Нарекохме този брой „лични градове”, защото искахме да видим една София отвъд оплакванията и хленченето за неуредици. Не че няма за какво да се оплакваме и критикуваме – напротив, има много. Но част от специфичното съществуване в този град е способността да живееш неговата непълноценност по пълноценен и свой начин. Затова помолихме хора с талант […]

Автор на проектната идея: доц. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университетКонсултанти: проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия Проф. Пламен Джуров, Национална музикална академия „Панчо Владигеров” Доц. Георги Станишев, Университет по архитектура, строителство и геодезия   Макар че е стар и […]

„Ирена е името на град видян отдалеч, доближи ли го човек, той се променя… “ 1 Итало Калвино Отвъд формите и яснотата, като разфокусиран обект, придобиващ най-различни и чудновати изгледи, разпадащ се на вкусове, мириси, докосвания, чувства, желания, страхове се намира невидимият град. Той е клаустрофобичен и безкраен, аморфен, изплъзващ се и необясним – това […]

Ню Йорк е неизбродимо място, лабиринт от безчет накъсани улички, и колкото и да вървял, колкото и добре да познавал околните квартали и булеварди, у него винаги оставало безпомощното усещане на човек изгубен. Изгубен не само в града, но и вътре в себе си. Всеки път, когато тръгнел да се разхожда, той сякаш оставял себе […]

София; три неща минават през мен: внезапните вътрешни дворове, скритите ирационалии на Ректората и един неизчерпаем и оголен уличен графит. 1. Задни дворове и средни образи Отвън не си личи, но между улиците „6-ти септември”, „Аксаков”, „Славянска” и „Добруджа” има вътрешен двор, който преди беше общ и огромен; с игрище за футбол, където, много отдавна, […]

Ще опиша София през четири нагона или четири модуса на живеенето в нея: на самотника, на групата, на влюбения и на единака. София е град, в който трябва да се ходи насам-натам, да се отбива ту тук, ту там, да се блуждае и готовността да се озовеш не където си тръгнал да е винаги налична. […]

Харесвам градовете много повече отколкото не-градовете – селата, дивата природа, култивираната такава. Не че не забелязвам красотите на планината или морето, но за мен те винаги са някъде по пътя от един град към друг. По принцип предпочитам големите градове, мегаполисите – „каменни джунгли” за мен звучи романтично – в тях анонимността, забързаният ритъм, наситеният […]

Нашият град се различава от другите по това, което няма Адис Абеба, Етиопия (3,5 млн. жители) е град, който никога не е имал адреси. Наскоро немски дипломат загина, защото линейката не успя да намери улицата му. Въпреки това столицата на Етиопия е Брюкселът на Африка, защото е и седалище на Африканския съюз.Проспериращ (за Африка) град […]

През 1997 по стечение на съдбата в София се оказаха едновременно двама от най-забележителните архитекти на света, Франк Гери и Жан Нувел. Вестник „Култура” и списание „Архитектура” ме бяха помолили да направя интервюта с двамата корифеи – предвид изключителната рядкост на подобна поява. Интервюто е не само игра на въпроси и отговори, но и опит […]

             За района около „Иван Асен II” наистина може да се каже, че има нещо като квартална атмосфера – нещо в небрежното движение на живеещите или просто преминаващи от точка А до точка Б хора по тази улица, което го прави мястото за следобедно кафе. На чорчик на останалата част […]

Тук явленията са развалени. – Кое ги разваля? – Нищо. Те така са си родени. – Развалени? – ‘Миии… Не ходете по улица „Оборище”, рискувате Анди Уорхол да ви причини мозъчно сътресение. Има много хора точно в този град. Той иначе не е голям и хората не го харесват, защото в него отдавна няма нищо […]

Къщата на родителите ми се намираше в Лозенец, на „Трайчо Костов”, поне така се казваше улицата, когато адресът започна да се превръща във важна част от моята личност. А трябва да е бил част от нея, понеже навсякъде след името ме питаха за адреса ми – в училище, в разните кръжоци, в хор „Бодра смяна”, […]

