Бележка на редакцията: Бяхме поръчали специална рецензия за филма „Дзифт” на известния български критик А. Иг. Той обаче се оказа твърде зает за нашето скромно студентско списание. Затова се наложи да импровизираме, за което не съжаляваме. На мястото на неполучената рецензия публикуваме настоящия разговор за филма, случил се между баш форумджии от форума: http://I_sic!tyrMoviebg.net/forum.php?kucoto_kuche=News&file=article&sid=396. За […]

Знам, че много хора ми завиждат за работното място. И с пълно право: животът на редактор на не едно, а на цели две лайфстайл списания, е напълно достоен за най-черната, разяждаща и всепоглъщаща завист. Защото (поне във въображението на редовия завистник) е постоянно съпътстван от демиургичното усещане, че не само живее лайфстайла, а го прави […]

Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]

С благодарност към Л.Б. Беше слаб, среден на ръст, към седемдесетте. Мърмореше нещо пред един ресторант до нашата кооперация и гледаше към входа му. „Имате нужда от помощ ли?” – попитах (разхождах си кучето). Оплака се от нечестността на келнерите, разприказва се за обноските сега, сравни ги с тези от миналото и аз много бързо […]

Изтегляйки творчеството на К. Павлов на изцяло естетическа плоскост, можем да видим неговата многослойност. Така например в “няма го вече стария ужас” от “Капричио за Гоя” (1962) можем да чуем отглас от битките на авангарда срещу романтизма (който Павлов обожавал с подправки или с подигравки, не е много ясно), въпреки че очевидно творбата е писана […]

СИМУЛАЦИИ, МАНИПУЛАЦИИ, РАЗМЕСТВАНИЯ А. Кьосев: Когато бяхме много по-млади се занимавахме с една, тогава изглеждаща революционна дейност на подмени, замени, симулации и удвоявания. В някакъв смисъл това беше реакция на една среда, в която симулацията бе и начин на живот. Тогава симулацията в късен социалистически контекст означаваше много. Ние бяхме ревностни читатели на Бодрияр и […]

В основата си този текст е вдъхновен от случилата се преди почти година изложба в Софийска градска художествена галерия. Завръщащото се ехо на „Разтерзаният човек: 14 умирени устройства” на Гюнтер Юкер беше повод на много страстни тълкувания. Тази изложба бе включена няколко пъти от критици и куратори в годишната анкета на в. “Култура” като едно […]

Видимо ли е местното? Сещам се за видео работата на Красимир Терзиев „Пазар (нивата на река Дунав)” (2004), в която от дистанция се виждат продължителни кадри на оживения, черен пазар при Перловската река в София, докато в същото време монотонен радио глас от соца съобщава нивото на река Дунав на български, руски и френски. Видеото […]

Три книги – “Следеният човек” на Владимир Бранев, “Дзифт” на Владислав Тодоров, “Партиен дом” на Георги Тенев, пазещи вярност към еднакво разбираеми, споделени посоки. Времето на книгата и духът на времето са вплетени заедно в позиция на рефлексия. Текстове, които идват с естествения ход на историята като необходимост, като вече извикани. Повествования, които встъпват в […]

Техниката “фотоколаж” е открита някъде около 1860 г. от английския фотограф Хенри Пийч Робинсън, но добива популярност и получава известното ни днес название “фотомонтаж” чрез антиизкуството на дадаизма. Дадаизмът се ражда през 1916 г. в Цюрих като радикално движение срещу “унищожителната култура” на Първата световна война и срещу установените естетически ценности. Групата, основана със създаването […]

Светлини под земята На пъпа на Амстердам, точно срещу централната гара, се намира една от строителните площадки в града. Само че този път функцията й е по-различна. Работата се извършва под земята и въпреки наличието на кранове и разнообразен строителен материал на повърхността, нейната единствена цел бе да подготви пространството за второто поред издание на […]

Вторият игрален филм на Зорница София „Прогноза” (2009) е създаден от млад екип и е ориентиран към младата публика. Това личи от самата история – приятели от различни балкански държави се събират на турски остров, за да карат сърф. Към компанията се присъединява и сестрата на един от сърфистите, Маргарита (Теодора Духовникова), която бяга от […]

„Киномания” 2008 стартира със зрелищния филм на Мартин Скорсезе, посветен на рок легендите The Rolling Stones, който е може би идеалният пример за това какво би могло да се случи, когато две могъщи изкуства „разговорят” помежду си. “If you start me up I’ll never stop…” “Start me up”, The Rolling Stones, 1975 Петък, 7 ноември […]

