Резюме: Предлагам да мислим перформатива „Това е истина!“ по аналогия със заповеди от типа: „Вземи за образец!“, „Помни!“, „Прави така!“, „Повтаряй винаги по същия начин!“. Казването на истината е специфичен перформатив, речево устройство, чрез което се прекъсва вече възникнало съмнение и се изисква (оттук-нататък) помнене и буквално повторение на дадено изказване, теория, разказ, вещ, но вече в качеството им на парадигма, на образец. В този смисъл казването на истината е и устройство за производство и тривиализация на образцови значения. То може да бъде разбрано по аналогия със следните практически жестове: издаване на лиценз, сертификат, гаранционна карта за нещо или, най-просто, като поставяне на пломба върху водомер. Перформативът „Това е истина!“ има две основни функции: 1. Забранява да се променя съдържанието на обявеното за истинно (не трябва да се бърка вътре в устройството на водомера); 2. Изисква обявеното за истинно винаги да се взима за образец (по него следва да се отчита всяко бъдещо потребление на вода).

Ключови думи: съмнение, истина, перформатив, образец, значение

Димитър Вацов е доктор по философия и доцент в Департамента по философия и социология на Нов български университет. Той е главен редактор на сп. Критика и хуманизъм, както и председател на УС на Фондация за хуманитарни и социални науки – София. Работи в областта на критическата теория и постаналитичната философия на езика. Автор е на следните книги: Опити върху властта и истината (2009), Свобода или признаване: Интерактивните извори на идентичността (2006); Онтология на утвърждаването: Ницше като задача (2003).

 Димитър Вацов