Замъкът в града: реалност, въображение, култура
Резюме, ключови думи и биография:
Докладът разглежда известни съществуващи примери на замъци и популярни образи на сградите от филмовото изкуство и „фентъзи” културата. Извеждат се основните структурни и пространствени белези на архетипа „замък” в културното пространство, вариациите „растящ замък”, „клъстър от замъци” и „летящ замък” и се анализира вписването на замъка във визуалните и културните кодове на съвремието. Проследява се семантиката на динамичната връзка между собственика на замъка и сградата. Изследват се рефлексиите на постройката във фентъзи културата и професионалните архитектурни коментари. Проучват се измененията във функциите и конотациите на сградата във времето и тяхното влияние върху архитектурното й решение.
Ключови думи: замък, архитектура на замъка, конотации на замъка, архетипът „замък” в културното пространство
Д-р арх. Стела Ташева е главен асистент в ИИИзк, БАН, сектор Архитектура, а полето на научните й интереси обхваща темите архитектурна графика и комуникация, българската архитектурна графика и история и теория на архитектурата и композицията.
………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
Замъкът в града: реалност, въображение, култура
Основна цел на статията е откриването на „съвременния замък” в градската среда и бъдещите тенденции в неговото присъствие. В текста ще анализираме замъците от гледна точка на тяхната визия, пространствени и функционални особености: изградени, описани или въобразени. Ще проследим случаи на прехвърляне на архитектурни и визуални концепции между сгради с общи културни конотации или варианти на създаване на нови значения на конкретни архитектурни елементи.
Особеност на замъка е неговата архетипност и силното му въобръжаемо присъствие. Идеята за сградата витае в няколко архитектурни решения с отделни имена, но преливащи във формите и функциите си. Най-общо замъкът е укрепена резиденция на благородник или господар (1). По-този начин в него се обединяват характеристики на луксозните жилищни сгради като „палати” и „дворци”, на укрепените селища – „крепости”, доколкото те също са „дом” и „собственост” на феодала, и на различните отбранителни съоръжения като „кули”, „укрепления”, „фортове”, „донжони”, „цитадели” и пр. Сравнително древен пример, показващ прехвърляне и обобщаване на принадлежност между значими архитектурни обекти, е следният библейски цитат: „Давид живееше в тая крепост, затова я и наричаха Давидов град”, (2) Тук крепостта (цитаделата на града, неговият замък) е дом на Давид и поради това и самият град се възприема като (става) принадлежащ на Давид, определя се чрез него.
Многозначието и преливането на термините се среща не само в българския език. Например, френската дума château, с която се обозначават различни замъци (като в израза „замъците на Лоара”: Château de Chambord (фиг.1), Château de Blois, Château de Cheverny и т.н, châteaux de la Loire), се използва и за централно разположените в столичния град кралски дворци като „Château de Versailles”. (Вероятно това може да се обясни с дългата история на столичните постройки, но съвременната диспозиция на наименованията, и нейната голяма публичност е факт, изиграващ своята роля.) На английски „замъкът” може да бъде преведен като castle (идващо от латинското castellum – малък отдалечен форт), но и като fortress, fort, tower, outpost, manor house, mansion и дори palace (Palace of Versailles). На немски замъкът – castle – се превежда като burg и schloss, но в английски текст думата burg вече се възприема като нещо по-голямо: „крепост, защитен град” (3). По този начин имената на сградите в историческите примери могат да съдържат в себе си всеки от изброените вече термини, но да представляват не друго, а именно замък, или обратното – наименовани като замък постройки да са много повече дворци или крепости…
Според „Български етимологичен речник”, думата замък означава крепост, дворец и се е образувала “чрез руски – зáмок, от полски – zamek, а то от чешки – zámek. Чешката дума калкира: slōz ‘ключалка; средновековна крепост’ а тя – лат. clūsa ‘крепост’.” (4). Другото значение на руската дума зáмок е катинар, катанец и също: ключов камък – елементът, който увенчава, но и завършва конструктивно зиданата арка. Ще отбележим, че „сигурните” и „защитени”, централно и високо разположени пространства, са основна характеристика на замъка, а и цялостната му локация често „увенчава” и завършва градския силует.