„Прогноза” – това е заглавието на новия български филм, завъртял се на екран през април. Това е последният филм на Зорница София и в него ще видим Асен Блатечки, Теодора Духовникова, Юлиан Вергов, Деян Славчев-Део, младата звезда на хърватското кино Крешимир Микич, Стефан А. Щерев и други. „Прогноза” разказва история за няколко приятели от България, […]

В нашето самопредставяне накратко ще дадем заслужени отговори на въпроси от типа: „Защо Пирон?”, „Къде да чукам?”, „Какъв Пирон, бе?” и възклицания от типа: „Айде стига с тия пирони!“. Пироните играят съществена роля в историята. Изобретявайки ги, неандерталецът станал кроманьонец, а кроманьонецът безразборно започнал да чука новата си цивилизация. След като постепенно нещата стигнали до […]

СУ трябва отново да образова граждани, готови отново да напишат “Бъдете реалисти, искайте невъзможното” Трудно е да се мечтае по празници, на тържествата се произнасят похвални слова. А мечтата е друга работа – тя е критика на настоящето, тя е опит да опишеш едно различно бъдеще. За да не наруша жанра, ще започна с просто […]

В Софийския университет има много уникални неща, къде добри, къде не дотам за хвалба, но едно от тях като че ли рядко бива забелязвано. Университетът е непрестанен генератор на критичност спрямо публичния живот. Разгърнете днешните вестници, заслушайте се в радиата, разходете се по каналите на дистанционното – поне половината “колумнисти”, “анализатори” и “коментатори” ще се […]

С проф. Иван Илчев разговарят Александър Кьосев, Орлин Спасов, Владия Михайлова и Кристина Йорданова   Ясно е, че има ниша, въпросът опира до второто действие … А. Кьосев: Колеги, ще започна разговора с нашия Ректор проф. Иван Илчев за студентското електронно списание “Пирон”, където той ще бъде публикуван като “Пирон на първия брой”. Интервюто е […]

June 3rd, 2008, Prague, Senate of the Parliament of the Czech Republic   Bearing in mind the dignified and democratic future of our European home, • whereas societies that neglect the past have no future, • whereas Europe will not be united unless it is able to reunite its history, recognize Communism and Nazism as […]

В литературното четене, посветено на Веселин Бранев, части от спомените на Бранев бяха прочетени от актьора Руси Чанев. Модератор на втората част беше Александър Кьосев, участваха критиците Михаил Неделчев и Младен Влашки.

Магистърската програма “Изкуства и съвременност” в катедра “История и теория на културата” при Философския факултет на СУ “Свети Климент Охридски” е създадена през 2003 г. Програмата е в редовна форма на обучение с времетраене три семестъра. Предназначена е за бакалаври от хуманитарните и социални науки, както и възпитаници на училищата по изкуствата. Изучават се: – […]

Уважаеми дами и господа, Александър Кьосев вчера ме предупреди, че ще спазвам много строго регламента и тъй като знам свирепия му нрав, ще се постарая наистина да се поместя в тези десет минути, което ще бъде много трудно, защото действително имаме среща с една изключителна книга, която не само спечели огромния интерес на широка читателска […]

Аз веднага ще кажа, защото така мисля, че това е много голяма българска книга и тази книга просто трябва да бъде четена. Ако има една книга, която се нарича “Записки по българските въстания”, в която по един или по друг начин се вижда докосването до онова нещо, което наричаме свобода у прости и всякакви хора, […]

Книгата „Следеният човек. Спомени, породени от документи” на Веселин Бранев (изд. Фама, 2007) раздели българската публика на вярващи и невярващи. Първите смятаха, че се появил удивителен и разтърсващ със своята искреност мемоар за социализма. Вторите твърдяха, че искреността е доста частична и че Бранев всъщност използва впечатлението за искреност в своя полза, премълчавайки някои неща, […]

Да бъда отвъд носталгията и омразата, когато избирам за списание „Пирон” архивен документ от времето на социализма – тъй рече Александър Кьосев. Предвид профила на изданието и на издателите му, прилагам тук „Изложение от Людмил Гочев, художествен ръководител–режисьор на Работническия театър при Профсъюзния дом на културата на Металургичен комбинат „Кремиковци” от 12 февруари 1972 година”1 […]

