Резюме: В основата си тази статия е опит за проблематизиране на неврозата, което преминава през отказ от признаване и усилие за преодоляване на голяма част от психологическите дискурси, циркулиращи в публичното пространство. В статията твърдя, следвайки Дельоз и Гатари, че неврозата не е патология, девиация от нормалността, а е по-скоро нормалността, изведена от специфичните отношения, в които субектът влиза. Неврозата е подсъзнателното интериоризиране на външните сили на натиск за интензивност и последвалото им вътрешно овладяване. Тези външни сили на натиск са самата динамика на капитализма, която произвежда една остатъчна интензивност от желания, която впоследствие може да се стабилизира под формата на тревожно разстройство. Това тревожно разстройство е по същество опитът да се овладее желаещото производство, ексцесивното производство на афекти, които са винаги обвързани със социалния ред и по-специално, в съвременния му вариант – обвързани с капиталистическите форми на социално (въз)производство на специфични субективности – гъвкави, адаптивни, предприемачески, поемащи рискове, отговорни.

След кратко очертаване на външните логики, които в някакъв смисъл произвеждат и удържат специфични ситуации на несигурност и които са обговаряни предостатъчно – теми като неолиберализмът и специфичните режими на субективация, които той произвежда в контекста на една все по-засилваща се несигурност, се опитвам да премина към обяснение на неврозата откъм една психична перспектива, но с инструменти, които биха могли да произведат знание, което си остава крайно маргинално откъм една психологическа перспектива, но важно в контекста на една социологическа критическа перспектива. През автори като Мери Дъглас и Ясна Котеска правя опит да осмисля и обясня неврозите като специфично нарушение на символните редове и последвалата реакция, целяща тяхното повторно стабилизиране, което води до познатите и вече придобили епидемиологична реалност диагнози – обсесивно-компусливно разстройство, паническо разстройство и т.н.

Ключови думи: невроза, тревожност, желание, психология, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), неолиберализъм, субективност, съвременност

Симеон Кюркчиев е доктор по социология. Основните му интереси са насочени към съвременни психологически експертизи като форми на управляемост, застъпващи и генериращи разнообразни техники на „себе си“. Изследователската му работа се фокусира върху новите форми на консултиране и връзката им с темите за властта, критиката, съпротивата и нейното възможно овладяване. e-mail: simeonkalinov@gmail.com

 

Симеон Кюркчиев – Неврозата като интериоризация, неврозата като остатък (pdf)

 

---

Neurosis as interiorization, neurosis as residue

Simeon Kyurkchiev

 

Abstract: This article is an effort to problematize neurosis which means to refuse and attempt to overcome a significant part of the psychological discourses presented to the public. Following Deleuze and Guattari I claim that neurosis is not a pathology, a deviation from normality but it is more like the normality that specific interactions the subject participates in produce. Neurosis is subconscious interiorization of the external forces that create a pressure towards intensity and are consequentially harnessed. These external forces are the dynamics of capitalism that produces a residual intensity of desires which could be stabilized in the form of anxiety disorder. The anxiety disorder is in its essence an effort to harness the desiring production, the excessive production of affect which is correlated with the order of the social and, in its current state, with the capitalistic form of social (re)production of specific subjectivity – flexible, adaptive, entrepreneurial, risk-taking and responsible.       

Having outlined the basic set of relations which produces and sustains specific situations of uncertainty that have been amply discussed through topics such as neoliberalism and its specific regimes of subjectivation in the context of increasing insecurity, I go for an understanding of neurosis in a psychical perspective yet with instruments that could only produce marginal knowledge from psychological point of view but such knowledge is important in the context of a critical sociological perspective. Referring to authors such as Mary Douglas and Jasna Koteska I try to explain neurosis as a specific rupture within the symbolic order followed by reaction in the form of attempts to re-stabilize the order which leads to the well-known diagnoses that have reached epidemic levels – obsessive-compulsive disorder, panic disorder, etc.   

Keywords: neurosis, anxiety, desire, psychology, obsessive-compulsive disorder (OCD), neoliberalism, subjectivity, contemporaneity

Simeon Kyurkchiev is a PHD in Sociology. His main interests are in the field of contemporary expertise as a form of governmentality that produces various ‘techniques of the self’. His work is focused on new practices of consultation and their relation to topics of power, critique, resistance and its potential harnessing. e-mail: simeonkalinov@gmail.com