Архетипността на замъка е изразена и в цикличното му появяване във времето, като сградата отразява актуалните във всеки период културни и исторически специфики.
Счита се, че в по-тесен смисъл понятието „замък” и неговите архитектурни характеристики са обвързани със Средновековието. Първите замъци се появяват във феодална Европа като защитни съоръжения на местните владетели (5) и се превръщат във важен белег на обществения строй. Те са основни фактори за отбраната на селището или клана и същевременно са елементи от системата на държавната военна машина. Главната им функция е военна, като акцентират и на високата социална позиция на своя собственик и съответно и конотациите на архитектурните им визии включват „мощ”, „сила”, „отбрана”, „защита” и „власт”. В Северна Европа за първите замъци е разпространена схемата „motte and bailey” – система, обичайно заградена от ров и палисади, която съдържа дървена кула, издигната на изкуствена могила (motte) вътре в или фланкираща двора (bailey) с останалите постройки (6). По-късните укрепления се изпълняват със смесени конструкции (каменни стени и завършващи дървени покриви и елементи) или като компилация от изцяло дървени помощни и каменни „знатни” постройки. Отделните обекти в замъка се подреждат в йерархия, обособяват се защитните кули и донжоните в сърцевината и се разделят военните от жилищните помещения. Подчертано се степенуват линиите на отбрана, в които нападателя преодолява редица препятствия: външен ров и капани, крепостна стена, кули и укрепления, вътрешни порти и прегради, палисади, цитадела или донжон. По този начин се постига слойно съдържание на сградата като най-защитените (с най-много линии на отбрана) са и най-ценните помещения. Поради нуждата замъка да издържи обсада, се подготвят и скрити хранителни складове и тайници, акумулират се енергийни и оръжейни запаси, и се изграждат самостоятелни вътрешни водоизточници – извори или цистерни.
Базовите функции на замъка до края на Средновековието са две: на укрепление и на резиденция. Техните архитектурни изражения обаче могат да се комбинират в по-сложни функционално структури (крепост съдържаща повече военни единици или население, или укрепен дворцов комплекс в стратегически територии) (фиг.2), като по този начин отварят възможности за нови архитектурни пространства и многопланово функционално зониране.
Фиг.2. Комбинации на функциите на замъка. Натрупване на приложения и обеми.
При предаването му в наследство или друга смяна на собствеността, потребностите към сградата се развиват и множат. Новите собственици се опитват да оставят своята следа, като актуализират целите структури или добавят допълнителни крила и съоръжения. Върху стените и покривите се полагат скулптурни украси, а интериорите се декорират богато. Търсят се нови вътрешни обеми и дворни постройки: параклиси, складове, жилищни и занаятчийски площи, библиотеки и кабинети, като проектът на сградите става обект на военни и научни изследвания. От семиотична гледна точка, при пълното разгръщане на функциите на замъка в изгледа му се търсят нови конотации като „сигурност”, „престиж”, „елит” и „блясък”, подчертава се неговата непристъпност, издигнатост и великолепие.
Масовото въвеждане на барута, измененията в начините на водене на война и отбрана и краят на феодалната системата от васални крепости и селяни обезсмислят средновековните функции на замъка. Поради намалялата полза от тяхното поддържане средствата се пренасочват и съществуващите сгради се изоставят неподдържани или се дострояват по изцяло нов начин като укрепени селища или дворци. Повечето кралски палати в Европа като комплексите Лувър (Palais du Louvre), Буда (Budavári Palota, Burgpalast), Лондон Тауър (Tower of London), Варшавския кралски замък (Zamek Królewski) и пр. съдържат в основите си (или в някои от страничните си структури) средновековен замък.
Извън контекста на Средновековието укрепени резиденции и военни постове, формиращи на практика класически замъчни структури, могат да се проследят в Античността и древните цивилизации, или в аналогичните на средновековните ситуации световни примери (като например във феодална Япония – фиг.1).