Първо няколко думи по повод подхванатия от Петя Кабакчиева проблем: как да назоваваме периода от 1944 (или 1949) до 1989 г.? За мен основната алтернатива е социализъм или комунизъм. Не толкова по теоретични, колкото по практически причини аз бих избрал термина “комунизъм”. Първо, самият режим наричаше себе си социализъм и ако ние също го наричаме […]

Наближават парламентарни избори в България – подчертано трудни, особено за десния проект, неразделна част от който е оценката на комунистическото минало. Направих обаче опит за извадя изказването си от този актуален контекст и да запазя академична безпристрастност. Първо, видях, че не се е получило, а после реших, че не е и необходимо. Още повече не […]

Бях помолена да представя дебатите за комунизма в България и това ще е предмет на моето изказване, а не личното ми виждане за и отношение към комунизма. В този смисъл изказването ми ще е теоретично, а не морално отношение – отвъд носталгията, отвъд омразата. Ще се опитам схематично да представя тези дебати, както и да […]

Винаги ме е интересувал въпросът какво става с паметта за комунизма: помним ли го и ако да – до каква степен, в каква парадигма полагаме нашите спомени, до каква степен сме способни да очертаем техните контури – и до каква те се разпадат, размиват се в една обща неопределеност. Тъй като поробените от комунизма народи […]

Кръгла маса „Отвъд омразата, отвъд носталгията. Погледът на учените”. Уводни думи на модератора В кръглата маса участваха проф. Павел Шпевак /Познан/, проф. Ян Сокол /Прага/, д-р Хубертус Кнабе /Берлин/ – публикуваме техните текстове в рубриката „Пирон на броя”, заедно с текстовете на българските участници доц. Петя Кабакчиева, доц. Георги Лозанов, ст.н.с. Едвин Сугарев, доц. Бойко […]

„Сбогом, Ленин!” е едновременно харесван и нехаресван филм. Рецензиран в изобилие от филмовата критика, той ражда множество противоречиви мнения. (http://www.metacritic.com/film/titles/goodbyelenin/). Най-много критики събират: на първо място – твърде проблематичната реалистичност на филма (проблемите се концентрират главно в неиздържания образ на майката, която, настоява критиката, няма как да не се досети за спектакъла по поддържането на […]

Странна фигура на малко момиче със затворени очи и опашка, вързана на тила, беше първото, което можеше да се види на брошурата и плаката към мини-фестивала за социалистическото минало “Отвъд омразата, отвъд носталгията”. Във фигурата, създадена от художника Кирил Златков, има нещо нередно – ръцете са прекалено дълги, раменете, несиметрични и отпуснати, движението на тялото […]

„Виенски акционизъм. От живописта до действието” Софийска градска художествена галерия, 11 юни – 5 юли 2009 г. Творби от колекцията на Музея за модерно изкуство, Фондация „Лудвиг” (MUMOK), Виена През 2000 година по покана на Институт за съвременно изкуство, София, Херман Нитч изнася лекция в Софийска градска художествена галерия. Без да си спомням самото събитие, […]

Подходих почти без проучване. Консумираше ми се изкуство на риск. Бях пред телевизора, когато Ирина Дочева спечели „Икар” за дебют, а показаните откъси от спектакъла носеха нещо плътно и самобитно, детайлно изработено, леко експериментално и наситено с душевна експанзия, рушаща границите на комфорта по провокиращ, но не отблъскващ начин. Междувременно се трупаха настояванията на една […]

Мини-фестивалът за социалистическото минало „Отвъд омразата, отвъд носталгията” (3 – 27 юни 2009) включи изложби, литературни произведения, филми и академични анализи. Филмовата програма в кино „Люмиер” бе открита на 25 юни със „Сбогом, Ленин” (Германия, 2003) на режисьора Волфганг Бекер. Ролите се изпълняват от Мария Симон, Флориан Лукас, Даниел Брюл, Чулпан Хаматова, Катрин Зас. Филмът […]

За мен, като част от поколението, което почти няма спомени от социализма, свидетелствата за престъпленията на комунистическия режим винаги са били нещо съвсем отдалечено и неспособно да ме развълнува – просто факти, история, която познавам съвсем откъслечно. Може би един от начините това минало да ни стане по-близко и да се провокира интерес към него […]

