Бележка на редакцията: Бяхме поръчали специална рецензия за филма „Дзифт” на известния български критик А. Иг. Той обаче се оказа твърде зает за нашето скромно студентско списание. Затова се наложи да импровизираме, за което не съжаляваме. На мястото на неполучената рецензия публикуваме настоящия разговор за филма, случил се между баш форумджии от форума: http://I_sic!tyrMoviebg.net/forum.php?kucoto_kuche=News&file=article&sid=396. За […]
Знам, че много хора ми завиждат за работното място. И с пълно право: животът на редактор на не едно, а на цели две лайфстайл списания, е напълно достоен за най-черната, разяждаща и всепоглъщаща завист. Защото (поне във въображението на редовия завистник) е постоянно съпътстван от демиургичното усещане, че не само живее лайфстайла, а го прави […]
Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]
С благодарност към Л.Б. Беше слаб, среден на ръст, към седемдесетте. Мърмореше нещо пред един ресторант до нашата кооперация и гледаше към входа му. „Имате нужда от помощ ли?” – попитах (разхождах си кучето). Оплака се от нечестността на келнерите, разприказва се за обноските сега, сравни ги с тези от миналото и аз много бързо […]
Изтегляйки творчеството на К. Павлов на изцяло естетическа плоскост, можем да видим неговата многослойност. Така например в “няма го вече стария ужас” от “Капричио за Гоя” (1962) можем да чуем отглас от битките на авангарда срещу романтизма (който Павлов обожавал с подправки или с подигравки, не е много ясно), въпреки че очевидно творбата е писана […]
СИМУЛАЦИИ, МАНИПУЛАЦИИ, РАЗМЕСТВАНИЯ А. Кьосев: Когато бяхме много по-млади се занимавахме с една, тогава изглеждаща революционна дейност на подмени, замени, симулации и удвоявания. В някакъв смисъл това беше реакция на една среда, в която симулацията бе и начин на живот. Тогава симулацията в късен социалистически контекст означаваше много. Ние бяхме ревностни читатели на Бодрияр и […]
В основата си този текст е вдъхновен от случилата се преди почти година изложба в Софийска градска художествена галерия. Завръщащото се ехо на „Разтерзаният човек: 14 умирени устройства” на Гюнтер Юкер беше повод на много страстни тълкувания. Тази изложба бе включена няколко пъти от критици и куратори в годишната анкета на в. “Култура” като едно […]
Видимо ли е местното? Сещам се за видео работата на Красимир Терзиев „Пазар (нивата на река Дунав)” (2004), в която от дистанция се виждат продължителни кадри на оживения, черен пазар при Перловската река в София, докато в същото време монотонен радио глас от соца съобщава нивото на река Дунав на български, руски и френски. Видеото […]
Три книги – “Следеният човек” на Владимир Бранев, “Дзифт” на Владислав Тодоров, “Партиен дом” на Георги Тенев, пазещи вярност към еднакво разбираеми, споделени посоки. Времето на книгата и духът на времето са вплетени заедно в позиция на рефлексия. Текстове, които идват с естествения ход на историята като необходимост, като вече извикани. Повествования, които встъпват в […]
Техниката “фотоколаж” е открита някъде около 1860 г. от английския фотограф Хенри Пийч Робинсън, но добива популярност и получава известното ни днес название “фотомонтаж” чрез антиизкуството на дадаизма. Дадаизмът се ражда през 1916 г. в Цюрих като радикално движение срещу “унищожителната култура” на Първата световна война и срещу установените естетически ценности. Групата, основана със създаването […]
Светлини под земята На пъпа на Амстердам, точно срещу централната гара, се намира една от строителните площадки в града. Само че този път функцията й е по-различна. Работата се извършва под земята и въпреки наличието на кранове и разнообразен строителен материал на повърхността, нейната единствена цел бе да подготви пространството за второто поред издание на […]
Вторият игрален филм на Зорница София „Прогноза” (2009) е създаден от млад екип и е ориентиран към младата публика. Това личи от самата история – приятели от различни балкански държави се събират на турски остров, за да карат сърф. Към компанията се присъединява и сестрата на един от сърфистите, Маргарита (Теодора Духовникова), която бяга от […]
„Киномания” 2008 стартира със зрелищния филм на Мартин Скорсезе, посветен на рок легендите The Rolling Stones, който е може би идеалният пример за това какво би могло да се случи, когато две могъщи изкуства „разговорят” помежду си. “If you start me up I’ll never stop…” “Start me up”, The Rolling Stones, 1975 Петък, 7 ноември […]
