Резюме: Изложението по-надолу поставя въпроса, дали машината може да мисли, през призмата на съвременния доминантен натурализъм, като се демонстрира неговата вътрешна непоследователност. Вместо това една последователна натуралистична позиция би трябвало да се обърне към опосредяващите мрежи между материята, контекста и органичното мислещо, а не само към универсалните и абстрактни изчислителни алгоритми, както по-често се случва. Това е известна и обсъждана позиция. Но във връзка с нея говоря за „въображаеми машини“, които могат по-добре да имитират човешкото и да поставят по-рязко въпроса за отношенията между нас и машинното, и по-общо между sapiens и τέχνη. Тези интелигентни машини са наречени хуманитарни заради тяхната неалгоритмична природа и могат да бъдат открити както в художествени произведения, така и в научни статии. Предлага се следното: разбирането за отношението между изкуствен и естествен интелект да се разглежда аналогично на идеята, че културата е мрежова надсистема на природата. Изложението завършва с това, че поставя дискутирания проблем за двата нереципрочни пътя – мислещата машина (Machina sapiens) или машинизирания човек (Homo artificialis) – в по-обща рамка. Става дума за овладяването и реформирането на природата, което е бавен, хилядолетен процес, който – въпреки страховете ни, вярата в святото или съвременните катастрофални прогнози – се осъществява с особена сила от ХVІІ в. насам и тази тенденция е най-емблематичната проява на Homo sapiens technicus. Това означава, че накрая размишлението минава отвъд частния случай с машините и стига до проблема за историческото видоизменяне на природното.

Ключови думи: Homo sapiens technicus, надсистема, природа, култура, машини, мислене, изкуствен интелект.

Васил Видински е преподавател в катедра „История на философията“ (ФФ, СУ „Св. Климент Охридски“). Автор е на монографията „Ведрото на Нютон срещу дървото на Декарт. Въвеждане“ (2011) и съставител-редактор на „Philosophia Naturalis. Първа част. Време, пространство, тяло и движение в началото на Новото време“ (2014). Изследователски интереси: история на философията и науката ХVІІ-ХХ век; съвременна философия и култура.

 

Васил Видински – Homo sapiens technicus и експериментите с природата (версия 1.5) (pdf)

 

---

Homo Sapiens Technicus and Experiments with Nature (version 1.5)

Vassil Vidinsky

 

Abstract: Through the prism of today’s dominant naturalism, demonstrating its internal inconsistency the paper questions whether the machine can think. Instead, a consistent naturalistic position should turn towards mediated networks between matter, context, and organic thinking and not only towards the universal and abstract computational algorithms, as it often happens. This is a well known and discussed position. But in connection with it I propose “imaginary machines” that can better mimic human beings and can put more sharply the problem of the relationship between us and the machines, and more generally between sapiens and τέχνη. These intelligent machines are known for their humanitarian non-algorithmic nature and can be found both in artistic works and in scientific articles. It is suggested that understanding the relationship between artificial and natural intelligence should be considered analogous to the idea that culture is an over-system of nature. The paper ends with the asymmetricity between thinking machine (Machina sapiens) and mechanized man (Homo artificialis) but in a more general framework. The framework is the mastering and reforming of nature, which is a slow, millennial process that – despite our fears, faith in the sacred or modern catastrophic predictions – is carried out with particular force since the seventeenth century. This trend is the most iconic manifestation of Homo sapiens technicus. That means that we finally go beyond the particular case of machines and turn towards the problem of historical altering of the natural.

Key words: Homo sapiens technicus, over-system, nature, culture, machines, thinking, artificial intelligence.

Vassil Vidinsky is working in “History of philosophy” department (SU “St. Kliment Ohridski”). He is author of Newton’s Bucket vs. Descartes’ Tree. An Introduction (2011) and editor of Philosophia Naturalis. Time, Space, Body, and Motion in Early Modern Times (2014). Research interests: history of philosophy and science ХVІІ-ХХ century; contemporary philosophy and culture.