“Бунт на материята” – толкова стряскащо монументално звучи, че отеква с дни в главата ми. Да се бунтува материята всъщност означава действие доста непонятно днес. Преди почти двадесет години бунтуващата се материя е означавала едно – бунт за свобода. Една странна гротеска – филмът „Бягство от кино „Свобода” на режисьора Войчех Марчевски (Полша, 1990), който […]

Минифестивалът „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, чиято цел беше да извади на бял свят изтиканите в дъното на общественото съзнание спомени за близкото минало и насърчи преосмислянето на отношенията ни с него, представи пет кинопогледа върху ерата на социализма от пет различни държави от бившия източен блок: Чехия, Полша, Унгария, България и Германия. „Площад Москва” (Moszkva […]

Сърдечно благодаря за тази почетна покана и съм наистина щастлив, че имам възможността да говоря днес пред вас за тези три дати. Още отрано, през 60-те години, тогавашният чехословашки режим  бавно и почти незабележимо стана по-мек, в сравнение с истински тежките, сурови 50, което обаче хората усещаха видимо и признаваха.. Почти винаги е така – […]

Никой вече не спори, никой не се съмнява, че комунизмът е бил зло и Полша е била окупирана, че това е била негативна фаза в нейната история. Поляците са луди по номерация – те говорят за първа Полша, втора и трета Полша: от 1989 г. – досега. Периодът след 1944 г. не се смята за […]

1. Предварителни бележки В ГДР се разказваше следният виц: Шефът на ГЕСП Ерик Хонекер изненадващо умира и отива – разбира се – в ада. На входа дяволът го пита дали иска да отиде в комунистическия, или в капиталистическия ад. Хонекер не е сигурен и затова дяволът му позволява да хвърли поглед и в двата. Партийният […]

През месец юни 2009 Гьоте Институт, Полският културен институт, Чешкият културен център, Унгарският културен институт и неправителствената организация „Академична лига за Югоизточна Европа” проведоха фестивал „Отвъд омразата, отвъд носталгията”, посветен на социализма, неговото наследство и тяхното съвременно осмисляне. Вторият брой на електронното списание „Пирон” публикува повечето от материалите на фестивала. По-специално материалите от кръглата маса […]

Изложба на Зенг Фанжи, Национална галерия за чуждестранно изкуство, 12 юни-17 август 2010 година. Куратор на изложбата: Фабиен Фринс През летните месеци на тази година българските почитатели на съвременното изобразително изкуство могат да посетят първата за страната ни изложба на един от водещите китайски художници Зенг Фанжи. Експозицията, подредена в две зали на втория етаж, […]

Ето докъде стигна глобализацията – сменяш безразборно музикалните канали и, независимо дали гледаш американски поп или български поп-фолк, отвсякъде те атакуват жени, опаковани в изолир банд. Латексовите облекла и садо-мазо естетиката обаче на едно място се чувстват особено уютно – в стила на Лейди Гага. Изкуството да бъдеш провокативен с всяка своя изява се удава […]

Напоследък бълграското кино предизвиква у зрителя желание за прилагането на цифровата терапия на д-р Пеполен. На излизане от киносалона често единственият възможен коментар за филма е „99, 82, 76…” „Всяко следващо число трябва да е по-малко от предишното”, а пътят към пълното овладяване на емоциите задължително минава през Лондон и българската мисия там. Режисьорът на […]

На поредното 14-то издание на Международния София Филм Фест отново значимо внимание беше обърнато на балканското и в частност сръбското кино, към което българската публика традиционно проявява сериозен интерес. „Чакай ме, няма да дойда”, едно от интригуващите заглавия на сръбската кинематография за изминалата година, беше включено в конкурсната програма. Филмът представлява нова градска история за […]

/Италианка от Берлин в София/ Говоря няколко езика – езиците на страните, в които съм живяла. Последните 5 месеца прокарах в България, но за съжаление, през това време не научих добре български. Опитах, започнах… и въпреки лошия ми български и естествените комуникативни проблеми, се почувствах така добре дошла в България, и при това така бързо, […]

Георги Арнаудов /или фланьорът на звуци/ Улиците са като реки. Реки, течащи в различни посоки, вливащи се една в друга, подаващи си най-често, преливащи едни в други – повече или по-малко – хора и машини. Хората са като рибите. Движат се безразборно наляво-надясно, напред-назад; правят различни движения, спират, тръгват, влизат или излизат в различни отверстия, […]

