Из форума Куцото куче за филма Дзифт

Бележка на редакцията: Бяхме поръчали специална рецензия за филма „Дзифт” на известния български критик А. Иг. Той обаче се оказа твърде зает за нашето скромно студентско списание. Затова се наложи да импровизираме, за което не съжаляваме. На мястото на неполучената рецензия публикуваме настоящия разговор за филма, случил се между баш форумджии от форума: http://I_sic!tyrMoviebg.net/forum.php?kucoto_kuche=News&file=article&sid=396. За […]

Продължение...

Life in Lifestyle

Знам, че много хора ми завиждат за работното място. И с пълно право: животът на редактор на не едно, а на цели две лайфстайл списания, е напълно достоен за най-черната, разяждаща и всепоглъщаща завист. Защото (поне във въображението на редовия завистник) е постоянно съпътстван от демиургичното усещане, че не само живее лайфстайла, а го прави […]

Продължение...

Изкуства и съвременност – твоята магистърска програма

Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]

Продължение...

БОБО (спомен)

С благодарност към Л.Б. Беше слаб, среден на ръст, към седемдесетте. Мърмореше нещо пред един ресторант до нашата кооперация и гледаше към входа му. „Имате нужда от помощ ли?” – попитах (разхождах си кучето). Оплака се от нечестността на келнерите, разприказва се за обноските сега, сравни ги с тези от миналото и аз много бързо […]

Продължение...

Голата природа на Шилер и творчеството на Константин Павлов

Изтегляйки творчеството на К. Павлов на изцяло естетическа плоскост, можем да видим неговата многослойност. Така например в “няма го вече стария ужас” от “Капричио за Гоя” (1962) можем да чуем отглас от битките на авангарда срещу романтизма (който Павлов обожавал с подправки или с подигравки, не е много ясно), въпреки че очевидно творбата е писана […]

Продължение...

ТЕХНИКИ НА ВИЗУАЛНОСТ

СИМУЛАЦИИ, МАНИПУЛАЦИИ, РАЗМЕСТВАНИЯ А. Кьосев: Когато бяхме много по-млади се занимавахме с една, тогава изглеждаща революционна дейност на подмени, замени, симулации и удвоявания. В някакъв смисъл това беше реакция на една среда, в която симулацията бе и начин на живот. Тогава симулацията в късен социалистически контекст означаваше много. Ние бяхме ревностни читатели на Бодрияр и […]

Продължение...

НАСИЛИЕ И ОБРАЗ

В основата си този текст е вдъхновен от случилата се преди почти година изложба в Софийска градска художествена галерия. Завръщащото се ехо на „Разтерзаният човек: 14 умирени устройства” на Гюнтер Юкер беше повод на много страстни тълкувания. Тази изложба бе включена няколко пъти от критици и куратори в годишната анкета на в. “Култура” като едно […]

Продължение...

Температура на местното

Видимо ли е местното? Сещам се за видео работата на Красимир Терзиев „Пазар (нивата на река Дунав)” (2004), в която от дистанция се виждат продължителни кадри на оживения, черен пазар при Перловската река в София, докато в същото време монотонен радио глас от соца съобщава нивото на река Дунав на български, руски и френски. Видеото […]

Продължение...

ОБЩИ ПОСОКИ

Три книги – “Следеният човек” на Владимир Бранев, “Дзифт” на Владислав Тодоров, “Партиен дом” на Георги Тенев, пазещи вярност към еднакво разбираеми, споделени посоки. Времето на книгата и духът на времето са вплетени заедно в позиция на рефлексия. Текстове, които идват с естествения ход на историята като необходимост, като вече извикани. Повествования, които встъпват в […]

Продължение...

ЗА ДАДАИЗМА И РАЖДАНЕТО НА ФОТОМОНТАЖА

Техниката “фотоколаж” е открита някъде около 1860 г. от английския фотограф Хенри Пийч Робинсън, но добива популярност и получава известното ни днес название “фотомонтаж” чрез антиизкуството на дадаизма. Дадаизмът се ражда през 1916 г. в Цюрих като радикално движение срещу “унищожителната култура” на Първата световна война и срещу установените естетически ценности. Групата, основана със създаването […]

Продължение...

