Резюме: Текстът стъпва върху ключови моменти от философията на Жан-Люк Нанси – телесността и другостта – които са тематично присъщи и на филмите от френската режисьорка Клер Дени. Дени и Нанси имат дългогодишна колаборация, изразяваща се в размяна на текстове (от негова страна) и филми (от нейна страна), творбите им са обединявани от идеята за допир и неговата инвазивност, фигурата на Натрапника (L’Intrus). Настоящият текст разглежда най-новия филм на Дени, „Живот Нависоко“ (High Life, 2018), който разказва за избуяващата сексуалност на обезчувствени индивиди – обречени затворници на космичен кораб без ясна мисия – предавайки страстите чрез визуализация на т.нар. хаптични изображения. Втората част на текста представя феноменологичната школа в кино теорията и идеята за хаптична визуалност – афектираща зрителя така, че окото се превръща в орган на допира, а филмовият материал – в натрапващо и афициращо присъствие. Текстът защитава аргумента, че хаптичните изразни средства, независимо дали агресивни с табуирана тематика, или нежно приласкаващи към близост, въздействат телесно. Телесността е границата на човешкото съществуване и утопичното според Нанси се корени в неговото формиращо минало (Ur-topia), което е винаги крайно, но се представя за безкрайно. Както тялото докосва със своята граница, така и утопията придобива плътност чрез своята крайна обусловеност.

Ключови думи: феноменология, феноменологията на киното, филмови изследвания, Клер Дени, Жан-Люк Нанси, теория на афекта

Савина Петкова е завършила Философия в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и Кинознание (Film Studies) в University College London, а в момента е докторант във факултета по Кинознание на King’s College London. Академичните й интереси са концентрирани около философия на киното и репрезентациите на животни и животински трансформации в съвременното европейско кино.

 

Савина Петкова – Хаптична визуалност: утопия на сексуалността в „Живот нависоко“ (2018) (pdf)

 

Haptic Visuality: Utopianism of Sexuality in Claire Denis’ High Life (2018)

Savina Petkova

 

Abstract: The article makes use of some key moments of Jean-Luc Nancy’s philosophy: namely that of corporeality and otherness, which are also thematically fundamental for the films of French director Claire Denis. Denis and Nancy have had a long-lasting artistic collaboration, as he would write and dedicate essays to her films, and she would make short or feature films, inspired by his texts. Both their works gravitate around the idea of touch and its invasive quality, as well as the figure of The Intruder (L’Intrus). What follows is an analysis of Denis’ newest film, High Life (2018), whose bursting sexuality shatters the space odyssey of several inmates on death row, visualising all its condensed passions through haptic imagery. The second part of the article reconstructs the bases of phenomenological film theory and summarises the idea of haptic visuality. The text goes in line with the assumption that haptic visual means have a physical effect on the spectator’s body. As corporeality is the limit of our physical existence, skin is the point of contact with the world and others. Similarly, in Nancy’s idea of Utopia, the origin of utopianism is always a distant past (Ur-topia) that guarantees our finitude. As the body makes touch possible by its limit, utopia is constituted by its genesis, existing on the limit between infinity and finitude.

Key words: phenomenology, film-phenomenology, film studies, Claire Denis, Jean-Luc Nancy, affect theory

Savina Petkova is a Philosophy graduate of Sofia University “St. Kliment Ohridski” and a Film Studies graduate of University College London. She is now pursuing her PhD at King’s College London. Her academic interests are film-philosophy and the ethics of animal representation in contemporary European cinema.