„Прогноза” – това е заглавието на новия български филм, завъртял се на екран през април. Това е последният филм на Зорница София и в него ще видим Асен Блатечки, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов, Деян Славчев-Део, младата звезда на хърватското кино Крешимир Микич, Стефан А. Щерев и други. „Прогноза” разказва история за няколко приятели от България, […]
В нашето самопредставяне накратко ще дадем заслужени отговори на въпроси от типа: „Защо Пирон?”, „Къде да чукам?”, „Какъв Пирон, бе?” и възклицания от типа: „Айде стига с тия пирони!“. Пироните играят съществена роля в историята. Изобретявайки ги, неандерталецът станал кроманьонец, а кроманьонецът безразборно започнал да чука новата си цивилизация. След като постепенно нещата стигнали до […]
СУ трябва отново да образова граждани, готови отново да напишат “Бъдете реалисти, искайте невъзможното” Трудно е да се мечтае по празници, на тържествата се произнасят похвални слова. А мечтата е друга работа – тя е критика на настоящето, тя е опит да опишеш едно различно бъдеще. За да не наруша жанра, ще започна с просто […]
В Софийския университет има много уникални неща, къде добри, къде не дотам за хвалба, но едно от тях като че ли рядко бива забелязвано. Университетът е непрестанен генератор на критичност спрямо публичния живот. Разгърнете днешните вестници, заслушайте се в радиата, разходете се по каналите на дистанционното – поне половината “колумнисти”, “анализатори” и “коментатори” ще се […]
С проф. Иван Илчев разговарят Александър Кьосев, Орлин Спасов, Владия Михайлова и Кристина Йорданова Ясно е, че има ниша, въпросът опира до второто действие … А. Кьосев: Колеги, ще започна разговора с нашия Ректор проф. Иван Илчев за студентското електронно списание “Пирон”, където той ще бъде публикуван като “Пирон на първия брой”. Интервюто е […]
June 3rd, 2008, Prague, Senate of the Parliament of the Czech Republic Bearing in mind the dignified and democratic future of our European home, • whereas societies that neglect the past have no future, • whereas Europe will not be united unless it is able to reunite its history, recognize Communism and Nazism as […]
В литературното четене, посветено на Веселин Бранев, части от спомените на Бранев бяха прочетени от актьора Руси Чанев. Модератор на втората част беше Александър Кьосев, участваха критиците Михаил Неделчев и Младен Влашки.
Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]
Уважаеми дами и господа, Александър Кьосев вчера ме предупреди, че ще спазвам много строго регламента и тъй като знам свирепия му нрав, ще се постарая наистина да се поместя в тези десет минути, което ще бъде много трудно, защото действително имаме среща с една изключителна книга, която не само спечели огромния интерес на широка читателска […]
Аз веднага ще кажа, защото така мисля, че това е много голяма българска книга и тази книга просто трябва да бъде четена. Ако има една книга, която се нарича “Записки по българските въстания”, в която по един или по друг начин се вижда докосването до онова нещо, което наричаме свобода у прости и всякакви хора, […]
Книгата „Следеният човек. Спомени, породени от документи” на Веселин Бранев (изд. Фама, 2007) раздели българската публика на вярващи и невярващи. Първите смятаха, че се появил удивителен и разтърсващ със своята искреност мемоар за социализма. Вторите твърдяха, че искреността е доста частична и че Бранев всъщност използва впечатлението за искреност в своя полза, премълчавайки някои неща, […]
Да бъда отвъд носталгията и омразата, когато избирам за списание „Пирон” архивен документ от времето на социализма – тъй рече Александър Кьосев. Предвид профила на изданието и на издателите му, прилагам тук „Изложение от Людмил Гочев, художествен ръководител–режисьор на Работническия театър при Профсъюзния дом на културата на Металургичен комбинат „Кремиковци” от 12 февруари 1972 година”1 […]
Първо няколко думи по повод подхванатия от Петя Кабакчиева проблем: как да назоваваме периода от 1944 (или 1949) до 1989 г.? За мен основната алтернатива е социализъм или комунизъм. Не толкова по теоретични, колкото по практически причини аз бих избрал термина “комунизъм”. Първо, самият режим наричаше себе си социализъм и ако ние също го наричаме […]
Наближават парламентарни избори в България – подчертано трудни, особено за десния проект, неразделна част от който е оценката на комунистическото минало. Направих обаче опит за извадя изказването си от този актуален контекст и да запазя академична безпристрастност. Първо, видях, че не се е получило, а после реших, че не е и необходимо. Още повече не […]
