Дронове, алгоритми, автомати, или не-човекът, който следователно съм
Резюме: Текстът проследява някои от актуалните трансформации във визиите за човешкото, настъпващи в следствие на дигиталната ера, на все по-повсеместното използване на определени дигитални диспозитиви. Така например управлението чрез алгоритми, налагащо се след Big Data и Data Мaining-анализа, цели тъкмо да суспендира в името на сигурността, контрола и предвидимостта определени източници на несигурност като субективността, сингуларността и въображението, а все по-генерализираната автоматизация заплашва да превърне работещия в бързоизхвърляем от пазара на труда продукт. В тази, подчинена на неолибералната идеология, визия за човека активно съучаства и образователната институция, училището. Под претекста на бързото натрупване на информация и променящите се изисквания на пазара на труда младите хора се оказва, че би следвало да бъдат снабдени най-вече с определени измерими, изчислими компетентности, които да им позволят гъвкаво да се адаптират и многократно да се саморециклират. Но може би едни от най-тревожните антропологични последици на дигиталната ера представляват новите технологии на убиване – нападенията с дронове, чието управление напомня видеоигра и които според Грегоар Шамаю слагат край на традиционната война, за да я заменят с „ловуването на хора”.
Ключови думи: дронове, big data, алгоритмична управляемост, образование, ИКТ, неолиберализъм.
Наталия Христова е главен асистент в Катедрата по Методика при Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”. В своята докторска дисертация на тема „Литературното образование в постмодерната ситуация (един възможен дизайн за обучение в литературно писане)”, 2006 г., тя обосновава възможността и необходимостта за въвеждане на литературното писане в българското училище, като изследва културните, идеологическите и политическите залози на тази скриптурална практика. Актуалната й научна работа е съсредоточена върху изследването на фармакологичните измерения на новите медии в обучението (по литература) и на процеса на трансдюкция на пазарната логика в образователната институция.
Наталия Христова – Дронове, алгоритми, автомати (pdf)
Drones, Automats, Algorithms Or The Non-human That Therefore I Am
Natalia Hristova
Abstract: The text discusses some of the recent transformations in the vision about the human, which come into existence as a result of the digital era and the ever-expanding ubiquitous utilization of particular digital dispositives. For instance, governing through algorythms, which has been imposed after Big Data and Data Maining analysis aims exactly at suspending definite sources of insecurities as subjectivity, singularity, and imagination for the sake of security, control, and predictability while the growth of generalizing automatization threatens to turn the working individual into a quickly disposable labour market product. In this subordinated to the neoliberal ideology vision of humanity, the educational institution of the school co-participates actively. Under the pretence of rapid accumulation of information and the changing requirements of the labour market it turns out that young people should be provided most of all with definite measurable competences which can be assessed and which will make them capable of adaptable flexibility and repeatable self-recycling. The new murder technologies, e.g. drone attacks, whose control resembles a video game and which according to Gregoire Chamуou put an end to the traditional war by replacing it with „menhunt” are probably some of the most disturbing anthropological consequences of the digital era.
Keywords: Drones, Algorithmic Governmentality, Big Data, Education, ICT, Neoliberalism.
Natalia Hristova works as an Assistant Professor in Methodology of Teaching Literature, Faculty of Slavic Studies, Sofia University St.Kliment Ohridski. In her PhD thesis Literary Education in the Post-modern Situation (a possible design of teaching and learning literary writing), 2006, she substantiate the opportunity and necessity to include literary writing in the Bulgarian literary education, by researching the cultural, political and ideological stakes of this scriptural practice. Presently she’s research efforts are directed precisely to the pharmacological use of information and communication technologies in the process of literary writing, and to the effects of the spreading market logic on the school institution and literary education.