За замъците в България мненията са противоречиви. Според прегледа на терминологията от Стоян Попов, освен традиционните гледни точки „някои учени считат, че всички крепости са с функция и на замък”, други „разпознават под използвания в редица извори термин „кула” най-вътрешното градско укрепление – замък”(7) и пр. Самият Попов приема за определение на замъка израза „укрепена владетелска резиденция” (8). Съгласно изведената по-нататък от него типологизация (9) замъците в България се групират в четири категории: странично свързани с крепостната стена, разположени централно в цитаделата на крепостта, издигнати върху хълм или възвишение или с трапецовидна форма, фланкирани от естествена защита – скала. Всеки от тези типове замъци може да намери своя аналог и извън страната ни, като спецификата на тези разположения се превръща с времето в специфика на замъчната визия.
Въпреки разрухата, драматичните последни сражения и претопяването на сградите в нови структури, с времето легендарните готически образци на замъци придобиват нова роля за националните движения. Те се декодират като своеобразен белег на технологично и стилово усъвършенстване в уменията на съответните народи и така придобиват статута на национален символ. За високото културно значение, отдавано на замъците и визията им в периода на неоготическите търсения, можем да съдим например от репликата на Джон Ръскин по повод възможността да посети Америка: „Не бих могъл, дори за няколко месеца, да живея в страна, толкова жалка, че да не притежава замъци.” (10).
В носталгично търсене на замъка някои изолирани планински дворци през XVIII и XIX век се опитват да възродят средновековните замъчни форми подобно на двореца Нойшванщайн (Neuschwanstein Castle, Schloss Neuschwanstein – Замъкът „Новата лебедова скала” – фиг.3). Неговото строителство е започнато от Лудвиг II (Безумни) през 1869 г. като сграда, „вдъхновена от старите германски замъци” (11), с декорации от фолклорни сцени и картини от оперите на Вагнер. Подобен пример е построяването на Червения замък (Castell Coch – фиг.3) в Уелс, възстановен в неоготически стил в периода 1871-1900 г. върху останките на укрепление от XIII век. Такива замъци подчертават конотации от типа на „готика” и „национална гордост” в прочита си.
Своеобразен връх в преследването на приказната семантика на замъка е наивистичната склуптирана постройка „Le Palais idéal”, построена от пощаджията Фердинад Шевал (Ferdinand Cheval) в Отрив през 1902 г.
Подобен тип замъци и възстановки спазват общи схеми и структури на замъка, но нямат военните функции на средновековните постройки нито като защитно съоръжение на даден благородник, нито като част от отбраната на „кралството”. Военните функции в градските и държавните структури се поемат от крепости, академии и казарми, като към резиденциите на благородниците се разполага много малка част от войсковия ресурс. В тези замъци обаче се запазва жилищната функция за благородническото семейство и конотациите на „престиж” и „елит”, както и възможността за самостоятелно съществуване (под обсада), а реалната военна сила е заместена с идеята за сила – например чрез цитации на вече възприети като изражения на „мощ”, „силен дух” и „непристъпност” архитектурни форми.
Замъкът обаче съществува не само в реалността на архитектурата, било то планиран или построен: с времето той заема и пространствата на въображението и идеите. Той е част от безброй приказки, фолклорни творби, литературни и философски произведения и митологии, а следствие от това представяне става все по-многоплановото му разчитане като символ.
Първоначално замъците се сливат със селенията на боговете: дворците на Олимп, строени от Хефест и оградени от зиданите от циклопи стени, залите за пиршества на Валхала, Райските чертози, Дворецът на Цар Слънце или на Луната (Месецът). Тези сгради са с общ митологичен образ и имат общо „замъчно” предназначение – на укрепление и „божествен” дом. Техните архитектурни решения обаче имат много версии на архитектурата съобразно религията, в която се позиционират. Близки до тях са замъците-домове на стихиите, например Снежният замък и Подводният замък. Сборни, многократно описвани образи, всеизвестни и все пак неопределени стават и легендарните структури като Дворецът и Лабиринтът на Минос, Соломоновият дворец или дворецът на Валтасар във Вавилон.