UNDERGROUND AMSTERDAM FESTIVAL 2007

Светлини под земята На пъпа на Амстердам, точно срещу централната гара, се намира една от строителните площадки в града. Само че този път функцията й е по-различна. Работата се извършва под земята и въпреки наличието на кранове и разнообразен строителен материал на повърхността, нейната единствена цел бе да подготви пространството за второто поред издание на […]

Продължение...

УИНДСЪРФИНГ С БАЛКАНСКИ ПОЛЪХ

Вторият игрален филм на Зорница София „Прогноза” (2009) е създаден от млад екип и е ориентиран към младата публика. Това личи от самата история – приятели от различни балкански държави се събират на турски остров, за да карат сърф. Към компанията се присъединява и сестрата на един от сърфистите, Маргарита (Теодора Духовникова), която бяга от […]

Продължение...

Съвършеният диалог между кино и музика

„Киномания” 2008 стартира със зрелищния филм на Мартин Скорсезе, посветен на рок легендите The Rolling Stones, който е може би идеалният пример за това какво би могло да се случи, когато две могъщи изкуства „разговорят” помежду си. “If you start me up I’ll never stop…” “Start me up”, The Rolling Stones, 1975 Петък, 7 ноември […]

Продължение...

БАЛКАНСКА ПРОГНОЗА

„Прогноза” – това е заглавието на новия български филм, завъртял се на екран през април. Това е последният филм на Зорница София и в него ще видим Асен Блатечки, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов, Деян Славчев-Део, младата звезда на хърватското кино Крешимир Микич, Стефан А. Щерев и други. „Прогноза” разказва история за няколко приятели от България, […]

Продължение...

НОВИЯТ ПИРОН

В нашето самопредставяне накратко ще дадем заслужени отговори на въпроси от типа: „Защо Пирон?”, „Къде да чукам?”, „Какъв Пирон, бе?” и възклицания от типа: „Айде стига с тия пирони!“. Пироните играят съществена роля в историята. Изобретявайки ги, неандерталецът станал кроманьонец, а кроманьонецът безразборно започнал да чука новата си цивилизация. След като постепенно нещата стигнали до […]

Продължение...

МЕЧТАЯ ЗА УНИВЕРСИТЕТ, ОТВОРЕН ЗА СВЕТА

СУ трябва отново да образова граждани, готови отново да напишат “Бъдете реалисти, искайте невъзможното” Трудно е да се мечтае по празници, на тържествата се произнасят похвални слова. А мечтата е друга работа – тя е критика на настоящето, тя е опит да опишеш едно различно бъдеще. За да не наруша жанра, ще започна с просто […]

Продължение...

СОФИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ – ЕДНА ПОСТИЖИМА УТОПИЯ

В Софийския университет има много уникални неща, къде добри, къде не дотам за хвалба, но едно от тях като че ли рядко бива забелязвано. Университетът е непрестанен генератор на критичност спрямо публичния живот. Разгърнете днешните вестници, заслушайте се в радиата, разходете се по каналите на дистанционното – поне половината “колумнисти”, “анализатори” и “коментатори” ще се […]

Продължение...

Интервю с г-н Ректора на Софийския университет, проф. Иван Илчев

С проф. Иван Илчев разговарят Александър Кьосев, Орлин Спасов, Владия Михайлова и Кристина Йорданова   Ясно е, че има ниша, въпросът опира до второто действие … А. Кьосев: Колеги, ще започна разговора с нашия Ректор проф. Иван Илчев за студентското електронно списание “Пирон”, където той ще бъде публикуван като “Пирон на първия брой”. Интервюто е […]

Продължение...

“Следеният човек” на Веселин Бранев

В литературното четене, посветено на Веселин Бранев, части от спомените на Бранев бяха прочетени от актьора Руси Чанев. Модератор на втората част беше Александър Кьосев, участваха критиците Михаил Неделчев и Младен Влашки.

Продължение...

Изкуства и съвременност – твоята магистърска програма

Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]

Продължение...

За “Следеният човек” на Веселин Бранев

Уважаеми дами и господа, Александър Кьосев вчера ме предупреди, че ще спазвам много строго регламента и тъй като знам свирепия му нрав, ще се постарая наистина да се поместя в тези десет минути, което ще бъде много трудно, защото действително имаме среща с една изключителна книга, която не само спечели огромния интерес на широка читателска […]

Продължение...

