Резюме: Текстът разглежда японското авангардно движение Гутай, активно в следвоенния период, между 1955 и 1972 г., фокусирайки се върху неговите връзки с големите западни движения (и тенденции) в изкуството по това време и позицията му на периферия по отношение на основните културни центрове като Ню Йорк, Париж, Лондон и пр. Тази позиция предопределя за движението, без значение колко иновативни, радикални и нови са артистите от него, придатъчно място в „Големия наратив на изкуството“ през XX в. Това означава, че със или без присъствието на това движение в историографията на изкуството, основните процеси и наративи няма да се променят и ще останат завършени. Основният проблем е трудността да се мислят модерността, модернизмът и авангардът в геополитически територии, различни от западните; Западът и модернизмът се възприемат като две части на едно цяло – неразделими.

Ето защо движения като Гутай стават ненужни и в повече, те служат основно като допълнителна информация, като любопитен факт. Настоящият текст разглежда движението в две линии – рецепцията му, основно на Запад, и неговата идентичност – самоосъзнаването му. Периферната позиция и представата за ненужност и допълнение, аргументира текстът, са основните проблеми, пред които възприемането на движението и собственото му виждане за себе си стоят.

Ключови думи: Япония, авангард, периферия, модерност, рецепция, идентичност

Людмила Георгиева е завършила специалност Културология към Философския факултет на СУ и по настоящем учи в магистратурата „Изкуства и съвременност (XX и XXI век)“. Интересува се от проблема за срещата и възприемането на Другостта и различието, връзката Запад-Изток, модерно и авангардно изкуство.

 

Людмила Георгиева – Японското движение Гутай (pdf)

 

---

The Gutai Group Movement

The Japanese Avant-garde and the ‘Superfluous’ Periphery of Art

Lyudmila Georgieva

 

Abstract: The text looks at the Japanese avant-garde movement Gutai, active in the postwar era, between 1955-1972, regarding its connection to the broader art movements of the time and its position as a periphery to the main cultural centers like New Your, Paris, London, etc. This position assigns the movement, no matter how innovative, radical and unique its artists can be, an ‘extra’ place in the “Big Narrative of Art” in the XXth century. This means that with or without the presence of the movement in the history, the main processes and narratives do not change, they will remain complete and the same. The main problem arises from the difficulty of thinking modernity, modernism and the avant-garde in geopolitical territories different from the West; the West and the modernism are regarded as two parts of one – inseparable.

That’s why movements like Gutai are unnecessary and surplus, they act mainly as supplements and curious facts. The current text looks at the movement in two ways – its reception, mainly in the West, and its own identity – its image of itself. The peripheral position and the image of the surplus, the text argues, are the main problems in front of which the movement’s reception abroad and the movement’s self-awareness stands.

Keywords: Japan, avant-garde, periphery, modernity, reception, identity

Lyudmila Georgieva has a bachelor degree in Cultural Studies from the Sofia University’s Faculty of Philosophy. She is currently studying MA in “Arts and Contemporaneity (XXth – XXIst century)”. She is interested in the problem of the encounter and the reception of the Otherness, the connection between East and West,  the modern and the avant-garde art.