Бележка на редактора: бях в изпитната комисия, когато Ивайло Александров защити дипломната си работа за „дисонантното” – т.е. събуждащо спорове, разногласия, противоположни мнения и оценки – архитектурно наследство на комунизма в София. Работата така ми хареса, че го помолих да напише вече не научен, а личен текст за този брой на „Пирон”. Питах се, какво […]

Нарекохме този брой „лични градове”, защото искахме да видим една София отвъд оплакванията и хленченето за неуредици. Не че няма за какво да се оплакваме и критикуваме – напротив, има много. Но част от специфичното съществуване в този град е способността да живееш неговата непълноценност по пълноценен и свой начин. Затова помолихме хора с талант […]

Автор на проектната идея: доц. Александър Кьосев, директор на Културния център на Софийския университетКонсултанти: проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Проф. Светослав Кокалов, ректор на Националната художествена академия Проф. Пламен Джуров, Национална музикална академия „Панчо Владигеров” Доц. Георги Станишев, Университет по архитектура, строителство и геодезия   Макар че е стар и […]

„Ирена е името на град видян отдалеч, доближи ли го човек, той се променя… “ 1 Итало Калвино Отвъд формите и яснотата, като разфокусиран обект, придобиващ най-различни и чудновати изгледи, разпадащ се на вкусове, мириси, докосвания, чувства, желания, страхове се намира невидимият град. Той е клаустрофобичен и безкраен, аморфен, изплъзващ се и необясним – това […]

Ню Йорк е неизбродимо място, лабиринт от безчет накъсани улички, и колкото и да вървял, колкото и добре да познавал околните квартали и булеварди, у него винаги оставало безпомощното усещане на човек изгубен. Изгубен не само в града, но и вътре в себе си. Всеки път, когато тръгнел да се разхожда, той сякаш оставял себе […]

София; три неща минават през мен: внезапните вътрешни дворове, скритите ирационалии на Ректората и един неизчерпаем и оголен уличен графит. 1. Задни дворове и средни образи Отвън не си личи, но между улиците „6-ти септември”, „Аксаков”, „Славянска” и „Добруджа” има вътрешен двор, който преди беше общ и огромен; с игрище за футбол, където, много отдавна, […]

Ще опиша София през четири нагона или четири модуса на живеенето в нея: на самотника, на групата, на влюбения и на единака. София е град, в който трябва да се ходи насам-натам, да се отбива ту тук, ту там, да се блуждае и готовността да се озовеш не където си тръгнал да е винаги налична. […]

Да си фланьор посред гробища крие в себе си следната особена задача – трябва да се захванеш, скитайки, да естетизираш статичното. Оказваш се правостоящия сред мнозинството от лежащи. Разбира се, доколкото фланьорът е апарат, а не герой, то може би тъкмо гробището е най-вярното място – най-сигурният топос за азбучно откриване на героите в градския […]

Когато бях малък трамваите в София бяха марка АЕG. Докато се возех близо до ватмана, все не можех да разбера как завива трамваят. Ръчките на управлението бяха три и ватманите въртяха (водоравно) ту едната , ту другата, ту третата . Средната беше с къса дървена дръжка – спирачка. Доста по-късно научих , че се казва […]

Гълъбът е „странна птица”! Някои негови неприятели твърдят, че се крие под стрехите нарочно, за да те цвъкне и да разнесе смъртоносните си зарази. Както при Жонатан Ноел, героят на П. Зюскинд от „Гълъбът”, той май поражда отвращение, дори нещо повече. Един мой приятел, който изпитва ужасен страх от гълъбите, казва, че те били ходещи […]

Харесвам градовете много повече отколкото не-градовете – селата, дивата природа, култивираната такава. Не че не забелязвам красотите на планината или морето, но за мен те винаги са някъде по пътя от един град към друг. По принцип предпочитам големите градове, мегаполисите – „каменни джунгли” за мен звучи романтично – в тях анонимността, забързаният ритъм, наситеният […]

Нашият град се различава от другите по това, което няма Адис Абеба, Етиопия (3,5 млн. жители) е град, който никога не е имал адреси. Наскоро немски дипломат загина, защото линейката не успя да намери улицата му. Въпреки това столицата на Етиопия е Брюкселът на Африка, защото е и седалище на Африканския съюз.Проспериращ (за Африка) град […]