Концепция за водещите столични музеи, изготвена от Министерство на културата – все още достъпен.            Това е един от малкото достъпни документи, свързани с новите музеи на София. Концепцията е изготвена от Министерство на културата и е одобрена на заседание на Министерски съвет в началото на 2010г. (стенограмата от заседанието не […]

Въведение Дълго време изглеждаше, че художественият музей се ражда с установена идентичност, гарантирана от предназначението му да излага изкуство и дори да му осигурява необходимия ритуал на видимост. Но сега, когато навлизаме в глобалната епоха, той е изправен пред ново предизвикателство. Тепърва предстои да видим дали художественият музей, институция с поне двестагодишна история на Запад, […]

web: http://liternet.bg/publish14/i_genova/syvremenen-muzei.htmХудожественият музей, преформулирането на неговата идеология и участие в историческото представяне на изкуството е тема актуална вече повече от двадесет години. У нас тя е болезнена, а дискутирането й – неизбежно полемично, поради липсата на национално ниво както на съвременно устроени и функциониращи художествени музеи, така и на музеи за съвременно изкуство. В столицата […]

В програмата за създаване на музей за съвременно изкуство има една сравнително лесна и една доста трудна част. Лесното (всъщност така трудно за постигане в България!) може да се изчерпи в списък с очевидни и непосредствени практически задачи. Заявявани много пъти, те трябва да бъдат повтаряни отново и отново – до резултат. Ще се опитам […]

Владия Михайлова – Ирина Генова  В последните няколко месеца в София се откриха два нови музея. Какво ни предложиха те – исторически разказ, туристическа дестинация, образователна институция, архив, както и вие подчертавате, функциите на съвременния музей са много? Вече доста години влагам голяма част от енергията си в професионално образование на бъдещи изследователи на изкуството, […]

           Преди по-малко от една година в телевизионен разговор, в една почти съвсем празнична вечер, правителството в лицето на министъра на културата ни изненада с „музейна реформа“. Информацията, която получихме, се състоеше от идеята, че двата съществуващи национални музея – този на българското и този на чуждестранното изкуство, ще се обединят […]

От заглавието със сигурност става ясно мнението ми за откриване намузей за съвременно изкуство в България. Не бих казал да е повлияно от развитието на темата през последните години.През целия изминал век доста ясно личи, че държавните институции, занимавали се по какъвто и да е начин с изкуството на съвремието си, неминуемо се изкривяват в […]

Музеификация Понятието „музеификация” се отнася до безпрецедентния до този момент ръст на броя на музеите по цял свят и несравнимата експанзия и диверсификация на дейностите им през последните няколко десетилетия. Музеификацията изхожда от метафората за музея като институция, онагледяваща промените в модерното историческо съзнание и отражението им върху културните практики на колекциониране, съхраняване, излагане и […]

      В България, когато се говори за съвременно изкуство, става въпрос за спор. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век той е свързан с това, как да се назоват появяващите се различни нови художествени практики, които разчупват познатите медии като живопис, графика и скулптура,и нарушават установените, ясни жанрови […]

            „Удоволствията на неизвестността” е названието на инсталация на Лъчезар Бояджиев от 2002 г. Зрителят се изкачва по дървена стълба към нарисувано звездно небе. Когато го достигне, телескопична търба улавя погледа му и го извежда навън, през стените на музея, в реалния живот. В текста си авторът пише: „…летим в […]

Постинституционалният медиен речник Медийният език отдавна вече е формирал една не особено сложна среда на клишето. То, клишето, съществува и се „лансира” с трезвата самоувереност на журналиста, като пътеводител в събитията на днешния ден. Масовите медии, задръстени от футболни, ежедневни, политически, (дори присвоили и използващи не с мярка) институционални клишета, често превръщат това в собствени […]

(по повод Музея на социалистическото изкуство) Изпращането на соц паметниците в музей има очевидни ползи – опазва монументите от осакатяване, разфасовка по пунктовете, от напора на ножовките; както и от хлапашки идеи на десни партии – демонтиране, взривяване, изобщо всеки уж бунтарски жест, който би трябвало да набавя политическа идентичност, в голяма степен фалшива. Убеждението, […]