През Средновековието в рицарските истории особено популярни стават замъците на определени типове герои: различните форми на Омагьосания замък, Замъкът на Великана (Дракона, Чудовището, Джуджето и пр.), Замъкът на Девицата (Спящата красавица, Кулата на Рапунцел и т. н.), Подземният замък (на Царя на гномите, джуджетата и пр.), Облачният замък (пренесен от магьосник, летящ в небето) и т.н. Всеки от тези замъци има нещо характерно, с което да привлече своите обитатели или нападатели – стени и украси от черепи и кости, способността да лети или да бъде невидим, непристъпни, понякога огледални или стъклени стени, „вечни” пазачи с магически сили и хазна от съответните безценни съкровища. Но в тях се запазва и основната замъчна логика – тези сгради в същността си са укрепени домове (покои) на специална, макар и не задължително с благородна кръв, личност, решени със слоеве от отбранителни линии. Различните версии на замъците с лекота преминават от една история в друга: можем да срещнем Замъка на Великана както в рицарските истории, така и в приказки като „Джак и бобеното зърно” или „Котаракът в чизми”. Най-общо в пространството на фантазията се формират два огледални образа: „Тъмният замък” – домът на отрицателния персонаж, и „Светлият замък”, където обитават положителните герои. Макар че „светлината” и „тъмнината” са обичайно изразени чрез материални архитектурни елементи, преминаването на сградата от едната категория в другата е възможно при съответното действие или ритуал: победа при двубой или изпитание, освобождаване на пленник, жертвоприношение, разваляне или налагане на магия или проклятие, женитба и пр.
Появяват се и профилираните към определените легенди замъци – като Замъка Хеорот на Хротгар в сагата за Беоулф (12) или Замъка Корбин (Карбонек), съхраняващ Светия Граал според Малори (13). Връзката между замъка и собственика или обитателите му става по-подчертана, като често смъртта на собственика води до загиването на замъка или обратното. В някои случаи замъкът естествено приема и напълно човешки качества подобно на Колебаещият се замък на Джон Бъниян (14).
Специфично отношение към замъка разчитаме и в изрази като „въздушен замък”, с който се обозначава труднодостижима и твърде разкошна цел, по аналогия със скъпа замъчна сграда, с невъзможен достъп или невъзможна като продължителност на съществуването. При все това, наблюдателят обикновено симпатизира на смелостта на подобна въздушна конструкция и в книгата си „Уолдън, или Живот в гората” Торо пише: „Ако сте построили замъците си във въздуха, работата ви няма да изчезне, там трябва да е мястото им. Сега поставете и основите под тях.” (15)
Постепенно описанията на замъците се специфизират и стават част и от новонаписаните истории, а присъствието на замъка се превръща в задължителна, дори донякъде самостоятелно участваща сценография, подобно на езерния образ на дома Ашър. Но докато замъкът в Изумрудения град Оз, замъкът на граф Дракула, замъкът Минас Тирит или дори замъкът Връхни имат своята осезаема архитектурна логика и материалност с конкретни помещения и визия, то постройките от типа на Тъмната кула, Дворецът на Амбър или Хогуортс прекрачват рамките на реалността, мащаба и пространствената свързаност, създавайки фантастични компилации между известни образци и легенди и необходимите в сюжета връзки и възможности на магически пространства и преминаване на граници.
Присъствието на тези замъци в художествената литература обогатява представата за „замък” по нов начин. Тя излиза извън рамките на феодалните отношения, отбранителната функция или готическата стилистика и добива нови специфични конотации като „фантазия”, „мистика” и „драматичен архитектурен акцент”, като се обвърза силно с настроението на определена сцена, личност или сюжет. Новите представи за замъка се размножават чрез печатното слово и достигат до голям брой от читатели, много по-широко разпространение от например опита на отделни аристократи с опознаване на някои реални замъци при извършване на Гран-тур. При все това обаче се запазват и останалите замъчни конотации: „сила”, „власт”, „защита”, „престиж”, „елит” и „средновековно достижение”. Така идеята за замъка се насища с нов смисъл, като създаването на подобни конотации у наблюдателя чрез архитектурния облик се превръща в една от целите на сградата.