През 1997 по стечение на съдбата в София се оказаха едновременно двама от най-забележителните архитекти на света, Франк Гери и Жан Нувел. Вестник „Култура” и списание „Архитектура” ме бяха помолили да направя интервюта с двамата корифеи – предвид изключителната рядкост на подобна поява. Интервюто е не само игра на въпроси и отговори, но и опит […]

            Софийското метро отдавна не е градската атракция, която беше преди години. Сега много ясно си спомням първия път, когато се качих в подземния влак… тогава той се движеше между станциите „Сливница” и „Константин Величков”. Eдин уютен следобед през зимната ваканция решихме да се повозим на метрото, тогава още никой […]

             За района около „Иван Асен II” наистина може да се каже, че има нещо като квартална атмосфера – нещо в небрежното движение на живеещите или просто преминаващи от точка А до точка Б хора по тази улица, което го прави мястото за следобедно кафе. На чорчик на останалата част […]

Тук явленията са развалени. – Кое ги разваля? – Нищо. Те така са си родени. – Развалени? – ‘Миии… Не ходете по улица „Оборище”, рискувате Анди Уорхол да ви причини мозъчно сътресение. Има много хора точно в този град. Той иначе не е голям и хората не го харесват, защото в него отдавна няма нищо […]

Къщата на родителите ми се намираше в Лозенец, на „Трайчо Костов”, поне така се казваше улицата, когато адресът започна да се превръща във важна част от моята личност. А трябва да е бил част от нея, понеже навсякъде след името ме питаха за адреса ми – в училище, в разните кръжоци, в хор „Бодра смяна”, […]

Концепция за водещите столични музеи, изготвена от Министерство на културата – все още достъпен.            Това е един от малкото достъпни документи, свързани с новите музеи на София. Концепцията е изготвена от Министерство на културата и е одобрена на заседание на Министерски съвет в началото на 2010г. (стенограмата от заседанието не […]

Въведение Дълго време изглеждаше, че художественият музей се ражда с установена идентичност, гарантирана от предназначението му да излага изкуство и дори да му осигурява необходимия ритуал на видимост. Но сега, когато навлизаме в глобалната епоха, той е изправен пред ново предизвикателство. Тепърва предстои да видим дали художественият музей, институция с поне двестагодишна история на Запад, […]

web: http://liternet.bg/publish14/i_genova/syvremenen-muzei.htmХудожественият музей, преформулирането на неговата идеология и участие в историческото представяне на изкуството е тема актуална вече повече от двадесет години. У нас тя е болезнена, а дискутирането й – неизбежно полемично, поради липсата на национално ниво както на съвременно устроени и функциониращи художествени музеи, така и на музеи за съвременно изкуство. В столицата […]

В програмата за създаване на музей за съвременно изкуство има една сравнително лесна и една доста трудна част. Лесното (всъщност така трудно за постигане в България!) може да се изчерпи в списък с очевидни и непосредствени практически задачи. Заявявани много пъти, те трябва да бъдат повтаряни отново и отново – до резултат. Ще се опитам […]

Владия Михайлова – Ирина Генова  В последните няколко месеца в София се откриха два нови музея. Какво ни предложиха те – исторически разказ, туристическа дестинация, образователна институция, архив, както и вие подчертавате, функциите на съвременния музей са много? Вече доста години влагам голяма част от енергията си в професионално образование на бъдещи изследователи на изкуството, […]

           Преди по-малко от една година в телевизионен разговор, в една почти съвсем празнична вечер, правителството в лицето на министъра на културата ни изненада с „музейна реформа“. Информацията, която получихме, се състоеше от идеята, че двата съществуващи национални музея – този на българското и този на чуждестранното изкуство, ще се обединят […]

От заглавието със сигурност става ясно мнението ми за откриване намузей за съвременно изкуство в България. Не бих казал да е повлияно от развитието на темата през последните години.През целия изминал век доста ясно личи, че държавните институции, занимавали се по какъвто и да е начин с изкуството на съвремието си, неминуемо се изкривяват в […]

Музеификация Понятието „музеификация” се отнася до безпрецедентния до този момент ръст на броя на музеите по цял свят и несравнимата експанзия и диверсификация на дейностите им през последните няколко десетилетия. Музеификацията изхожда от метафората за музея като институция, онагледяваща промените в модерното историческо съзнание и отражението им върху културните практики на колекциониране, съхраняване, излагане и […]

