Резюме: Статията се спира на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционира паметта. Отношението на изкуство и памет е въведено чрез паралел между Омир и Платон, между епическия и философския опит да се противостои на забравата: как поетът Омир (Oдисея, XI) и философът Платон (Държавата, X) представят паметта и забравата в подземното царство. Омир, който се обръща към Мнемозина да му припомни образцовите събития, подвизите на герои и безсмъртни, сам ще стане образец за припомняне и подражание. Тази връзка на памет и подходящо за подражание (кой е най-добрият пример, кой е примерът препон) с оглед на една педагогическа практика ще бъде мощно подет от Платон, за да бъде агонално отвоювано правото на философската диалектика сред гъмжилото от съмнителни примери, давани от софисти, оратори, аеди, рапсоди, трагедиографи, комедиографи. На втора стъпка, текстът подема бавно четене на „Софистът“ на Платон, чрез което разделя миметичното на автентичен мимесис и хетерогенен мимесис. Това разподобяване е видяно като условие за възможност пред понятието за двойник в литературата.

Ключови думи: Мнемозина, анамнезис, мимесис, памет, аед, пример, ксоанон, двойник, eikon, eidolon, phantasma, софист, философ

Камелия Спасова e доктор по теория на литературата, главен асистент по Антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски”. От 2009 г.  е редактор на „Литературен вестник”. В началото на 2012 г. защитава докторската си теза „Събитие и пример в порядъка на дискурсите за литературата. Проблемът за образцовата творба”, която се занимава с напрежението между литературния пример и образцовата творба във философски и теоретични изследвания. Научните интереси на Камелия Спасова са свързани с преосмислянето на античното наследство в светлината на съвременните теории и литературоведски търсения.

Камелия Спасова