След отмирането на средновековната структура се очертават две направления в създаването на нови замъчни сгради: на прехвърляне на визията и структурата на замъка върху образци с незамъчна функция и на прехвърляне на замъчните функции върху други сгради с принципно друго предназначение.
Своеобразното „изтупване” на замъка от неговите функции и присвояването на замъчната визия към нови теми и области е особено интересно в периодите на модернизма и постмодернизма. Национализирането на редица дворци и превръщането им в държавни институции, музеи и галерии са примери на рационално повторно използване на замъчния ресурс от конотации като „престиж”, „елит”, „национална гордост”, и дори „фантазия”.
Автентичността на замъка обаче не е задължително условие за прочит от този вид. В епохата на постмодернизма особено популярен е силуетът „Замък на Пепеляшка” (фиг.3), лого на филмовата компания „Дисни”, замъчните визии и намеци, като база за конотациите на сградата често се търсят в новопостроени хотели, вили и дори обществени сгради. Разчитайки на високата привлекателност на архетипа, се създават и различни опростени конструкции на бутафорни гумени и дървени замъци и лабиринти в парковите и атракционните центрове като жизнена асоциация с реалната постройка.
Друга възможност за постигане на престижните конотации са „домашните замъци”, построени за забавление в задния двор (16), или кичозните замъчни украси по резиденциите от нисък клас.
По-мащабно търсене на замъчни конотации е видимо при строежите на замъци за туристически или сценографски обекти като замъка Геделон (фиг.4) във Франция или крепостта Озарк в Арканзас. Тези проекти се опитват да приложат съвсем точно методологията на проектиране и строителство, използвани в средновековните дворци, и да получат модел, съвпадащ с историческата действителност, но вече изцяло с туристически и обучителни функции.
Съществуват и артистични търсения на замъчните конотации, като известен пример е работата на художника Хундервасер с многофамилната сграда Хундервасерхаус във Виена, комплексът Валдспирале в Дармщадт или фасадното оформление на завода за отпадъци в Спителау (17). Всички те са проектирани в „приказна”, донякъде „анимационна” стилистика и цветове и са с добавени отделни замъчни елементи и кули. В обратната посока е решен например „Боклученият замък” (18) на художника Виктор Мур, изграден от всевъзможни отпадъчни елементи като стари ламаринени листа, части от перална машина, използвани врати и елементи от мебели и ситуиран на скалист участък във Вашингтон през 1970 г.
Процесът на прехвърляне на „замъчни функции” върху постройки от друг род също търпи бурно развитие. Според Крейтън и Хайям например (19) „величествените извънградски имения от седемнайсети до двайсети век са в социален план замъците на своето време. Те представят богатството, статуса и актуалните архитектурни достижения в не по-малка степен от замъците в предните векове.” Наистина, за тези постройки най-често се използват наименованията „вила”, „дворец” или „имение”, и обичайно отсъства военната функция. (От нея се запазва най-вече възможността за самостоятелно оцеляване чрез отделни водни и енергийни източници и ресурси.) Пример за такива сгради може да бъде „Longleat House”, (фиг.4) потомствен дом на графовете Бат, построен през 1580 г. върху останките на средновековен манастир, както и редица италиански, испански или австрийски палати.
Двадесети век изменя много силно визията на тези извънградски вили, които също преминават през теченията на модернизма и постмодернизма. Ще отбележим и факта, че не всяка самостоятелно разположена резиденция, независимо от цената и размера си, може да се разчита като замък от наблюдателя. Необходимото условие за такова разчитане е явното и подчертано разкриване на замъчните конотации като „защита”, „сила”, „власт”, „елит” и „престиж”. Като пример за своеобразен връх в съвременните замъци може да разгледаме проекта на Заха Хадид „Капитол Хил Резиденс” в покрайнините на Москва (20). Освен смелата стилистика на „флуидната архитектура” на Хадид и луксозното излъчване на елитна резиденция, обезпечена и самодостатъчна, можем да видим и специфичното „замъчно” издигане над местността, обвързано с драматичен силует. Разполагането на част от функциите върху „бетонен крак” с височина над 20 м осигурява огромен периметър на наблюдение и независимост на собствениците си и същевременно „контролира” местността и достъпа.
