Събитието: Изложба на съвременно изкуство – “Мазето на баба Васа”

Откриването: 06.08.2011г. – 20.00 ч.; от 22.00 ч. – концерт на DJ Doma

 

 

Като че априорно е предпоставено, че вместилището на съвременното изкуство, топосът, в който то се създава и провокира, е градът. Това изкуство изглежда предназначено за субекта, обитаващ големия град – за “гражданина”, обстрелван от визуални камъни като с прашка и до голяма степен лишен от кротката възможност за уединение, покой и съзерцание в ежедневието си. Та смята се, че тъкмо този натъртен, но и закален субект, бунтувайки се, преобръща опита на традицията, рефлектира върху заобикалящия го образен материал и изобретява чрез конфронтацията си съвременното изкуство. И не на последно място, след като достига анархизма и поливалентността му, “гражданинът” се забавлява, като размества камъчетата в културната мозайка.

В същото време “селският субект”, т.е. жителят на селото или на много малкия град, в който “освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи”, оценява като събитие – в смисъл не някакво грандиозно, а просто един вид реализирано случка – всяка културна проява на местна почва; стига изобщо да се е осведомил своевременно за него. Не обстрелван, а зажаднял е “селският субект” – за изкуство, било то традиционно, съвременно или пост-случайно.В Шабла, в къщата на 82-годишната баба Васа е станало традиция всяка година да се организира изложба на съвременно изкуство, да се приемат гости – защото посетителите са нещо повече от обикновени зрители. Дошлите на събитието добиват статут на лични гости на фината и аристократична домакиня, която говори за себе си като за “галеристката” и за която е трудно да се повярва, че цял живот е била млекарка. Всъщност проявата е хибрид между изложба и хепънинг. А след 22.00 часа откриването прераства в парти с DJ програма, което обикновено продължава до сутринта (стига аудиторията да не е слънчасала).

Идеята за галерия “Мазето на баба Васа” е на нейния внук Лазар Лютаков, който живее и работи във Виена в сферата на съвременното изкуство. По неофициални сведения, когато бил абсолвент, Лазар създал пространството, като претекст за ежегодни летни посещения на родната Шабла, в отпор на желанието на неговата приятелка да прекарват летата в нейната родна Франция.

Изложбата не търси фокусиран поглед върху определена тема, а се концентрира върху възможностите за активно присъствие и въздействие, макар и за кратко в непозната и непривична среда. Артистите имат една седмица да се потопят в конкретната среда, а след това още една седмица за реализация на идеята си, естествено, вмествайки се в определен бюджет. Принципът за участие предполага произведенията да са изработени специално за събитието и да не са излагани преди това.

През този сезон куратор на изложбата е Леополд Кеслер. Той от своя страна е поканил Н. A. Волф, Ян Махачек и Никола Алипиев, като самият куратор също взима участие в нея. Кеслер живее и работи във Виена. Неговите намеси в публичното пространство представляват неочаквани наблюдения върху скритата икономика на ежедневието, маркирайки сложна система от пространствени и междучовешки отношения. Работата, която представя Кеслер, е видеослучка с возило. Видеото започва с кадри на каруца и магаре, следвани от играещи си деца. От каруцата приютила баба и дядо, запътена към нивата или към гората за дърва, фокусът се измества върху лека кола, която няма шофьор, но целеустремено се кормува сама. Проследяваме маршрута на одушевения автомобил. Привечер колата сама се паркира – пред същата къща, от която е тръгнала каруцата – къщата на баба Васа. Зрителят постепенно стига до извода, че колата е като технически подобрена, еволюирала роднина на каруцата, като потомък от бъдещето, който се завръща от блудното си (а може би и мутренско) странство. В противовес на родното и прастаро – това е возило, което само чертае траекторията си, надарено с паратехническата възможност да взима решения, да осъществява избори. Автомобилът се прибира, завръща се на село, като че търси покоя на малката уличка (също както умореният кон на каруцата, който иска да се прибере). Той е одушевена техника, която избира селската идилия пред градската бъркотия!

Ян Махачек е учил скулптура и сценография във Виена и Карлсруе. Неговите работи се разполагат на границата между медиа арт и пърформанс. Автор е на инсталации и късометражни филми. В настоящата изложба неговата работа е видео инсталация. Тя се прожектира на два успоредни малки екрана, като на двата екрана тече различен видеоматериал. Кадрите са заснети със специално устройство, подобно на каска и обединяващо в себе си две прикрепени една за друга камери. Целта на устройството е едновременното заснемане на субекта и на визуалното му поле, т.е. на това, което субектът регистрира като образна динамика, като образи и промяна-смяна на образния материал, на това, което субектът вижда, извършвайки безспирно въртеливо движение. Така за зрителя едновременно стават видими и гледащият субект, и обективната, заобикаляща го среда. За гледащия отстрани обаче “субектът” се оказва обект (герой, персонаж, протагонист) на действието, а заобикалящата го – за него “обективна” среда – за зрителя е станала субективна, среда на героя. Получава се наслагване, разминаване в субектно-обектната реалност, на субективно-обективния поглед. На всичко отгоре всичко това се върти на бързи обороти; а може и да се смени посоката на ротация.

