Още със самото си раждане като техника фотографията провокира огромен дебат относно мястото й сред изкуствата и влиянието й върху живописта. Независимо от критиците и от различните злоупотреби с нея, вече повече от век тя се е институционализирала като художествена практика и е намерила роля и място и сред най-авангардните и провокативни артистични жестове. За дълги години у нас сякаш фотографията оставаше леко встрани от общия културен дебат и нямаше свое ясно определено място. Това драстично се промени последните години, когато все повече започна да се говори за снимане, да се правят академични теоретични курсове, когато се заговори все повече за различни фотографи и когато започнаха да се организират и изложби. Но при този нараснал интерес все още липсваше специфично място, което да бъде заделено само за фотографията и което да организира една специфична среда.

В последната година и тази празнота в нашето културно пространство беше запълнена с появата на галерия за фотография Ластици, самото наличие на тази галерия се опитва да създаде нов контекст в представянето и социалното присъствие на това изкуство. Също така тя може да способства за създаването и улесняването на отношенията между автори и публика. Галерията е замислена като място за срещи и представяне на различни фотографи, от млади автори, до вече утвърдени имена, както и на различни стилове: алтернативна фотография, дигитални принтове, черно-бяла фотография, полароиди, ломография и други. Това, на което се залага, е диалогичността между различните жанрове и различните автори, което е и постигнато и чрез самата подредба и разпределение на пространството на галерията, от това, че погледът не е насочван към определена последователност и ред, а е оставен свободно да попада от фотография на фотография, от един стил и техника към други. Това допринася за разнообразието на сетивния опит в галерията и сякаш загатва за многозначността на името й, засрещащо поезия с фотография. То идва от заглавието на последната стихосбирка на една от съоснователите на галерията Марица Колчева, която освен прекрасен поет, е и изключително интересен фотограф, която присъства в галерията с няколко портрета на жени, чиито лица са заменени с цветя, както и с една рееща се в уютен интериор рокля.Подборът на авторите представя широк спектър от стилове и традиции. Поради ограниченията на този текст ще спомена някои от тях и някои техни произведения. Прави впечатление изключителното разнообразие от експериментални техники за снимане и проявяване. Засега в галерията могат да се видят Дениел Леков с един изключително интересен портрет, който създава впечатление за рисувана картина, и със серия фотографии, в които се набляга на техния автентичен вид, засилен от неправилните им очертания и от специфичната техника за проявяване, в която течна емулсия се намазва върху акварелна хартия или керамична повърхност. Арслан Ахмедов също е наблегнал на ретро стила, като е заложил на губещите се очертания на неговите обекти. Гергана Змийчарова също продължава ретро линията чрез техниката на колажа, приложена в серия фотографии на група жени, пиещи чай. И Михаил Георгиев предлага един възможен поглед през очите на миналото в серия женски портрети в стила на старата дагеротипия, както и в серия индустриални пейзажи в стила на 60-те, като ефектът в тях е постигнат чрез така наречения cross процес, в който диапозитиви се проявяват с химикали за негативи. Венета Захариева е представена със серия шотландски замъци, чиито специфичен ретро ефект е постигнат не само поради аурата на обекта, но и чрез използването на особен контрастен проявител. Има също така и два нейни портрета, правени чрез изключително интересния wet-colodium процес, появил се в зората на фотографията. Венета Тилева и Aelia Laelia също използват похват от миналото – така наречения bromoil процес, при който се създава усещането за нарисувана повърхност. Десислав Лилков е заложил на романтични черно-бели фотографии на стари сгради, заедно със случайно уловени минаващи човешки фигури. Милен Станков също снима града, като предава нещо от живописността на всекидневния опит в него. Андрей Киров представя един поглед към тялото-фетиш, един опит да се види докъде може да стигне неговото медийно експониране. Милен Радев участва с няколко фотографии на катерушки, правени с емулсия, която свети по определен начин, когато е изложена на слънчева светлина. Със свои разнообразни фотографии с различна тематика и стилове участват още и Яна Лозева, Наталия Йорданова, Иво Рафаилов, Деница Арсова и други. Очакваме списъкът с автори и произведения с времето само да нараства, както и галерията да организира различни мероприятия, тематични изложби или дебати.

Така галерия Ластици се оформя като важно място за излагане, продаване и обсъждане на фотография и в която се залага на експериментиране и разнообразие. Тя е важна не само за популяризирането и разпространяването на това изкуство, но и защото отваря място на фотографията в културното поле и разширява възможните релации в него.