Интересни превръщания могат да се разгледат и при реинтеграцията на запуснати промишлени обекти и превръщането им в лофтове, жилищни сгради и артистични пространства. Един известен пример е трансформацията на циментена фабрика в Барселона в съвременен градски дворец, извършена от Рикардо Бофил (21). Мащабът на индустриалните обеми, силуетите на бетонните силози и щедрото използване на пространствата във височина, подчертават „мощта”, „престижа” и „независимостта” на сградата. Уедряването на функциите и създаването на цели „крепости” върху промишлени обекти е следваща стъпка, която може да се проследи в проекти като превръщането на двойката бетонни силози от MVRDV в Gemini Residence в Копенхаген (22) или преустройството на аналогични складове в Осло в студентски общежития (Grünerløkka Student House).
Видеотехнологиите силно изменят културата на двадесети век, изменят и образа на замъка. Като сценография към виртуален сюжет сградата напълно загубва функционалната си същност и започва да се нагажда към стилистиката на медията. Масовото разпространение на видео образите от своя страна възпитава нови потребителски очаквания и донякъде подменя автентичните съществуващи образци. Популярни стават фантастичните замъци, било то древни или бъдещи. Техни вариации обаче създават нови визуални типологии (фиг.5): Летящият замък (23) (и родствениците му Летящият град, Летящата крепост и Космическият замък), Растящият замък (24) (с подвариант Растящият нагоре) и Клъстерът от замъци и кули – силуетът от кули и замъци, изграждащ най-често фантастичната визия на бъдещия (галактически) град (25).
С масовизирането на компютърните технологии „домашните” замъци също нахлуват в света на киното и видеоигрите. Любителските модели са бутафорно изградени, тъй като се очаква те да играят спомагателна, фонова роля за сюжета. За създаването на подобен замък художниците често си позволяват голяма свобода в заемките и използват елементи от несъответстващи типове сгради и исторически периоди. Някои масово разпространени изображения на замъци например се базират почти изцяло на обемите на известни църкви като Нотр Дам в Париж (26) или Саграда Фамилия в Барселона (27). В други (например в урока за създаване на замъчна сценография на Сергей Мусин (28)) се извършва формална визуална компилация на разнородни замъчни образци като двореца Потала в Тибет и замъка в Химежи в Япония.
Съвременните архитектурни решения на замъци се опитват да поемат предизвикателството на масовата визуализация и да отговорят на типологичните предизвикателства. В същността си такива решения представляват хибридни форми на тенденциите на присвояване на замъчна визия и/ или функция към обект, но съобразено с актуалната архитектурна парадигма като социално послание или стилова принадлежност. Тук ще разгледаме някои версии на Растящия замък и Клъстера от замъци и кули, понеже за типа на Летящия замък като твърде скъпо и технологично удоволствие все още няма достойни предложения.
Първите два примера са дело на шведите от студио Vision Division (29). Те следват силуетно типологията на Растящия замък и позиционират величествените си замъчни обеми, съобразено с гигантския мащаб на днешната градска среда, като обемите, материалите и конструкциите на творбите им са пречупени от визията на модулното проектиране и „параметричния дизайн”. В Шпросения замък те предлагат евтина модулна дървена конструкция, с която да се постигнат сложните геометрични конструкции в издигането на замъка. Предложението им за Кулата-град в Тайван пък групира над 100 тънки кули в доминираща над града растяща замъчна структура. (Фиг.6).