      В България, когато се говори за съвременно изкуство, става въпрос за спор. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век той е свързан с това, как да се назоват появяващите се различни нови художествени практики, които разчупват познатите медии като живопис, графика и скулптура,и нарушават установените, ясни жанрови […]

            „Удоволствията на неизвестността” е названието на инсталация на Лъчезар Бояджиев от 2002 г. Зрителят се изкачва по дървена стълба към нарисувано звездно небе. Когато го достигне, телескопична търба улавя погледа му и го извежда навън, през стените на музея, в реалния живот. В текста си авторът пише: „…летим в […]

Постинституционалният медиен речник Медийният език отдавна вече е формирал една не особено сложна среда на клишето. То, клишето, съществува и се „лансира” с трезвата самоувереност на журналиста, като пътеводител в събитията на днешния ден. Масовите медии, задръстени от футболни, ежедневни, политически, (дори присвоили и използващи не с мярка) институционални клишета, често превръщат това в собствени […]

(по повод Музея на социалистическото изкуство) Изпращането на соц паметниците в музей има очевидни ползи – опазва монументите от осакатяване, разфасовка по пунктовете, от напора на ножовките; както и от хлапашки идеи на десни партии – демонтиране, взривяване, изобщо всеки уж бунтарски жест, който би трябвало да набавя политическа идентичност, в голяма степен фалшива. Убеждението, […]

През 1990 г. на страниците на вестник „Пулс” излиза серия от публикации, занимаващи се с различни аспекти около авангарда и проявите му в България. Много специфичен е моментът на появата на тази дискусия – на границата между две епохи: тоталитарната система на социализма вече е минало, но държавата все още не е успяла да изгради […]

Отпечатването на каталог на дадена изложба сякаш е една от многото постмодерни обсесии, която ни помага да помним фрагментите. Тази практика се налага в познатия ни вид в началото на 20 век, макар че изданията са доста по схематични от наличните днес, но става особено популярна през 60-те години, с поевтиняването на цветния печат. Но […]

Дискусия, организирана от Културния център на СУ, 21 март 2012, Театрална зала на СУ Модератор: доц. Венцислав ДимовУчастници: доц. Александър Кьосев, Илия Граматиков, музикантите от група „Гологан” – Анджела Родел, Иван Христов и Петър Чухов Бележка от Редакцията на „Пирон”: С някои съкращения публикуваме дискусията в оригиналния й вид, въпреки известна неподреденият и недоразвитост на […]

„…Ще бъдат изградени инсталации в различни сфери на танцовото изкуство…” – За творческия порив на Министерството на културата и за засилващата се роля на независимия културен сектор в България”           (Юрий Вълковски; 19 април 2012)         В началото на февруари тази година българското Министерство на културата (МК) забърка […]

Виж галериите с изображения от берлинския театрален сезон в рубриката Фото сесия „Защо при толкова много изкушения, които предлагат изкуствата с големи технически възможности за въздействие, човек отива в тази толкова стара бричка театъра?” Така преди години формулира основния въпрос на театъра Матиас Лилиентал, когато все още беше директор на Берлинския театър Хебел ам Уфер […]

Пророчество” на Веселин Димов затваря своеобразна трилогия по текстове на Петер Хандке, като предишните опити върху неговата драматургия са „Обругаване на публиката” (2005) и „Блус под земята”(2008), а в настоящия са използвани текстове от три пиеси: „Пророчество”, „Самообвинение” и „Каспaр”. Видеото, дизайнът и костюмите са на Евгения Сърбева, а на сцената са актьорите Александър Митрев […]

Още със самото си раждане като техника фотографията провокира огромен дебат относно мястото й сред изкуствата и влиянието й върху живописта. Независимо от критиците и от различните злоупотреби с нея, вече повече от век тя се е институционализирала като художествена практика и е намерила роля и място и сред най-авангардните и провокативни артистични жестове. За […]

Идеята за среща на поезия, музика и точни науки в място, обвеяно от научна романтика, има една неотдавнашна предистория в Софийския университет. Преди четири години мястото беше Обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина – да, има такава, и мнозина успяха, подобно на мене, да проникнат в нея благодарение на този форум. Признавам си – […]

Режисьорът Маргарита Младенова наскоро получи наградата на Обществото нанезависимите театрални критици за „рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия театър“. Повод за отличието са нейните спектакли „Зимна приказка“ от Шекспир в Театрална работилница „Сфумато“ и „Рицар на Светия дух“ от Боян Папазов в Народния театър. Премиерата на втората постановка беше в самия […]

