Куиър памет в пиесата на Дъг Райт „Аз съм си съпруга”
Резюме: Куиър употребата на време и пространство се развива в опозиция на семейната, хетеросексуалната и репродуктивната институция. Куиър субкултурите създават алтернативни темпоралности, допускащи представянето на бъдеще извън логиката на парадигматични означаващи като раждане, брак, възпроизвеждане и смърт. Не е изненадващо, че в куиър общности, за които публичната памет по-често е дефинирана от отсъствие и негативизъм, отколкото от присъствие и утвърждаване, биографията е базов наратив. Куиър биографията е обект на интерпретации и трансформации в различни художествени форми. В статията са разгледани аспекти от идеята за куиър памет в контекста на пиесата „Аз съм си съпруга” (2004) на американския драматург Дъг Райт. Моноспектакълът, в който един актьор изпълнява повече от 30 роли, е базиран върху биографията на немския кросдресър Шарлота фон Малсдорф, която без да крие своята трансджендър идентичност, оцелява по време на нацисткия и последвалия комунистически режим в Германия. В хода на изследването е направен опит за анализ на амбивалентния и анахроничен персонаж/личност на Шарлота и лиминалното време и пространство, в което е позиционирана, естетизацията на исторически факти, преобразуването на публичното и личното, подкопаването на хетеронормативната идентичност.
Ключови думи: куиър, памет, автобиография, „Аз съм си съпруга”
Мария Делчева е докторантка в катедра “Теория на литературата” в СУ “Св. Климент Охридски”. В дисертацията си изследва допирните точки и взаимодействията между куиър теория и постколониални изследвания в литературата. Завършила е английска филология и магистърска програма “Литература, кино и визуална култура”.