Друг интересен пример е инсталацията Замъкът на императора на Том Хилиър, която представлява дипломно предложение за градоустройствен проект на токийски район, вкарано в призмата на наративната социална архитектура и фракталното формообразуване. (Фиг.6) „[Проектът] е средство да изследвам днешните културни и социални тематики в Япония, като безусловното благочестие, неумолимата работна етика и консервативната нагласа към любовта” пише Хилиър (30). Силното символно обвързване на неговите параметрични небостъргачи с елементите на човешкото тяло и героите в легендата за Замъка на императора подчертава сливането на визия, история и фантазия в проекта и разкрива нови гледни точки към замъчния архетип. Многото присъстващи замъци от своя страна позволяват разглеждането на проекта като „клъстерът” или „мрежа”, хармонираща с актуалните желания за стил и качество на живот.
Последният пример, на който ще се спрем, почти буквално пренася замъчната структура в 9 адаптирани комплекса от Хаверлейж в Холандия (фиг.6) с модернистично решена визия. Това са проекти на жилищни квартали от висок клас, изградени според авторите им в комбинация от компактна конструкция и експанзивна зелена среда. (31) Тук можем да проследим и опит за нова „екологична” конотация в съвременния прочит на средновековния замък.
В заключение ще потвърдим съществуването на замъчния архетип в съвременната архитектура. Ще отбележим и неговото продължаващо развитие и изменение, заредено от фантастичното преливане на пространства, функции и визуални типологии. Замъчната функция на „укрепена резиденция” донякъде се модифицира в „независима” или дори „затворена” резиденция, а самото обитаемо пространство и конструкцията се насищат с нови значения, без да загубват старите. Класическо присъствие на замъка, макар и с ново материално изражение, може да се очаква и в бъдеще, в следствие на постоянното търсене на независимост от околната среда (било тя човешка или природна) и привличането на драматичния доминиращ структурата силует.
Източници и бележки:
(1) Например тук: castle: Fortified residence of a feudal lord, designed to protect against assailants. В: Merriam-Webster Dictionary, http://visual.merriam-webster.com/arts-architecture/architecture/castle.php
или Castles: [Замки; Zamky]. Fortified residences of rulers, В: Internet Encyclopedia of Ukraine
http://www.encyclopediaofukraine.com/display.asp?linkpath=pages%5CC%5CA%5CCastles.htm
(2) „Давид живееше в тая крепост, затова я и наричаха Давидов град”/”And David dwelt in the castle; therefore they called it the city of David“, Библията, Летописи/Първа книга Паралипоменон 11: 7
(3) Български етимологичен речник, съставители: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев, София, Издателство на Българската академия на науките 1971, том I (А-З), стр 599
(4) Превод на „burg” от немски на английски – „castle” , В Collins German Dictionary, complete & unabridged, 5th edition 2004, © William Collins Sons & Co. Ltd. , 1980 © HarperCollins Publishers 1991, 1997, 1999, 2004: http://dictionary.reverso.net/german-english/Burg
http://dictionary.reverso.net/english-german/castle
Дефиниция на английската дума „burg”: an ancient or medieval fortress or walled town. В: Merriam-Webster Dictionary http://www.merriam-webster.com/dictionary/burg
(5) Davies, Norman. Europe: A History, Oxford University Press, 1996 p. 314:
“Castle-building began in the ninth and tenth centuries, when royal and princely authority had reached its lowest ebb; and castles once built could be used to defy the prince ot king long after the raiders had departed. In this way private castles became the bastions of local and feodal power, permanent obstacles to the resurgense of a centralized state”.
(6) Tuulse, Armin. Castles of the Western World, Courier Dover Publications, 1958, p.25
(7) Попов, Стоян. Замъкът в Европа и България през Средните векове, София, Колхида, 2011, стр. 75, стр. 69,
(8) Пак там, стр. 74
(9) Пак там, стр 111-117
(10) Ruskin, John. Fors Clavigera, Letters to the Workmen and Labourers of Great Britain, Letter X, September, 1871;
And, at this day, though I have kind invitations enough to visit America, I could not, even for a couple of months, live in a country so miserable as to possess no castles.”