Засиленият интерес към делата по повод трактори, октоподи, нагли и останала гмеж често ни се струва неоправдан: не би трябвало обаче да бъде, ако засяга делото за рицаря на светия дух в Народния театър. Авторът Боян Папазов (“Надежда Сляпата”, “Бая си на бълхите” в театъра, и “Всичко е любов” в киното) е създал плътен, тежък, […]

Капките вода, посипани върху грапава повърхност, имат непреодолимото желание да се стичат една към друга и да се сливат в малки локвички. Постепенно локвичките се събират в аморфна локва, от която сякаш всичко може да се роди и в която всичко може да умре. Това е натрапчива представа, която непрестанно се явява пред очите ми, […]

Изложба Common History and its Private Stories Куратори: Яра Бубнова и Роланд Финк Софийска градска художествена галерия, 13 март – 15 април 2012 Едва ли някой новопоявил се музей или галерия за съвременно изкуство скоро ще организира изложби, подобни на тези, които сме виждали през последните години в Софийската градска художествена галерия. Една от последните, […]

Романът на Милен Русков „Възвишение” изкушава да се „проиграе” четенето през някакви стабилизиращи литературно-теоретически рамки. Дали подобни усилия ще постигнат успех? И да, и не. Да, защото струва ми се, „Възвишение” е опит за пародиране на класически романови „граматики”. В този смисъл той може да бъде четен удачно и през Бахтин. Особено по отношение на […]

Следейки тенденциите или поне водещите такива в документалното кино, неизбежно е да се отбележи силната позиция на британските телевизионни серии от жанра. Особено силно това важи за научно-популярния жанр, където са и най-големите постижения на британското документално кино. За разбирането в пълнота на този период е нужен определен поглед върху историческия аспект на въпросното развитие. […]

След първата поетична книга на ВБВ „Е:то“ през 2000 г. излиза концептуалното продължение „Ще:“ в изчислено за последните дни на 2011 г.1, фокусирано върху темата за времето. Иронично и едновременно с това обосновано сериозно авторът ни приканва отсега да очакваме третата и последна книга през 2022 г., затваряща цикличността на човешкия живот във фикционалното разместване […]

След Пабло Пикасо, Деймиън Хърст и Анди Уорхол в Музейната галерия за модерно изкуство се усети съноподобното ухание от градините на каталунския художник Хуан Миро. Началото на поетично-живописния сън бе дадено на 16 декември 2011 г. Експозицията съдържа 45 цветни литографии, създадени в късния период на модерниста – между 70-те и 80-те години на ХХ […]

Двигателите са запалени. 15 декември. За всички, които празнуват международния ден на чая – наздраве! Това поле в календара обаче е споделено от още едно събитие. Ден на Лудвиг Земенхоф, създателят на Есперанто. От 2011 г. тази дата може да се похвали с троен празник – Сдружението за интернационално сътрудничество скъсва пъпната си връв (а […]

На 20 и 21.01.2012 г. на сцената на Народния театър „Иван Вазов” гостува ирландската театрална трупа „Фишамбъл ”. София е една от дестинациите в международното турне на моноспектакъла „Тишина ” на Пат Киневан, който след бурния си успех на редица театрални сцени в цяла Ирландия, Париж и на Фестивала на изкуствата Голуей печели две големи […]

В българското театрално пространство не е честа практика опитът за симбиоза между поезия и сценично действие. В повечето случаи поезията се представя от автора било по повод на новоизлязла книга или като самостоятелно четене от ръкопис, в друг случай от актьор, най-често артикулиращ стихотворенията с интонация и ударения, които изместват фокуса и отдалечават строфите от […]

Мястото: гр. Шабла, ул. Марица 22 Събитието: Изложба на съвременно изкуство – “Мазето на баба Васа” Откриването: 06.08.2011г. – 20.00 ч.; от 22.00 ч. – концерт на DJ Doma     Като че априорно е предпоставено, че вместилището на съвременното изкуство, топосът, в който то се създава и провокира, е градът. Това изкуство изглежда предназначено […]

Брой № 6 на онлайн списание „Пирон” се фокусира върху теми и идеи, дискутирани в интердисциплинарното поле на съвременните изследвания на визуалната култура. Целта е да се представи на българската публика значими автори от различни точки на света, както и български изследователи, работещи в същото поле. В този смисъл това издание на списание „Пирон” продължава […]