“Следеният човек” е обратното на “Записки по българските възстания”

Аз веднага ще кажа, защото така мисля, че това е много голяма българска книга и тази книга просто трябва да бъде четена. Ако има една книга, която се нарича “Записки по българските въстания”, в която по един или по друг начин се вижда докосването до онова нещо, което наричаме свобода у прости и всякакви хора, […]

Продължение...

Защо вярвам на Веселин Бранев

Книгата „Следеният човек. Спомени, породени от документи” на Веселин Бранев (изд. Фама, 2007) раздели българската публика на вярващи и невярващи. Първите смятаха, че се появил удивителен и разтърсващ със своята искреност мемоар за социализма. Вторите твърдяха, че искреността е доста частична и че Бранев всъщност използва впечатлението за искреност в своя полза, премълчавайки някои неща, […]

Продължение...

Предварителни думи

Да бъда отвъд носталгията и омразата, когато избирам за списание „Пирон” архивен документ от времето на социализма – тъй рече Александър Кьосев. Предвид профила на изданието и на издателите му, прилагам тук „Изложение от Людмил Гочев, художествен ръководител–режисьор на Работническия театър при Профсъюзния дом на културата на Металургичен комбинат „Кремиковци” от 12 февруари 1972 година”1 […]

Продължение...

Образът на социализма в литературата от последното десетилетие

Първо няколко думи по повод подхванатия от Петя Кабакчиева проблем: как да назоваваме периода от 1944 (или 1949) до 1989 г.? За мен основната алтернатива е социализъм или комунизъм. Не толкова по теоретични, колкото по практически причини аз бих избрал термина “комунизъм”. Първо, самият режим наричаше себе си социализъм и ако ние също го наричаме […]

Продължение...

Да опитомим чудовищата и да ги нахраним от шепа

Наближават парламентарни избори в България – подчертано трудни, особено за десния проект, неразделна част от който е оценката на комунистическото минало. Направих обаче опит за извадя изказването си от този актуален контекст и да запазя академична безпристрастност. Първо, видях, че не се е получило, а после реших, че не е и необходимо. Още повече не […]

Продължение...

Дебатите за комунизма в България – в търсене на методологическо осмисляне

Бях помолена да представя дебатите за комунизма в България и това ще е предмет на моето изказване, а не личното ми виждане за и отношение към комунизма. В този смисъл изказването ми ще е теоретично, а не морално отношение – отвъд носталгията, отвъд омразата. Ще се опитам схематично да представя тези дебати, както и да […]

Продължение...

Берлинската стена е още в нас

Винаги ме е интересувал въпросът какво става с паметта за комунизма: помним ли го и ако да – до каква степен, в каква парадигма полагаме нашите спомени, до каква степен сме способни да очертаем техните контури – и до каква те се разпадат, размиват се в една обща неопределеност. Тъй като поробените от комунизма народи […]

Продължение...

Нужни са понятия-мостове между интелектуалната сфера и масовата публичност.

Кръгла маса „Отвъд омразата, отвъд носталгията. Погледът на учените”. Уводни думи на модератора В кръглата маса участваха проф. Павел Шпевак /Познан/, проф. Ян Сокол /Прага/, д-р Хубертус Кнабе /Берлин/ – публикуваме техните текстове в рубриката „Пирон на броя”, заедно с текстовете на българските участници доц. Петя Кабакчиева, доц. Георги Лозанов, ст.н.с. Едвин Сугарев, доц. Бойко […]

Продължение...

Нихилизъм наместо носталгия? Разночетения на „Сбогом, Ленин!”

„Сбогом, Ленин!” е едновременно харесван и нехаресван филм. Рецензиран в изобилие от филмовата критика, той ражда множество противоречиви мнения. (http://www.metacritic.com/film/titles/goodbyelenin/). Най-много критики събират: на първо място – твърде проблематичната реалистичност на филма (проблемите се концентрират главно в неиздържания образ на майката, която, настоява критиката, няма как да не се досети за спектакъла по поддържането на […]

Продължение...

Разказите на едно време, разказани от друго

Странна фигура на малко момиче със затворени очи и опашка, вързана на тила, беше първото, което можеше да се види на брошурата и плаката към мини-фестивала за социалистическото минало “Отвъд омразата, отвъд носталгията”. Във фигурата, създадена от художника Кирил Златков, има нещо нередно – ръцете са прекалено дълги, раменете, несиметрични и отпуснати, движението на тялото […]

Продължение...

