Резюме, ключови думи и биография:

Текстът се фокусира върху връзката между идентичността и езика, то насочва интереса си към писателя мигрант, разглеждайки го като нов тип интелектуалец – скитащия и откъсналия се от корените си творец, обитаващ междинно и неопределено пространство, за когото Юлия Кръстева намира блестящото определение „чудовище на кръстопътя”, което придобива образа на бисексуално, на транссексуално същество, у което езиците съжителстват като форма на безсилие и като вътрешен импулс на другия език, който се захранва от енергията на „чудовищния вътрешен мир” на лишения от дом език („онзи, който не е нито от тук, нито от там”). Чудовището стои между своята родина и приелата го страна, като не принадлежи на нито една от тях. То е гранично създание, неподлежащо на класифициране. Събирателният образ на писателя мигрант идеално въплъщава гореописаното чудовище хибрид.

Ключови думи: Юлия Кръстева, „чудовище на кръстопътя”, идентичност, френски език, корени, чужденец, междуезичие,  дом, родина

Доц. д-р Рени  Йотова е преподавател по френскоезична литература в Катедра „Романистика” на СУ „Св. Климент Охридски”.  Автор на следните книги (на френски език) Jeux de construction : poétique de la géométrie dans le Nouveau Roman, Paris, l’Harmattan, 2006 ; Écrire le viol, Paris, Non Lieu, 2007 ; La Trilogie des jumeaux, Non Lieu, 2011. Преводач от френски на художествена литература и философски есета (Жерар дьо Нервал, Албер Камю, Жак Елюл и др.). Автор на многобройни статии, посветени на съвременната френскоезична литература по теми за пространството, границата, междуезичието, насилието. От 2010 г. ръководи Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа на Международната Организация на Франкофонията. Кавалер на френския орден на Академичните палми (2012).

L’étude est consacrée au lien entre l’identité et la langue dans les écritures migrantes. L’écrivain migrant est considéré comme un nouveau type d’intellectuel errant et déraciné que Julia Kristeva appelle un « monstre de carrefour » et qui habite un espace indéfini de l’entre-deux.  Cet être doté de bisexualité psychique, de transsexualité langagière laisse les langues cohabiter en lieu sous la forme d’impouvoir et de pulsion vers l’autre langue nourrie de l’énergie de l’être monstrueux de la langue sans demeure (« celui qui n’est ni d’ici ni de là-bas »). Le monstre est à la lisière de son pays d’origine et du pays adoptif sans appartenir à aucun des deux. Il est un être inclassable que l’image de l’écrivain migrant incarne parfaitement.

Keywords: Julia Kristeva, “monster at the crossroads”, identity, French language, roots, foreigner, between two languages, home, motherland

 

Езикът като безсилие? – „чудовището на кръстопътя”