Единственият участващ българин е Никола Алипиев, завършил НХА. В изложбата са представени две негови живописни платна. Картините му се възприемат чрез продължително вглеждане, изплуват и се наместват от цвета и тъмнината. Фигурите динамично се обтягат в напрежение, в стремеж да се образуват и смислооформят. Разтегнати, вибриращи тяло и лице. Платната предпоставят емоционалност в нюанса на интерпретацията. Динамично пулсиращите платна на Алипиев онагледяват парадокса между статиката на живописното изображение, невъзможността му да се раздвижи, да се о-живи като видеоизображението и непрекъснатия му стремеж към това. Мечтата на изобразителното изкуство да постигне илюзията за движение на формата идилично се завръща в платното, а оттам в рамката или по-скоро в обез-рамкираното поле на въображението и фантазията на реципиента. Идилично движение от видеоекрана към лентата на индивидуалните за всеки, фикционални, неродени образи. Трите работи – на Леополд Кеслер, Ян Махачек и Никола Алипиев, са разположени в основното изложбено пространство – мазето, чиято площ е 10 квадратни метра.

Последната работа е на Н. А. Волф – Нушка и Александър Волф от Берлин. Централен елемент в творчество им е девалвацията, реинтерпретацията и възраждането на традиционни ценности от различните аспекти на фолклора. Работата им е разположена в градината и представлява предметна композиция. Върху пръстта на градината са разпръснати патици, хранилки и поилка за патици, пънче за колене на патици и секирка – всичко от пластмаса. Това е първата спирка от инсталацията, втората е задният двор, където се намират голям брой красиви и реални патици, а също и истинско пънче за колене, върху което са загинали достатъчно много птици, станали на супа (и пр.). Пластмасовите копия на истинските патици са техни естетизирани дубликати, скулпторни пластмасови повторения, визуални мултипликации, които ги възвеличават, но в същото време и ги банализират, премествайки ги от средата на nature made в средата на индустриалното ready made. Първата спирка е при ready made патиците, втората при nature made патиците – т.е. реализирано е обратно движение – от прогрес, технологизация и естетизация на селския бит към естествено, сетивно и романтично изживяване на красотата и смъртта на патицата, или на природата.

“Мазето на баба Васа” е място за различни художествени практики, които разширяват културните и естетически възможности и светоглед на шабленската културна среда. Такива проекти разколебават естетическата опозицията град–село, осъществявайки си самопроизводство на контекст и разказ. Но става и нещо по-важно, метасъбитие: съвременното изкуство е извадено от обичайния си контекст и е преместено в непривична – селска, идилична – перспектива.

Не съм добре запозната с местната културна среда, мога да кажа само за този път: изложбата се състоя по време на шабленската седмица на културата, в която централно място заемаха изяви на таланти, „оттласнали” се от Шабла. На събитието в къщата на баба Васа присъстваха познати и приятели на организаторите и домакинята, съседски деца, туристи с интерес към съвременното изкуство или към нестандартно поднесеното забавление и може би най-важно за инициативата – приятели и познати на (шабленския) DJ Дома – “алтернативни” за Шабла момчета и момичета. В този смисъл може да се каже, че съвременното изкуство и в града, и на село, отчитайки, но и анулирайки различията си, функционира като подслон, като вместилище, като сцена за изява на опако мислещите, затова и фактът, че DJ Дома пя с гръб към публиката, не шокира никого. Според мен инициативата би била изключително успешна и ако в течение на сезоните успява устойчиво да привлича вниманието на шабленската младеж и общественост.

Не зная как това се възприема от местните хора, но за мен има нещо магично в това да се разхождаш из къщата и двора на баба Васа, с изобилието им на артефакти от минали години, със странните машинарии, сменили предназначението си, с множеството обекти и предмети, разпръснати и по интересен начин битуващи и взаимодействащи си със средата. “Мазето на баба Васа” провокира въображението по един уютен и некомерсиален начин. Би било хубаво, ако в малките градчета има повече такива места, които слагат в ръката ти лупата на фантазията и раздвижват – както в “Мазето” – идилии!