Когато беше наистина авангард

„Виенски акционизъм. От живописта до действието” Софийска градска художествена галерия, 11 юни – 5 юли 2009 г. Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация „Лудвиг” (MUMOK), Виена През 2000 година по покана на Институт за съвременно изкуство, София, Херман Нитч изнася лекция в Софийска градска художествена галерия. Без да си спомням самото събитие, […]

Продължение...

“Пеперудите са всъщност изтребители” – случка с един зрител като чернова за рецензия

Подходих почти без проучване. Консумираше ми се изкуство на риск. Бях пред телевизора, когато Ирина Дочева спечели „Икар” за дебют, а показаните откъси от спектакъла носеха нещо плътно и самобитно, детайлно изработено, леко експериментално и наситено с душевна експанзия, рушаща границите на комфорта по провокиращ, но не отблъскващ начин. Междувременно се трупаха настояванията на една […]

Продължение...

Сбогом, Ленин, а след това…

Мини-фестивалът за социалистическото минало „Отвъд омразата, отвъд носталгията” (3 – 27 юни 2009) включи изложби, литературни произведения, филми и академични анализи. Филмовата програма в кино „Люмиер” бе открита на 25 юни със „Сбогом, Ленин” (Германия, 2003) на режисьора Волфганг Бекер. Ролите се изпълняват от Мария Симон, Флориан Лукас, Даниел Брюл, Чулпан Хаматова, Катрин Зас. Филмът […]

Продължение...

„Не” на носталгията по социализма

За мен, като част от поколението, което почти няма спомени от социализма, свидетелствата за престъпленията на комунистическия режим винаги са били нещо съвсем отдалечено и неспособно да ме развълнува – просто факти, история, която познавам съвсем откъслечно. Може би един от начините това минало да ни стане по-близко и да се провокира интерес към него […]

Продължение...

Реквием за един цензор

“Бунт на материята” – толкова стряскащо монументално звучи, че отеква с дни в главата ми. Да се бунтува материята всъщност означава действие доста непонятно днес. Преди почти двадесет години бунтуващата се материя е означавала едно – бунт за свобода. Една странна гротеска – филмът „Бягство от кино „Свобода” на режисьора Войчех Марчевски (Полша, 1990), който […]

Продължение...

Цветя от края на 80-те („Площад Москва” на Ференц Тьорьок)

Минифестивалът „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, чиято цел беше да извади на бял свят изтиканите в дъното на общественото съзнание спомени за близкото минало и насърчи преосмислянето на отношенията ни с него, представи пет кинопогледа върху ерата на социализма от пет различни държави от бившия източен блок: Чехия, Полша, Унгария, България и Германия. „Площад Москва” (Moszkva […]

Продължение...

Цветя от края на 80-те („Площад Москва” на Ференц Тьорьок)

Сърдечно благодаря за тази почетна покана и съм наистина щастлив, че имам възможността да говоря днес пред вас за тези три дати. Още отрано, през 60-те години, тогавашният чехословашки режим  бавно и почти незабележимо стана по-мек, в сравнение с истински тежките, сурови 50, което обаче хората усещаха видимо и признаваха.. Почти винаги е така – […]

Продължение...

Как паметта на социализма работи в Полша?

Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история. Поляците са луди по номерация – те говорят за първа Полша, втора и трета Полша: от 1989 г. – досега. Периодът след 1944 г. не се смята за […]

Продължение...

Преработването на комунистическата диктатура в Германия

1. Предварителни бележки В ГДР се разказваше следният виц: Шефът на ГЕСП Ерик Хонекер изненадващо умира и отива – разбира се – в ада. На входа дяволът го пита дали иска да отиде в комунистическия, или в капиталистическия ад. Хонекер не е сигурен и затова дяволът му позволява да хвърли поглед и в двата. Партийният […]

Продължение...

Живият архив на един фестивал

През месец юни 2009 Гьоте Институт, Полският културен институт, Чешкият културен център, Унгарският културен институт и неправителствената организация „Академична лига за Югоизточна Европа” проведоха фестивал „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, посветен на социализма, неговото наследство и тяхното съвременно осмисляне. Вторият брой на електронното списание „Пирон” публикува повечето от материалите на фестивала. По-специално материалите от кръглата маса […]

Продължение...

