Резюме: Статията идентифицира определени значения на психиатричното понятие „морална лудост“, така, както се използват, дискутират и/или критикуват в българска културноисторическа среда от края на XIX век до Втората световна война. На първо място са фиксирани ключови елементи на понятието в западния психиатричен дискурс. На следващо място, анализът хвърля светлина върху местни конструкции на „морално лудите“ като обект на съдебнопсихиатрични експертизи и медико-психологически критики на обществения живот в България. Чрез смесване на биологични и социални норми разгледаните проекти за „социална защита“ и морална хигиена целят (дис)квалифициране на индивидуални и колективни субекти: престъпното чудовище, уродливия социално-политически елит, нравствено недоразвития народ. Тези фигури са разгледани като ефект от установяването на морална „биоконституция“ на човешкото в психиатрични термини, която успява да свърже екстремните и леките форми на нравствено отклонение в концепцията за анормалното. Текстът аргументира тезата, че анормалното проблематизира границите между човешко и нечовешко. Наред с това се изследва биополитическият потенциал на стратегиите и практиките за „нормализация“ (М. Фуко) на моралната опасност.

Ключови думи: морална лудост, (не)човешко, социална история на психиатрията и съдебната психиатрия, България, душевна хигиена, биополитика, прогрес и дегенерация, културни идентичности

Гергана Мирчева е доктор по културология на СУ „Св. Климент Охридски“. Води курс по медицинска антропология в магистърската програма по интегративна биоетика  към СУ „Св. Климент Охридски“ и в бакалавърската програма по социална антропология на ПУ „Паисий Хилендарски“. Изследователските ѝ интереси са в областта на социалните изследвания на медицината и евгениката, биополитиката и биоетиката, модерната културна история на България и градските изследвания.

 

Гергана Мирчева – (Не)нормално и (не)човешко (pdf)

 

---

(Ab)normal and (In)human: on Some Usages of the Psychiatric Concept ‘Moral Insanity’ in Bulgaria until the Second World War

Gergana Mircheva

 

Abstract: The article traces certain meanings of the concept of moral insanity that were used, discussed and criticized in Bulgarian culture-historical context from the end of the 19th century to the Second World War. First, key elements of the term moral insanity and its variations within the Western psychiatric discourse are outlined. Next, the analysis sheds light on local constructions of the morally insane as an object of forensic-psychiatric conclusions and medico-psychological critiques of social life in Bulgaria. Through a fusion of biological and social norms, projects for “social defense” and moral hygiene were targeted at the (dis)qualification of individual and collective subjects: the criminal monster, the degenerate social and political elite and the morally underdeveloped people/nation. These figures are interpreted within the framework of a moral “bioconstitution” of the human, that was elaborated  in psychiatric terms and linked the extreme and the mild forms of moral deviation in the concept of the abnormal. It is argued that the abnormal called the border between human and inhuman into question. The article examines also the biopolitical potential of the strategies for and the practices of “normalization” (M. Foucault) of moral danger.

Key words: moral insanity, (in)human, social history of (forensic) psychiatry, Bulgaria, mental hygiene, biopolitics, progress and degeneration, cultural identities

Gergana Mircheva has a PhD in Cultural Studies from the Sofia University St. Kliment Ohridski. Lecturer in Medical Anthropology at Sofia University St. Kliment Ohridski (MA Program in Integrative Bioethics), and Plovdiv University Paisiy Hilendarski (Social Anthropology Program). Her research interests are in the field of social sciences of medicine and eugenics, biopolitics and bioethics, modern Bulgarian cultural history, and urban studies.