Резюме: В текста се проследява отношението между идеологията и утопията като два социално функциониращи „разказа“, които имат различно отношение и влияние върху практиката и настоящето. Това отношение и неговата трансформация са разгледани през разбирането на трима автори: Карл Маркс и неговата критика на идеологията, Карл Манхайм, който експлицитно поставя идеологията и утопията в отношение, и Пол Рикьор. Ако Маркс прави критика на само определен вид идеология – идеалистката буржоазна идеология, то впоследствие неговият метод на социален анализ позволява тази критика да придобие все по-широк обхват на приложение и да обяви всяка теория за идеологическа. По този начин се стига до „парадокса на Манхайм“, който се състои в това, че понятието за идеология „поглъща“ самото себе си и е неприложимо към самото себе си, защото теорията за идеологията също би била идеологическа. От друга страна, в Европа се появяват теории, които обявяват край на идеологиите и утопиите, което в текста е разгледано като криза в способността за идентифициране на идеологията, криза в теорията за идеологията и следователно криза в утопията за изход от идеологията. По този начин се очертават два вида кризи на утопията за изход от идеологията: прекомерното разширяване на теорията за идеологията, обявяваща всяка теория за идеологическа и историзирането на разбирането за идеология – че идеологиите са определен вид исторически разкази, чийто край е настъпил и следователно утопия за изход от идеологията вече не би ни била нужна. Справянето с тези два вида кризи на теорията за идеология предполага и преработване на разбирането за идеология и предлагане на нов вид утопия за изход от идеологията.

Ключови думи: утопия, идеология, социален контекст, криза, легитимация, знание, критика, трансформация

Меги Попова е завършила магистратура по „История и съвременност на философията“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в момента е докторант по „Съвременна философия“ към катедра История на философията в същия университет. Изследователските й интереси включват: критическа теория, философия на културата, социална философия, философия на науката, съвременна философия.

 

Меги Попова – Отношението между идеология и утопия (pdf)

 

The relation between ideology and utopia and the utopia of escape from ideology

Karl Marx, Karl Mannheim, Paul Ricoeur

Megi Popova

 

Abstract: The article traces the understanding of the relationship between ideology and utopia considered as two socially functioning “narratives” which have different relation and impact on practice and on the present. This relationship and its transformation are considered through the theories of three authors: Karl Marx and his critique of ideology, Karl Mannheim who sets ideology and utopia in a relationship explicitly, and Paul Ricoeur. Marx criticizes only one certain kind of ideology – the idealist bourgeois ideology, but afterward, his method of social analysis enable this critique to become more widely applicable and to proclaim as ideological every single theory.  Following this logic we get to a state which is called “the Mannheim’s paradox”: the fact that the concept of ideology assimilates itself and is inapplicable to itself because the theory of ideology would be ideological as well. On the other hand, new theories that proclaim the end of ideology appear in Europe, which in the text is considered to be a crisis of the ability to identify ideology, a crisis of the theory of ideology. That means that there are two kinds of crises of the utopia of escape from ideology: the excessive widening of the theory of ideology proclaiming as ideological every theory, and the historical understanding of ideology – the theories which claim that ideologies are concrete kinds of historical narratives, whose end has already occurred and therefore a utopia for escape from ideology would not be needful. Handling these two kinds of crises of the theory of ideology presupposes a transformation of our understanding of ideology and suggesting a new kind of utopia for escape from ideology.

Keywords: utopia, ideology, social context, crisis, legitimation, knowledge, critique, transformation

Megi Popova has a master’s degree in “History of Philosophy and Contemporary Philosophy” and is currently a Ph.D. student at Sofia University. Her fields of research include critical theory, philosophy of culture, social philosophy, philosophy of science, contemporary philosophy.