„Хамлетмашина”: Еманципаторен потенциал на „цитатмашините” с контекстуален „свръхбагаж”

Резюме: Настоящата статия тръгва от питане за жизнеспособността и приложимостта на концепцията за политически театър в съвременни условия. Докладът цели да очертае механизмите, по които писане за театър би произвело политически ефекти. За примерен текст е взет „Хамлетмашина“ – провокативна, неконвенционална постдраматична (анти)пиеса на източногерманския драматург Хайнер Мюлер. През понятието за ризома на Дельоз и Гатари се изследват начините, по които произведението произвежда условия за еманципация, подривайки установени йерархични отношения и саботирайки завземането на властта от централни, надпоставени инстанции. Пиесата е показана като „производствена площадка” за правене на плоски множества, дезорганизация на бинарни йерархични отношения на смислопроизводство, изземване на властта от надредни елементи и насърчаване на генерирането на нови, асубективни, колективни артикулации на желанието и несъзнаваното. Тази освобождаваща дейност е най-видима в работата на цитатите и ситуациите създадени покрай нерешимостите и неизпълнимостите заложени в сценичните указания и указанията за говорещо лице.

Ключови думи: ризома, постдраматичен театър, политически театър

Ирина Самоковска е докторант към катедра „Теория на литературата“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

 Ирина Самоковска – „Хамлетмашина” (pdf)

 


“Hamletmachine”: The Emancipatory Potential of Contextually Overloaded “Quote Machines”

Irina Samokovska

 

Abstract: This article uses as its starting point the question of the viability and applicability of the concept of political theatre in the current situation. It sets out to describe the mechanisms through which texts for the theatre can produce political effects. “Hamletmachine”, a provocative unconventional postdramatic piece by East German playwright Heiner Müller is analyzed as an example of political writing. Deleuze and Guattari’s concept of the rhizome is used as a prism to see the work at work. The examination of rhizomatic connections demonstrates the activities of the play related to the creation of conditions for emancipation, the subversion of deeply-rooted hierarchical relations and the thwarting of power takeovers by central superordinate elements. The play is shown to be a production site for the generation of flat multiplicities, the disorganization of hierarchical binary relations of meaning production, and the creation of conditions for the generation of new articulations of desire and the unconscious. This emancipatory activity is most visible in the work of quotes and the provocations related to the spots of undecidability and impossibility in the stage directions and speaker tags.

Keywords: rhizome, postdramatic theatre, political theatre

Irina Samokovska is a PhD student at the Department of Literary Theory of Sofia University “St. Kliment Ohridski”.

Нагоре ↑

« »