Встъпителните уточнения на ВБВ изтъкнаха парадоксалната роля, в която той е попаднал, допускайки представянето на „Ще:“ на премиера с неговото участие. Авторът, превърнал се в пишеща и редактираща машина, разсъбличащ и коригиращ съблазните на авторството, е принуден в самия жест на своето публично говорене да разомагьоса енигмата ВБВ. Той направи това, като демонстрира как неговата книга функционира като цялост подобно на машината, която на моменти се разпада и неизбежно разкрива създателя си. Машинната структура на стихосбирката е на принципа на матрьошките и всяка една от трите части – Щения–Общения–Обобщения – включва и обгръща предишната, оформяйки последователно фабула. Но частите могат да съществуват и самостоятелно, дори според поета по-лесно се възприемат, отколкото заедно. Всеки следващ текст отмества темата и емоцията, всеки от тях може да бъде разчетен през различните десет стила, описани в иронично-концептуалните ключове, които книгата дава за себе си в своя край.

Но който стигне до края, си спомня и категоричното отношение на ВБВ за бъдещето – „То е необичайно, независимо от нашите проекти и конструкции, това, което се случва, по някакъв начин ги измества“².

Събитието „Ще:“, определено от Александър Кьосев достатъчно изчерпателно и ясно като „антидемократичен проект“ (поради елитарно-херметичния харктер на своята интелектуална поетика), изразява тъкмо тази идея за предизвикателство към читателската рецепция, за антиконсуматорска и антикомерсиална литература, която не е смилаема лисно, която не бърза да бъде издавана и разгласявана в премиери и интервюта, а максимално да затяга болтовете, така че да се чете „спънато“, трудно и бавно. Тук веднага се отварят полета за асоциации с различни традиции на писане, внимателно обходени от Миглена Николчина в статията й за ВБВ във в. „Култура“. Там тя допълва образа на „Ще:“, наричайки го „триделен“ „свръхпроект“, боравещ не с един, а с много несъвместими по своята природа езици³. Бъдещето на книжното тяло се предопределя от изкуствените и механизирани знакови системи, подобно на дигиталното и цифрово изграждане на фотосите единствено от нула и единица – подобно на магическия квадрат „Цифрите срещу числата“ („Ще:“, с. 96) или на „Псевдолабиринт“ (с. 88). Това прилича на нещо, което може да се разчете само чрез смартфон, сканиращ кода и създаващ текст, или на шахматната партия „Защита“ (с. 56).

Звуците пишат, не авторът, това е друго твърдение на стихосбирката. Пример могат да бъдат стихотворението „Търговия на дребно“, което е направено по повод друг концептуален проект на ВБВ – „Акорд:еон“, на 13.04.2011 с участието на Андрония Попова („Насекомикс“), Веселка Тончева и Веселина Калинова на акордеони, и поезията на ВБВ, Димитър Кенаров, Мария Калинова, Камелия Спасова. На премиерата ехо от това предишно събитие беше и звуковата среда, която идваше от акордеона на Веселка Тончева.

Допълнителен и съвсем различен паралел за разшифриране на странния проект на ВБВ за бъдещето може да се търси на още едно неочаквано място. Става дума за историята на европейското кино – в лицето на филма „Метрополис“ на Фринц Ланг с концерт на немския джаз музикант Маркус Хорнна, прожектиран на настоящия София Филм Фест на 19.03 2012 г. От подобни случайни съответствия между поетически и кино събития окото получава шанс: то може (или трябва?) да поеме нова технопластика и ще получи възможност през нея да фокусира неразчленимите и необичайни картини и думи в стихосбирката. Защото това е окото на технологизирания свят, в който хората и машините се опитват да намерят обща писменост и да постигнат желания помежду им диалог. Ако в „Метрополис“ се появява за първи път изкуственото същество в киното – жената-машина, роботът Мария, то в „Ще:“ за първи път в органичния и субективен жанр на лириката се появява механичният автор, за да постави въпроса за бъдещето, чиито корени, калкулации или отгатвания се намират в закономерното подножие на миналото, което предстои.

Във финала на настоящия текст искам да обърна внимание върху един не толкова естетически, колкото морален въпрос. Въпреки предстоящите предречени апокалипсиси ВБВ има мисия, дори дълг, да доизгради тялото на своята безупречно функционираща машина на времето. Премиерата на „Ще:“ е събитие, което ще продължи точно толкова, колкото е нужно за израстването на новия проект за миналото. Неизвестно е от каква материя ще бъде той. Но има знаци, които вече ни подсказват. Важното е авторът да не забрави, че е обещал да се появи.

1. Премиерата на тази машинна книга се състоя в Новата театрална зала на СУ, организирана от издателство „Жанет 45“ и Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя се случи на 1 февруари 2012 по обичайното време 19 часа – но знае ли човек дали това също не беше изчислено и вписано в темпоралните схеми на ВБВ? [↩]
2. В разговор с Валентин Дишев, http://dictum.mediabg.eu/?cat=11януари 21, 2012 – 11:31 [↩]
3. „..от числата през грузинската азбука и магическия (математически) квадрат до баркодовете“ –Миглена Николчина, – „Щ. е то“, Култура , Брой 8 (2670), 2 март 2012. [↩]