Епиграф: Той [баща ми] беше изключително трудолюбив човек. Беше по своеобразен начин свободен човек. Независимо от това къде е роден, къде е живял. Роден е в Турция, после са имали магазини и са живели по веригата Истанбул, Одрин, Стара Загора, Казанлък. Войната го заварва в Казанлък. Изселват го в Плевен, където работи в трудов лагер. […]

  Миглена Николчина, Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години, София: Литературен вестник, 2012. Книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ поставя като своя изходна точка следното питане: „Какво тласка ars erotica на хубавите разговори и изчезва така драматично след промените, като оставя […]

  Епиграф: “Хора като мен никога няма да приемат, че надеждите на 90-те години са се провалили тотално.” —Александър Кьосев   Искаме да започнем с едно лично уточнение, а то се отнася до ужасяващата трудност да пишем по темата, ако се имат предвид предмета и огромното влияние, което са оказали и оказват много от интервюиораните за […]

Разпадане на общия художествен живот в края на 80-те и началото  на 90-те в България*1             За разлика от Съветския съюз, както и от други държави в Източния Блок, където през 60-те, след смъртта на Сталин и идването на власт на Хрушчов, започва да се оформя неофициална, ъндърграунд сцена, в България, периодът на размразяване е […]

Група Градът1 В граничния за България  контекст в края на 80-те – началото на 90-те се появява за кратко групата „Градът”. Активна най-вече в периода от 1988 – до 1990 г. [1] , тя се събира по инициатива на изкуствоведа Филип Зидаров, който още през 1986 г. се обръща с покана за организиране на съвместна изложба към […]

  В тази книга има риск. На мнозина, особено на по-младите, а и на онези, които са отвикнали да четат бавно, тя може да се стори самовлюбена, защото разказва за едно „ние”, което е било младо през 80-те години, така далечни и неинтересни сега. При това разказва така, сякаш въпросното „ние” и днес е саморазбираща […]

   Епиграф:  „Предполагам сте чувствали това, че има някои места, на които искате да се завърнете, защото  те ви служат като преход към едно отминало време, където сте били някога, и това си е едно много  ваше, много интимно, там. И вие често идвате „тук”, просто за да се завърнете „там”, което звучи  малко шизофренично, […]

  Семинарът като колекция В своя текст върху колекционирането Жан Бодрияр говори за сублимния предмет, този, който ще завърши колекцията и с това ще я разруши [1]. Намирането на последния, крайния предмет, който според Бодрияр „създава илюзията за особена цел” на колекцията, означава по парадоксален начин смъртта на колекцията, но и смъртта на субекта, който я […]

  Епиграф: „Такава беше атмосферата в края на 80-те години, когато университетът и знанието се смятаха за важни неща, които са в състояние да променят обществото и света, и е важно какво се говори там. И тези неща изглеждаха сякаш те могат да въздействат извън себе си.”  (Из интервю с Десислава Лилова)   Проблематиката, която е […]

         Трудно е да се каже кое опиянява повече – хубавото вино, което отвежда до истината, или добрата философска мисъл, която запалва искрата на дългия разговор. Fama est! Това е мълвата за семинарите на Философски факултет на Софийския университет през 80-те години. Ехо от миналото, което отеква в книгата на Миглена Николчина […]

  Точно преди тридесет години в град Елена се заражда необичайното в средите на българската академична философия, но съвсем традиционно в хоризонта на историята на европейската култура на предаване на знанието, явление – философска школа. Още от времето на Древна Гърция и по-късно в средновековните схоластически практики школата се свързва преди всичко с лице. Лице, […]

  Епиграф: “Става въпрос за хора, които в никакъв случай не можеш да ги вкараш в калъп…Един, може да се каже, един бъдещ „резервоар” за сегашната хуманитаристика” (Райчо Пожарлиев)   Предлаганият текст не напуска очертанията на изследователската програма и пропедевтика, заложена в настоящия брой на „Пирон“, но се опитва да (пред)види нейните конфликтни точки, двойни […]

  От днешна дата да се коментира, още повече писмено, интелектуалният живот на 80-те години на ХХ в. в неговите форми на семинарни академични сдружения, определяни като „академичен ъндърграунд“ (по думите на един от участниците в него, Александър Кьосев), е задача с непосилна сложност. Задачата е сложна защото, първо, свидетелствата за този „ъндърграунд“ са предимно […]

  Епиграф: „Тогава си казах: Господи, дай ми 20 години! (…) И ми ги даде. Аз си свърших работата, главната (…) Минаха тия 20-тина години и това, че продължават – това пък е един неземен празник. Но, както се казва в Германия, всеки ден над 70-тата ти година ти е подарък. Значи, в моя случай, […]