Брой № 6 на онлайн списание „Пирон” се фокусира върху теми и идеи, дискутирани в интердисциплинарното поле на съвременните изследвания на визуалната култура. Целта е да се представи на българската публика значими автори от различни точки на света, както и български изследователи, работещи в същото поле. В този смисъл това издание на списание „Пирон” продължава вече установила се традиция на сродни начинания в тази област, каквито са сборниците “Следистории на изкуството” (2001), “Разказвайки образа” (2003), „Визуалният образ“ (2007). В този ред на мсили може да се приеме, че броят би могъл да послужи и за дидактични цели.

Преводните текстове са на изследователи от САЩ и Европа, които в последните десетилетия задълбочено работят в тази посока – У.Т. Дж. Мичъл, Готфрид Бьом, Мартин Джей, Ханс Белтинг и Кийт Мокси. Могат да се посочат редица категории, въведени от тези автори, които навлизат в научния жаргон на хуманитаристиката – „визуална култура”,  „визуален обрат”, „скопични режими”, „антропология на образа”, “нова иконология” и т.н. Някои от тях са „собствени”, други – взаимствани от вече съществуващи области на хуманитарното знание, които придобиват нова виталност, претълкувани в контекста на интердисциплинарното поле на визуалните изследвания.  Преводите на ценните теоретични текстове са дело на Дарин Тенев, Еньо Стоянов, Тодор Петков, Георги Илиев и Богдана Паскалева, на които изказваме специални благодарности.

От средата на деветдесетте години на миналия век идеята за визуален обрат (с научното си и с популярното си значение) се нарежда до разбирането за край на историята на изкуството и започва да се употребява за да легитимира изследванията на визуалната култура в полето на съвременната хуманитаристика. Съгласно идеята за визуален обрат, визуалността не се мисли като вторичен ефект или „надстройка” на политическите, икономически и социални реалности, а самото ядро, което ги конструира. Сбогуването с „тесните” дисциплинарни граници на историята на изкуството, теорията на киното, рекламата или дизайна води до експанзия на проблемите на визуалността в съвременната културна история и антропология, в политическата теория, в социологията, реториката и т.н. Много от новите категории все по-често се използват като инструменти на културната история и теория или пък в изследването на всекидневната култура на съвременните общества. Обръщането на изследователския поглед към визуалната култура – към забележими и незабележими образи, популярни сюжети и репрезентации, налични технологии и медии – често придава нов нюанс на значими за хуманитарните науки тези и феномени.

В този контекст са представени и текстовете на български автори, изкушени да работят в полето на визуалната култура. Техният принос е представен в изследванията на съвременния визуален национализъм (Александър Кьосев), на „скопичните режими” на Късното средновековие (Димитри Гинев), на въображението и деконструкцията (Дарин Тенев). Интригува и разказът за непринудената среща с визуалната антропология на социолога Иван Евтимов. В лицето на Моника Вакарелова и Димитър Божков, едно ново поколение, изкушени от визуалността изследователи затвърждава присъствието си  с анализи на негативността на образа в инсталациите на Болтански (Вакарелова) и на диалектиката на образа в Kнига на пасажите на Бенямин (Божков). Любопитен е и предложеният прочит на идеите на политолога Джовани Сартори и неговите понятия „видео” политика и „видео пайдея”.

Пиронът на броя, посветен на визуалната култура е статията на теоретизиращия визуален артист Красимир Терзиев, в която авторът проследява метаморфозите на фотографията във визуалната култура и медийния пейзаж, родени в условията на дигитална възпроизводимост на образа.

Броят включва също и рецензии върху текущия художествен живот на София, фланьорски, лични текстове и визуален материал.

На корицата – фотографски кадър на инсталацията „Да живее Кралят” (2009) на визуалния артист Георги Георгиев – Jorrras; архив на автора.