Резюме: Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ е позната на всякакви народи, а на български език съществуват дори авторски приказки със същото заглавие. Тези версии създават впечатлението, че са част от фолклорното наследство, но издирването на образците им разкрива неочаквани резултати. Точно такива приказки няма записани. В съхранените мързелът се лекува не чрез глад, а чрез телесно наказание или унижение, при това изпълнени по комичен и гротесков начин. Тази находка се вписва адекватно в класическите класификации на типовете приказки, но повдига въпроса дали опитите за въвеждането на под-типа „който не работи, не трябва да яде“ не са продукт на политическа идеология, свързана с изграждането на общество, в което трудът е не само право, но и задължение.

Статията първо проследява детективски съдържанието на сборниците с умотворения, за да установи кога и как се формира схващането, че приказка в чистия вид „който не работи, не трябва да яде“ е стара и самостойна в културното наследство поне на някой от славянските народи. След това реконструира нейната внезапна поява, инсценираща възстановка, в хода на установяването на социализма в България и в контекста на тогавашната детска книжнина. На финала се посочва, че заглавието на въпросната приказка е на практика боен лозунг за дискриминиране и дори на изключване на онези, които не се трудят или не се трудят по начин, по който е регламентирано в едно социалистическо общество, но че майсторите разказвачи са успели все пак да заявят политическата си вярност само в заглавието, а в изложението донякъде да релативират буквализма на посланието му.

Ключови думи: типове приказки, избор на съпруга, терапия на женско непослушание и мързел, наказание чрез бой, чрез засрамване или чрез глад, трудът като право и трудът като дълг и чест

Стилиян Йотов, дфн, професор по философия на новото време и философия на правото в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на „Справедливост и респект“ (2000), „Етика и мултикултурализъм“ (2003), „Равенство и егалитаризъм“ (2004), „Хабермас и претенциите на автономията“ (2006), „Човешко достойнство и права“ (2016). Преводач от немски на трудове на З. Кракауер, Т.В. Адорно и Ю. Хабермас. Адрес за кореспонденция: yotov@hotmail.com

 

Стилиян Йотов – Два свята, единият е излишен (pdf)

 

---

Two Worlds, One of Them is Unnecessary

Stilian Yotov 

 

Abstract: The proverb “He who does not work should not eat” is familiar to various peoples, and some Bulgarian morality tales adopt it as their title. These tales create the impression that they are part of the folklore heritage, but tracing their origins reveals unexpected results. No such tales can be found recorded. In the ones that are recorded, idleness is punished not with hunger, but with corporal punishment or humiliation, usually carried out in a comical and grotesque manner. This finding fits into the standard classifications of tale types but also raises the question of whether attempts to add the subtype “he who does not work should not eat” might not be a product of political ideology in the socialist state where work is not only a right, but also an obligation.

The article conducts a detective investigation into the content of collections of morality tales, in order to ascertain when and how the subtype “he who does not work should not eat” begins to be presented as old and independent in the cultural heritage of at least one of the Slavic peoples. The article then reconstructs the subtype’s sudden appearance and retroactive addition into the folklore canon after socialism is established in Bulgaria and in the context of children’s literature of the time. Finally, it is pointed out that the title of this tale is practically a call to discriminate against, and even exclude, those who do not work or work in a way not regulated by the socialist society, but that master storytellers have managed to demonstrate their faithfulness to the political ideology only in the title, while somewhat relativising its message in the actual story.

Keywords: tale types, choosing of a wife, punishment of female disobedience and idleness, punishment through flogging, hunger, and humiliation, work as a right and work as a duty

Stilian Yotov is professor Modern Philosophy and Philosophy of law at Saint Kliment Ohridski University, Sofia. Among his books are: Justice and Respect (2000), Ethics and Multiculturalism (2003), Equality and Egalitarianism (2004), Habermas and the Claims of Autonomy (2006), Human Dignity and Rights (2016). He has also translated into Bulgarian works of S. Kracauer, Th. W. Adorno, J. Habermas. Email: yotov@hotmail.com