През 1990 г. на страниците на вестник „Пулс” излиза серия от публикации, занимаващи се с различни аспекти около авангарда и проявите му в България. Много специфичен е моментът на появата на тази дискусия – на границата между две епохи: тоталитарната система на социализма вече е минало, но държавата все още не е успяла да изгради […]

Отпечатването на каталог на дадена изложба сякаш е една от многото постмодерни обсесии, която ни помага да помним фрагментите. Тази практика се налага в познатия ни вид в началото на 20 век, макар че изданията са доста по схематични от наличните днес, но става особено популярна през 60-те години, с поевтиняването на цветния печат. Но […]

Дискусия, организирана от Културния център на СУ, 21 март 2012, Театрална зала на СУ Модератор: доц. Венцислав ДимовУчастници: доц. Александър Кьосев, Илия Граматиков, музикантите от група „Гологан” – Анджела Родел, Иван Христов и Петър Чухов Бележка от Редакцията на „Пирон”: С някои съкращения публикуваме дискусията в оригиналния й вид, въпреки известна неподреденият и недоразвитост на […]

„…Ще бъдат изградени инсталации в различни сфери на танцовото изкуство…” – За творческия порив на Министерството на културата и за засилващата се роля на независимия културен сектор в България”           (Юрий Вълковски; 19 април 2012)         В началото на февруари тази година българското Министерство на културата (МК) забърка […]

Виж галериите с изображения от берлинския театрален сезон в рубриката Фото сесия „Защо при толкова много изкушения, които предлагат изкуствата с големи технически възможности за въздействие, човек отива в тази толкова стара бричка театъра?” Така преди години формулира основния въпрос на театъра Матиас Лилиентал, когато все още беше директор на Берлинския театър Хебел ам Уфер […]

Пророчество” на Веселин Димов затваря своеобразна трилогия по текстове на Петер Хандке, като предишните опити върху неговата драматургия са „Обругаване на публиката” (2005) и „Блус под земята”(2008), а в настоящия са използвани текстове от три пиеси: „Пророчество”, „Самообвинение” и „Каспaр”. Видеото, дизайнът и костюмите са на Евгения Сърбева, а на сцената са актьорите Александър Митрев […]

Още със самото си раждане като техника фотографията провокира огромен дебат относно мястото й сред изкуствата и влиянието й върху живописта. Независимо от критиците и от различните злоупотреби с нея, вече повече от век тя се е институционализирала като художествена практика и е намерила роля и място и сред най-авангардните и провокативни артистични жестове. За […]

Идеята за среща на поезия, музика и точни науки в място, обвеяно от научна романтика, има една неотдавнашна предистория в Софийския университет. Преди четири години мястото беше Обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина – да, има такава, и мнозина успяха, подобно на мене, да проникнат в нея благодарение на този форум. Признавам си – […]

Режисьорът Маргарита Младенова наскоро получи наградата на Обществото нанезависимите театрални критици за „рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия театър“. Повод за отличието са нейните спектакли „Зимна приказка“ от Шекспир в Театрална работилница „Сфумато“ и „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов в Народния театър. Премиерата на втората постановка беше в самия […]

Засиленият интерес към делата по повод трактори, октоподи, нагли и останала гмеж често ни се струва неоправдан: не би трябвало обаче да бъде, ако засяга делото за рицаря на светия дух в Народния театър. Авторът Боян Папазов (“Надежда Сляпата”, “Бая си на бълхите” в театъра, и “Всичко е любов” в киното) е създал плътен, тежък, […]

Капките вода, посипани върху грапава повърхност, имат непреодолимото желание да се стичат една към друга и да се сливат в малки локвички. Постепенно локвичките се събират в аморфна локва, от която сякаш всичко може да се роди и в която всичко може да умре. Това е натрапчива представа, която непрестанно се явява пред очите ми, […]

Изложба Common History and its Private Stories Куратори: Яра Бубнова и Роланд Финк Софийска градска художествена галерия, 13 март – 15 април 2012 Едва ли някой новопоявил се музей или галерия за съвременно изкуство скоро ще организира изложби, подобни на тези, които сме виждали през последните години в Софийската градска художествена галерия. Една от последните, […]