Човешкият път между светлината и тъмнината

Изложба на Зенг Фанжи, Национална галерия за чуждестранно изкуство, 12 юни-17 август 2010 година. Куратор на изложбата: Фабиен Фринс През летните месеци на тази година българските почитатели на съвременното изобразително изкуство могат да посетят първата за страната ни изложба на един от водещите китайски художници Зенг Фанжи. Експозицията, подредена в две зали на втория етаж, […]

Продължение...

Скандално, по-скандално, най-скандално, Лейди Гага

Ето докъде стигна глобализацията – сменяш безразборно музикалните канали и, независимо дали гледаш американски поп или български поп-фолк, отвсякъде те атакуват жени, опаковани в изолир банд. Латексовите облекла и садо-мазо естетиката обаче на едно място се чувстват особено уютно – в стила на Лейди Гага. Изкуството да бъдеш провокативен с всяка своя изява се удава […]

Продължение...

Мисия Лондон

Напоследък бълграското кино предизвиква у зрителя желание за прилагането на цифровата терапия на д-р Пеполен. На излизане от киносалона често единственият възможен коментар за филма е „99, 82, 76…” „Всяко следващо число трябва да е по-малко от предишното”, а пътят към пълното овладяване на емоциите задължително минава през Лондон и българската мисия там. Режисьорът на […]

Продължение...

Съвременна белградска история за любовта

На поредното 14-то издание на Международния София Филм Фест отново значимо внимание беше обърнато на балканското и в частност сръбското кино, към което българската публика традиционно проявява сериозен интерес. „Чакай ме, няма да дойда”, едно от интригуващите заглавия на сръбската кинематография за изминалата година, беше включено в конкурсната програма. Филмът представлява нова градска история за […]

Продължение...

Музика по бреговете

Георги Арнаудов /или фланьорът на звуци/ Улиците са като реки. Реки, течащи в различни посоки, вливащи се една в друга, подаващи си най-често, преливащи едни в други – повече или по-малко – хора и машини. Хората са като рибите. Движат се безразборно наляво-надясно, напред-назад; правят различни движения, спират, тръгват, влизат или излизат в различни отверстия, […]

Продължение...

НАПИСВАНЕТО НА ЕДНА ДИПЛОМНА РАБОТА

Бележка на редактора: бях в изпитната комисия, когато Ивайло Александров защити дипломната си работа за „дисонантното” – т.е. събуждащо спорове, разногласия, противоположни мнения и оценки – архитектурно наследство на комунизма в София. Работата така ми хареса, че го помолих да напише вече не научен, а личен текст за този брой на „Пирон”. Питах се, какво […]

Продължение...

Стъпки върху камък

Да си фланьор посред гробища крие в себе си следната особена задача – трябва да се захванеш, скитайки, да естетизираш статичното. Оказваш се правостоящия сред мнозинството от лежащи. Разбира се, доколкото фланьорът е апарат, а не герой, то може би тъкмо гробището е най-вярното място – най-сигурният топос за азбучно откриване на героите в градския […]

Продължение...

Когато бях малък …

Когато бях малък трамваите в София бяха марка АЕG. Докато се возех близо до ватмана, все не можех да разбера как завива трамваят. Ръчките на управлението бяха три и ватманите въртяха (водоравно) ту едната , ту другата, ту третата . Средната беше с къса дървена дръжка – спирачка. Доста по-късно научих , че се казва […]

Продължение...

Гълъбите в София – от “Филиповци” до градинката на дъновистите

Гълъбът е „странна птица”! Някои негови неприятели твърдят, че се крие под стрехите нарочно, за да те цвъкне и да разнесе смъртоносните си зарази. Както при Жонатан Ноел, героят на П. Зюскинд от „Гълъбът”, той май поражда отвращение, дори нещо повече. Един мой приятел, който изпитва ужасен страх от гълъбите, казва, че те били ходещи […]

Продължение...

Ючбунар

            Софийското метро отдавна не е градската атракция, която беше преди години. Сега много ясно си спомням първия път, когато се качих в подземния влак… тогава той се движеше между станциите „Сливница” и „Константин Величков”. Eдин уютен следобед през зимната ваканция решихме да се повозим на метрото, тогава още никой […]

Продължение...