Резюме, ключови думи и биография:

Според изследванията на Ханс Белтинг, Жорж Диди-Юберман, Майкъл Баксандал, Мишел де Серто върху периода на зараждане и оформяне на визуалната култура на Модерността (съответно на Север при Белтинг и Серто и на Юг при Диди-Юберман и Баксандал) организацията на образа се изгражда под въздействието на една културноисторически обусловена организация на погледа, като едновременно с това кодира в себе си определени очаквания и изисквания към отправения към образа поглед. В случая ще се опитаме да покажем (въз основа на твърденията и конкретните анализи на тези автори), че това взаимно обусловено развитие на погледа и образа през XV в. е организирано около наслагването на прозрачно и непрозрачно в образа – с други думи, от възможностите, предлагани от различни елементи на образа, за преминаване или непреминаване на погледа „отвъд”. В комуникативния процес със зрителите си образът на XV в. е организиран така, че да създава определено оформление на пространството, в което погледът се придвижва, с помощта на различни форми на отвори, пролуки, процепи (прозрачности), и на прегради, затворени пътища, прекъсвания (непрозрачности). Въпросната организация на пространството, която направлява придвижването на погледа в образа, се постига най-често с помощта на парергонални елементи (елементи, отнасящи се много повече до рамкирането и декорацията на образа, отколкото до поставения в центъра на вниманието сюжет). Ще приемем, че тези елементи имат характера на различни видове камък. За обобщаващ непрозрачните, спиращи погледа, елементи в случая ще посочим каменната стена, а за такъв, който се отнася до прозрачното и допускащото погледа – кристала. Въз основа на съчетанието от стени и кристали образът конструира и своя смисъл, който на свой ред следва да се разглежда по-скоро като определено преживяване за съзерцаващия субект, отколкото като дискурсивно преводимо съдържание.

Ключови думи: поглед; ренесансова живопис; прозрачното; структуриране на смисъла на визуалния образ; видимо и невидимо; парергонални елементи.

 Богдана Паскалева завършва дисертация на тема Образ, подобие и символ при Николай Кузански към Катедрата по теория на литературата, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски”. Занимава се с теория на литературата и изследвания на Ренесанса.

 

СТЕНАТА И КРИСТАЛЪТ Организация на погледа и образа през XV в.