Бях помолена да представя дебатите за комунизма в България и това ще е предмет на моето изказване, а не личното ми виждане за и отношение към комунизма. В този смисъл изказването ми ще е теоретично, а не морално отношение – отвъд носталгията, отвъд омразата. Ще се опитам схематично да представя тези дебати, както и да […]
Винаги ме е интересувал въпросът какво става с паметта за комунизма: помним ли го и ако да – до каква степен, в каква парадигма полагаме нашите спомени, до каква степен сме способни да очертаем техните контури – и до каква те се разпадат, размиват се в една обща неопределеност. Тъй като поробените от комунизма народи […]
Кръгла маса „Отвъд омразата, отвъд носталгията. Погледът на учените”. Уводни думи на модератора В кръглата маса участваха проф. Павел Шпевак /Познан/, проф. Ян Сокол /Прага/, д-р Хубертус Кнабе /Берлин/ – публикуваме техните текстове в рубриката „Пирон на броя”, заедно с текстовете на българските участници доц. Петя Кабакчиева, доц. Георги Лозанов, ст.н.с. Едвин Сугарев, доц. Бойко […]
„Сбогом, Ленин!” е едновременно харесван и нехаресван филм. Рецензиран в изобилие от филмовата критика, той ражда множество противоречиви мнения. (http://www.metacritic.com/film/titles/goodbyelenin/). Най-много критики събират: на първо място – твърде проблематичната реалистичност на филма (проблемите се концентрират главно в неиздържания образ на майката, която, настоява критиката, няма как да не се досети за спектакъла по поддържането на […]
Странна фигура на малко момиче със затворени очи и опашка, вързана на тила, беше първото, което можеше да се види на брошурата и плаката към мини-фестивала за социалистическото минало “Отвъд омразата, отвъд носталгията”. Във фигурата, създадена от художника Кирил Златков, има нещо нередно – ръцете са прекалено дълги, раменете, несиметрични и отпуснати, движението на тялото […]
„Виенски акционизъм. От живописта до действието” Софийска градска художествена галерия, 11 юни – 5 юли 2009 г. Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация „Лудвиг” (MUMOK), Виена През 2000 година по покана на Институт за съвременно изкуство, София, Херман Нитч изнася лекция в Софийска градска художествена галерия. Без да си спомням самото събитие, […]
Подходих почти без проучване. Консумираше ми се изкуство на риск. Бях пред телевизора, когато Ирина Дочева спечели „Икар” за дебют, а показаните откъси от спектакъла носеха нещо плътно и самобитно, детайлно изработено, леко експериментално и наситено с душевна експанзия, рушаща границите на комфорта по провокиращ, но не отблъскващ начин. Междувременно се трупаха настояванията на една […]
Мини-фестивалът за социалистическото минало „Отвъд омразата, отвъд носталгията” (3 – 27 юни 2009) включи изложби, литературни произведения, филми и академични анализи. Филмовата програма в кино „Люмиер” бе открита на 25 юни със „Сбогом, Ленин” (Германия, 2003) на режисьора Волфганг Бекер. Ролите се изпълняват от Мария Симон, Флориан Лукас, Даниел Брюл, Чулпан Хаматова, Катрин Зас. Филмът […]
За мен, като част от поколението, което почти няма спомени от социализма, свидетелствата за престъпленията на комунистическия режим винаги са били нещо съвсем отдалечено и неспособно да ме развълнува – просто факти, история, която познавам съвсем откъслечно. Може би един от начините това минало да ни стане по-близко и да се провокира интерес към него […]
“Бунт на материята” – толкова стряскащо монументално звучи, че отеква с дни в главата ми. Да се бунтува материята всъщност означава действие доста непонятно днес. Преди почти двадесет години бунтуващата се материя е означавала едно – бунт за свобода. Една странна гротеска – филмът „Бягство от кино „Свобода” на режисьора Войчех Марчевски (Полша, 1990), който […]
Минифестивалът „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, чиято цел беше да извади на бял свят изтиканите в дъното на общественото съзнание спомени за близкото минало и насърчи преосмислянето на отношенията ни с него, представи пет кинопогледа върху ерата на социализма от пет различни държави от бившия източен блок: Чехия, Полша, Унгария, България и Германия. „Площад Москва” (Moszkva […]
Сърдечно благодаря за тази почетна покана и съм наистина щастлив, че имам възможността да говоря днес пред вас за тези три дати. Още отрано, през 60-те години, тогавашният чехословашки режим бавно и почти незабележимо стана по-мек, в сравнение с истински тежките, сурови 50, което обаче хората усещаха видимо и признаваха.. Почти винаги е така – […]
Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история. Поляците са луди по номерация – те говорят за първа Полша, втора и трета Полша: от 1989 г. – досега. Периодът след 1944 г. не се смята за […]
1. Предварителни бележки В ГДР се разказваше следният виц: Шефът на ГЕСП Ерик Хонекер изненадващо умира и отива – разбира се – в ада. На входа дяволът го пита дали иска да отиде в комунистическия, или в капиталистическия ад. Хонекер не е сигурен и затова дяволът му позволява да хвърли поглед и в двата. Партийният […]
През месец юни 2009 Гьоте Институт, Полският културен институт, Чешкият културен център, Унгарският културен институт и неправителствената организация „Академична лига за Югоизточна Европа” проведоха фестивал „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, посветен на социализма, неговото наследство и тяхното съвременно осмисляне. Вторият брой на електронното списание „Пирон” публикува повечето от материалите на фестивала. По-специално материалите от кръглата маса […]
Изложба на Зенг Фанжи, Национална галерия за чуждестранно изкуство, 12 юни-17 август 2010 година. Куратор на изложбата: Фабиен Фринс През летните месеци на тази година българските почитатели на съвременното изобразително изкуство могат да посетят първата за страната ни изложба на един от водещите китайски художници Зенг Фанжи. Експозицията, подредена в две зали на втория етаж, […]
Ето докъде стигна глобализацията – сменяш безразборно музикалните канали и, независимо дали гледаш американски поп или български поп-фолк, отвсякъде те атакуват жени, опаковани в изолир банд. Латексовите облекла и садо-мазо естетиката обаче на едно място се чувстват особено уютно – в стила на Лейди Гага. Изкуството да бъдеш провокативен с всяка своя изява се удава […]
Напоследък бълграското кино предизвиква у зрителя желание за прилагането на цифровата терапия на д-р Пеполен. На излизане от киносалона често единственият възможен коментар за филма е „99, 82, 76…” „Всяко следващо число трябва да е по-малко от предишното”, а пътят към пълното овладяване на емоциите задължително минава през Лондон и българската мисия там. Режисьорът на […]
На поредното 14-то издание на Международния София Филм Фест отново значимо внимание беше обърнато на балканското и в частност сръбското кино, към което българската публика традиционно проявява сериозен интерес. „Чакай ме, няма да дойда”, едно от интригуващите заглавия на сръбската кинематография за изминалата година, беше включено в конкурсната програма. Филмът представлява нова градска история за […]
Георги Арнаудов /или фланьорът на звуци/ Улиците са като реки. Реки, течащи в различни посоки, вливащи се една в друга, подаващи си най-често, преливащи едни в други – повече или по-малко – хора и машини. Хората са като рибите. Движат се безразборно наляво-надясно, напред-назад; правят различни движения, спират, тръгват, влизат или излизат в различни отверстия, […]
Бележка на редактора: бях в изпитната комисия, когато Ивайло Александров защити дипломната си работа за „дисонантното” – т.е. събуждащо спорове, разногласия, противоположни мнения и оценки – архитектурно наследство на комунизма в София. Работата така ми хареса, че го помолих да напише вече не научен, а личен текст за този брой на „Пирон”. Питах се, какво […]
Да си фланьор посред гробища крие в себе си следната особена задача – трябва да се захванеш, скитайки, да естетизираш статичното. Оказваш се правостоящия сред мнозинството от лежащи. Разбира се, доколкото фланьорът е апарат, а не герой, то може би тъкмо гробището е най-вярното място – най-сигурният топос за азбучно откриване на героите в градския […]
Когато бях малък трамваите в София бяха марка АЕG. Докато се возех близо до ватмана, все не можех да разбера как завива трамваят. Ръчките на управлението бяха три и ватманите въртяха (водоравно) ту едната , ту другата, ту третата . Средната беше с къса дървена дръжка – спирачка. Доста по-късно научих , че се казва […]
Гълъбът е „странна птица”! Някои негови неприятели твърдят, че се крие под стрехите нарочно, за да те цвъкне и да разнесе смъртоносните си зарази. Както при Жонатан Ноел, героят на П. Зюскинд от „Гълъбът”, той май поражда отвращение, дори нещо повече. Един мой приятел, който изпитва ужасен страх от гълъбите, казва, че те били ходещи […]
Софийското метро отдавна не е градската атракция, която беше преди години. Сега много ясно си спомням първия път, когато се качих в подземния влак… тогава той се движеше между станциите „Сливница” и „Константин Величков”. Eдин уютен следобед през зимната ваканция решихме да се повозим на метрото, тогава още никой […]