Резюме: Текстът има за цел да изследва и проучи своеобразния и хетерогенен генезис на картините на художника Франсис Бейкън, да направи опит за генеалогия на визуалните образи на неговата маслена живопис. Ще бъдат мислени, анализирани и четени в дълбочина и от различни интердисциплинарни перспективи и с разнообразна методологична оптика: техниката и технологията на живописване и полагане на боята от артиста; работата му в дългогодишното му ателие-архив, което той е ползвал като инструмент – хаотичен резервоар на памет и органичен катализатор за работа – и където след смъртта му са открити над седем хиляди отделни каталози, книги, снимки и др.; паметта в практиката на един визуален артист, как помни той визуалното, което го предхожда;  динамиката на отношенията на артиста с различни по характер и традиция изкуства – живопис, литература, фотография и кино, които са му както съвременни, така и част от канона на историята на изкуството. Сложна и разнолика динамика на субективна и субтилна мрежа от цитати и интервизуални препратки, приближаване и отдалечаване, пренасяне и метаморфоза, скъсване и сродяване по избор. Артистично обработване и преработване от съзнателен художествен метаболизъм, който има специфична репрезентационна стратегия и проект: да рисува фигури, (не)човешки фигури. Да визуализира фигури, били те и безформено човешки, в епоха и време след опита на анихилацията, зануляването на Холокоста. Във време, в което се дебатира за границите и кризата на репрезентацията. Всеизвестно е изказването на Адорно, че да се пише поезия след Аушвиц е варварство. По-малко известни са думите му, казани след време, че може би, все пак, има някаква вероятност да греши в радикалността си: непрестанното страдание има такова право на изразяване, каквото има и измъчваният да крещи. „Устата се ражда от вика“ според Хайнер Мюлер. Визуалната стратегия и амбиция на Бейкън е стремеж към въздействие върху нервната система на зрителя чрез наблюдение на следата от ощетено и изличавано, сатиризирано човешко присъствие, която е оставена върху платното. Визуализиран вик. Актуализирана пещерна рисунка, която познава традицията, техниката и канона.

Ключови думи: архив, памет, ателие, произход, производство и преработка на визуални образи

Стефан Иванов е роден през 1986 г. в София. Завършва Философия в СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по Културология и докторант по Естетика в същия университет. Основните му научни интереси са в областта на визуалните изкуства и образи и на съвременните литературни, сценични и филмови изкуства.

Стефан Иванов