Романът на Милен Русков „Възвишение” изкушава да се „проиграе” четенето през някакви стабилизиращи литературно-теоретически рамки. Дали подобни усилия ще постигнат успех? И да, и не. Да, защото струва ми се, „Възвишение” е опит за пародиране на класически романови „граматики”. В този смисъл той може да бъде четен удачно и през Бахтин. Особено по отношение на […]

Следейки тенденциите или поне водещите такива в документалното кино, неизбежно е да се отбележи силната позиция на британските телевизионни серии от жанра. Особено силно това важи за научно-популярния жанр, където са и най-големите постижения на британското документално кино. За разбирането в пълнота на този период е нужен определен поглед върху историческия аспект на въпросното развитие. […]

След първата поетична книга на ВБВ „Е:то“ през 2000 г. излиза концептуалното продължение „Ще:“ в изчислено за последните дни на 2011 г.1, фокусирано върху темата за времето. Иронично и едновременно с това обосновано сериозно авторът ни приканва отсега да очакваме третата и последна книга през 2022 г., затваряща цикличността на човешкия живот във фикционалното разместване […]

След Пабло Пикасо, Деймиън Хърст и Анди Уорхол в Музейната галерия за модерно изкуство се усети съноподобното ухание от градините на каталунския художник Хуан Миро. Началото на поетично-живописния сън бе дадено на 16 декември 2011 г. Експозицията съдържа 45 цветни литографии, създадени в късния период на модерниста – между 70-те и 80-те години на ХХ […]

Двигателите са запалени. 15 декември. За всички, които празнуват международния ден на чая – наздраве! Това поле в календара обаче е споделено от още едно събитие. Ден на Лудвиг Земенхоф, създателят на Есперанто. От 2011 г. тази дата може да се похвали с троен празник – Сдружението за интернационално сътрудничество скъсва пъпната си връв (а […]

На 20 и 21.01.2012 г. на сцената на Народния театър „Иван Вазов” гостува ирландската театрална трупа „Фишамбъл ”. София е една от дестинациите в международното турне на моноспектакъла „Тишина ” на Пат Киневан, който след бурния си успех на редица театрални сцени в цяла Ирландия, Париж и на Фестивала на изкуствата Голуей печели две големи […]

В българското театрално пространство не е честа практика опитът за симбиоза между поезия и сценично действие. В повечето случаи поезията се представя от автора било по повод на новоизлязла книга или като самостоятелно четене от ръкопис, в друг случай от актьор, най-често артикулиращ стихотворенията с интонация и ударения, които изместват фокуса и отдалечават строфите от […]

Мястото: гр. Шабла, ул. Марица 22 Събитието: Изложба на съвременно изкуство – “Мазето на баба Васа” Откриването: 06.08.2011г. – 20.00 ч.; от 22.00 ч. – концерт на DJ Doma     Като че априорно е предпоставено, че вместилището на съвременното изкуство, топосът, в който то се създава и провокира, е градът. Това изкуство изглежда предназначено […]

У. Дж. Т. Мичъл Картинният обрат   Всички импулси на медиите бяха проникнали в електрическите вериги на моите сънища. Напомня на ехо. Напомня на образ, създаден по образ и подобие на образите. Толкова комплексно беше. Дон ДеЛило, Americana (1971) Ричард Рорти описва историята на философията като поредица от „обрати”, при които „се появява нов набор […]

         Кийт Мокси          Визуалните изследвания и иконичният обрат   Резюме: Какви предизвикателства и възможности за доминантните интерпретативни парадигми на визуалните изследвания предлага обратът към ново очарование от обекта? Как визуалните изследвания биха могли да отговорят на това, което се нарича понякога „картинен“, а понякога „иконичен“ обрат? Може ли този феноменологичен интерес […]

Ханс Белтинг Образ, посредник, тяло: нов подход към иконологията   1. Защо иконология? В своята посветена на иконологията книга от 1986 г. У. Дж. Т. Мичъл обясни задачите на иконологията с помощта на термините образ, текст, идеология[1]. В последната ми книга върху Bild–Anthroplogie [Антропология на образа] аз също използвах триада от термини, в която по […]

