и недостатъците на режимите, на чийто възход сме свидетели днес. Основните му изследователски интереси са изследванията на властта, критическата теория и постколониалните изследвания.

 

Да покажеш справедливост: супергероите като политически ресурс