(11) Цитат от писмо от Лудвиг II до Вагнер, на официалния сайт на замъка.
http://www.neuschwanstein.de/englisch/idea/index.htm
It is my intention to rebuild the old castle ruin of Hohenschwangau near the Pöllat Gorge in the authentic style of the old German knights’ castles…”
(12) Beowulf, II -25, , Translated From The Heyne-Socin Text by Lesslie Hall, July 19, 2005
[EBook #16328] http://www.gutenberg.org/files/16328/16328-h/16328-h.htm(13) Малори, Томас. Смъртта на Артур, Том I и II, ДИ “Народна култура”, 1989
(14) Bunyan, John. The Pilgrim’s Progress from This World to That Which Is to Come, The Giant Despair, London, [1678], Stephen Railton; Institute for Advanced Technology in the Humanities; Electronic Text Center 1999.
“Now there was, not far from the place where they lay, a castle, called Doubting Castle, the owner whereof was Giant Despair…”
(15) Thoreau, Henry David. Walden, Princeton, Princeton University Press, 1971p. 323- 324
“If you have built castles in the air, your work need not be lost; that is where they should be. Now put the foundations under them. ”
(16) Пример за домашен замък може да се види например в новината на “The Chive”:
Heinz and Hildegard Schönewolf, Dudweiler, Germany, http://thechive.com/2012/06/15/37-years-later-german-couple-completes-building-a-giant-castle-in-their-back-yard-3-photos/
(17) По-важните обекти на Хундервасер В: http://en.wikipedia.org/wiki/Friedensreich_Hundertwasser
(18) Статия за Junk Castle от Victor Moore В Inhabitat: http://inhabitat.com/artist-victor-moore-builds-an-incredible-junk-castle-for-just-500/
(19) Creighton, Oliver; Higham, Robert. Medieval Castles, Shire Archaeology, Shire Publications Ltd, 2003. p. 63,
“… the great country houses of the seventeenth to twentieth centuries were, in a social sense, the castles of their day. They represented wealth, status and contemporary architectural sophistication no less than had the castles of earlier centuries.”
(20) Zaha Hadid Architects, Capital Hill Residence, В: http://www.zaha-hadid.com/architecture/capital-hill-residence/
(21) Кратко представяне на проекта тук: http://www.youtube.com/watch?v=s_7TLytDpK0
(22) Статия за MVRDV Gemini Residence В: http://www.arcspace.com/features/mvrdv/gemini-residence/
(23) Някои известни летящи градове и замъци:
Laputa: Castle in the Sky http://www.imdb.com/title/tt0092067/
Howl’s Moving Castle http://www.imdb.com/media/rm1436784896/tt0347149?ref_=tt_ov_i
Star Wars Cloud City: http://starwars.com/explore/encyclopedia/locations/cloudcity/
Stargate: Atlantis http://www.imdb.com/title/tt0374455/
Летящите крепости в игри като World of Warcraft, Metroid Prime 3: Corruption, The Legend of Zelda: Twilight Princess
(24) Класически Растящ замък е например замъкът Минас Тирит от „Властелинът на пръстените”
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/2/22/ROTK-Minas-Tirith.jpg,
Особено сполучливи изображения на Растящия замък, Растящия Нагоре замък и Летящата крепост могат да се видят в работите на Хейдън тук:
http://haydensartworks.blogspot.com/2010/10/update-and-second-very-tall-castle.html
(25) Клъстерът от кули е често срещан във версиите на градовете на бъдещето или галактическите селища в популярните филми и игри.
(27) Като В: http://crytivo.com/advancedphoto/459/fantasy_castle_3d_wallpaper__yvt2/
(28) Онлайн урок за създаване на замък на Сергей Мусин: http://www.3dtotal.com/index_tutorial_detailed.php?id=304#.UQmrdB1gJxU
(29) Проектите Tower Town и Spröjs Castle на Vision Divison http://www.visiondivision.com/
(30) Проектът „Замъкът на императора” на Томас Хилиър: http://www.thomashillier.co.uk/index.php?/projects/the-emperors-castle-book-3/
(31) Проектът „Замъците на Хаверлейж”
http://propertydevelopment.bouwfonds.com/reference-projects/den-bosch,-haverleij-(the-netherlands)