МУРМАНСК И АНТРОПОЛОГИЯТА   Като социолог винаги съм се отнасял към антропологията със смесени чувства. Истината е обаче, че имах доста невярна представа за нея. Приемах я като хитър способ да си забавляваш под претекста, че правиш наука. Харесвах антропологията, защото в тази наука изследователят разполага с пълната свобода да интерпретира както си иска своите […]

I. Образът и образите Въпросът за образа е въпрос за образите, за едно необозримо множество, непредоставящо сякаш никаква възможност, за пълноценно задоволяване на научното любопитство. За кои образи става дума: върху картината, в мисълта, в съня? Изображения, метафори, жестове? Огледало, ехо, мимикрия? Какво е общото помежду им, което позволява повсеместната генерализация? Кои научни дисциплини граничат […]

Мартин Джей Скопични режими на модерността*   Често се твърди,[1] че модерната епоха е доминирана от зрението по начин, който я отделя от предмодерните й предходници и евентуално от постмодерния й наследник. Започвайки от Ренесанса и научната революция, модерността обикновено се смята за решително окуларцентрична. Според известното твърдение на Маклуън и Онг[2] изобретяването на книгопечатането […]

  “ХАЙДЕ ДЕ! ТУКА Е БЪЛГАРИЯ!” Националистически образи из публичните пространства на София Александър Кьосев Настоящото съчинение е посветено на т.нар. визуален национализъм: под това ще се разбира появата, разпространението и разпределението на видими националистически емблеми из града или усилията на българския патриотизъм да бъде забелязан от жителите и гостите на София. Ще се интересуваме […]

  Визуалните изследвания като социална критика и политическа теория. Джовани Сартори: визуална пайдея и видео политика /Нора Голешевска/   Модерните форми на визуалност провокират мислители като Валтер Бенямин, Сюзан Зонтаг, Ролан Барт, Жан Бодрийар… Социална теория изследва спецификите на ‘обществото на спектакъла (Ги Дебор), надзора (Фуко), феномена на масовата комуникация, понятието “репрезентация” и многопосочните културологични […]

ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА НАРАТИВНОСТ В КЪСНОСРЕДНОВЕКОВНОТО СВЕТОУСЕЩАНЕ[1] Димитри Гинев      В средата на седемдесетте години на миналия век Самюел Едгъртън предложи атрактивна интерпретация на двуизмерната изобразителност в пред-ренесансовото изкуство, дебатите около която и до днес не са отшумели.[1] Без съмнение линеарната перспектива, преоткрита и съществено преосмислена в живописта на Флорентинската школа (и в по-малка степен в работи […]

Деконструкция на въображението (Образът, смъртта и другият І) Дарин Тенев   В последния си семинар, La bête et le souverain от 2002-2003 г., Жак Дерида предлага кръстосан прочит на Робинзон Крузо от Дефо и Хайдегеровия лекционен курс от 1929 г. Основополагащите понятия на метафизиката. В анализите на проблемите, които повдигат този кръстосан прочит като цяло […]

Фотографията между континуитет и монумент Красимир Терзиев Фотографията в културата на конвергенция   Днес тривиален факт е че сме обгърнати от фотографски образи в ежедневието си – билборди и плакати по улиците, целия боклук на директния маркетинг, печатни медии, уеб страници, социални мрежи, виртуални глобуси, фотографии на телевизионния екран, и т.н. Благодарение на индустрията, произвеждаща […]

Моника Вакарелова Негативност на образа – бележки по Кристиан Болтански   Би могло да се заяви, че Кристиан Болтански е комедиант. Но трябва да е ясно: от това твърдение няма да спечелим много, защото нищо в него не премахва сериозността на темите, с които комедиантът си играе. Затова се колебаем, а основното колебание се движи […]

Образи и предмети в Kнига на пасажите на Валтер Бенямин Димитър Божков       През XIX век градът става важна тема в различните изкуства. През XX с текстовете на Зимел, Кракауер, Хесел и, разбира се, Бенямин, той става и обект на сериозно научно изследване. Урбанизирането и засилената индустриализация създават определена култура, жизнен опит и идеология, които […]