Скандално, по-скандално, най-скандално, Лейди Гага
Изкуството да бъдеш провокативен с всяка своя изява се удава на малцина. Да успееш да привлечеш общественото внимание не е толкова трудно, но да го задържиш върху себе си е плод на изтощителни усилия, както и на много сериозна екипна работа, какъвто е случаят със Стефани Джоан Анджелина Германота, по-известна като Лейди Гага. Нещо като Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, или просто Пипи. Певицата наистина напомня на чудата героиня от детската литература, но по-скоро от приказките за вещици, магьосници, таласъми. Дамата, сама прикачила към името си благородническа титла, разтресе американската поп-сцена в началото на юни с последния си сингъл – Alejandro. След предишното й изпълнение Telephone, съвместно с Бионсе, не смятах, че е възможно да стигне по-далеч в шокиращите приумици, но клипът на Alejandro, както и изпълнението на песента, поставят много въпроси за посоката на съвременната поп-музика. Това е насока, която Лейди Гага не следва, а самата тя начертава.
Цитатният принцип присъства много ясно в парчето. Заимстването от други певци проличава на всички нива на изпълнението, включително и в клипа към песента. Плагиатството тук обаче е превърнато в творчески осмислен процес. То е със своя логика, целенасочено и съзнателно неприкрито. Умението да „цитираш правилно” очевидно е присъщо на певицата до такава степен, че зрителят с нетърпение очаква накрая едва ли не да види библиографията на парчето. Такава няма, но все пак очевидни са сходствата в звучененето с диско музиката от 90те – Ace of Base, а също и с по-стари групи като ABBA. Приликите продължават в тази посока с акцента в говора, който Лейди Гага имитира в изпълнението си – във връзка с шведските изпълнители (Ace of Base, ABBA) се задълбочава. Критиката е склонна дори да обвързва Alejandro с конкретна песен на АВВА, носеща заглавието Fernando. Много по-тясна връзка се забелязва с друг изъплнител и то не кой да е, а Мадона. Нещо повече – песента е сякаш директно послание към творчеството на Мария-Луиза Чиконе от по-ранните й години. Песни като Like a Prayer, Human Nature и Vogue сякаш са компилирани в едно, за да създадат Alejandro. Стилът на видеото върви от графичното цветово решение на Human Nature и Vogue към иконоборческата символика в Like a Prayer. Заиграването с религиозни мотиви е изпитан трик в биографията на скандала, който Лейди Гага използва в клипа. Особен диспут предизвиква сцената, в която певицата, облечена в монашеско облекло, поглъща броеница. На порицанията от страна на католическата църква режисьорът на видеото Стивън Клайн отвръща, че сцената е израз на желанието на певицата да погълне светостта.
Религиозните препратки са вече твърде експлоатирани от предшествениците й, за да предизвикат скандал. Стилът на клипа обаче е впечатляващ. Осезаем е фотографският опит на Клайн, който се изявява тук като режисьор. Картината е решена в три цвята – бяло, черно и червено. Видеото е „обрамчено” от две сцени, в които става ясно, че певицата е на кабаретна сцена. Този подиум обикновено се свързва с представяне на скечове и забавна програма, но не и когато на него е стъпила The Fame Monster . Публиката се състои от мъже в униформи, наподобяващи наци-стилистиката. След солово изпълнение на цигулка на “Csárdás” на италианския композитор Виторио Монти певицата оплаква неосъществената си любов, като текстът се състои предимно от натрапливото повторение на името на любимия Alejandro – нищо впечатляващо няма в думите. Съпътстващият ги визуален образ е носителят на внушението. Зрителят наблюдава заедно с Гага тържествена траурна процесия, която пренася едно окървавено сърце. Връзката с изповедта на лирическата героиня за безрадостния черно-бял живот без любов дава основание сърцето да се припознае като „свещена реликва” от нейната младост. Следва хореография на танцьори с неясна полова принадлежност и симулиран сексуален акт на Гага с един от тях, като певицата е в ролята на мъжа. Като цяло – минорно настроение от любовната драма и объркана идентичност, причинена от преливането на социалните роли (а може би от смесването на АВВА, Мадона, Виторио Монти и т.н.). Финалните кадри от сцената на кабарето оставят неразгадана загадката дали всичко е било само спектакъл или спектакълът е всичко.
Съзнавам, че за звезда с репутацията на Гага е трудно да продължава да се употребява думата скандална без да се изтърка прекалено. В случая с Alejandro обаче тя доказва, че знае точно как и кога трябва да обърне платната и да смени посоката на творчеството си. След супер-кичозни като визия изпълнения като Telephone, където насилието над окото и разума е трудно поносимо, тя се появява с парче, което спокойно може да се определи като носталгия по ретрото и отново дава заявка за трайно присъствие в първите места на класациите. Въпреки кича, с който Лейди Гага облъчва феновете си, тя все пак е любопитно явление на сцената на MTV. Позицията й може да се определи единствено като гранична – и е поп и не е поп, и е комерсиална и е настандартна, и е забавна и иронична, да не говорим, че е между мъжкото и женското в своето поведение. С Alejandro изпълнителката прави хазартен ход. До този момент е трансгресирала всички граници на скандала и единственото, което й остава, е да шокира с това, че вече не е скандална. Такива големи обрати провокират любопитството на зрителя и в момента с нетърпение се очаква следващата й стъпка – може би от не-скандална ще стане скандална или пък, тъй като всички очакват това, да ги изненада че пак е не-скандална, а може да влезе в манастир или да започне да се занимава със земеделие или с ядрена физика или – кой знае? – та нали това е голямата звезда – прави каквото си иска…